Решение № 133 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 200/2015 г.

Решение № 133 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 200/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Варненската апелативна прокуратура и жалба от адв. В. - повереник на частните обвинители и граждански ищци срещу решение № 169 от 28.11.2014 г., постановено по внохд № 143/14 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда спрямо подсъдимия В. П. П. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, постановена по нохд № 289/13 г. на Добрички окръжен съд. В протеста и допълнителното изложение към него се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила се свързва с неправилна интерпретация на доказателствата по делото и с липсата на мотиви по отношение на нарушението по чл. 15 от ПЗБУТГ. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане. Жалбата на частните обвинители счита, че следва да бъде уважена. В жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители също се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че е допуснато нарушение на чл. 10, чл. 15 и чл. 134, ал. 3 от ПЗБУТГ от страна на подсъдимия, а изводът на апелативния съд, че тези нарушения не са извършени, според повереника е незаконосъобразен. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред настоящия съдебен състав адв. В. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Защитникът на подсъдимия В. П. - адв. Ж. пледира за оставяне на протеста и жалбата без уважение. Счита, че не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в протеста, а в мотивите на въззивното решение са били обсъдени доводите на прокурора, подал въззивния протест. Подсъдимият П. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12 от 27.03.2014 г., постановена по нохд № 289/13 г. на Добрички окръжен съд, подсъдимият В. П. П. бил признат за невинен в това, че на 02.07.2012 г. в [населено място] в качеството му на управител на [фирма], причинил смъртта на А. Т. Х., поради немарливо изпълнение на 08.06.2012 г. в [населено място] на правно регламентирана дейност - механизирано поваляне на дървета, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1; чл. 8; чл. 10; чл. 12, т. 1; чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 134, ал. 3 и ал. 4 и чл. 137 от Правилника за ЗБУТ в горите; чл. 16, т. 2; чл. 17, т. 3 б. "б" от Наредба № Н-8/2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 17, т. 3 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Със същата присъда били отхвърлени предявените искове срещу подсъдимия В. П. П. за причинени от престъплението неимуществени вреди от С. И. Х. в размер на 500 000 лв. и от Х. А. Т., А. А. А. и Р. А. Т. в размер на по 350 000 лв. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. По протест на прокурор от Добричката окръжна прокуратура и по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители - адв. В., било образувано внохд № 143/14 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 169 от 28.11.2014 г. въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подаденият протест и жалбата на частните обвинители са основателни. В мотивите на въззивния съдебен акт не е коментирано изобщо нарушението по чл. 15 от ПЗБУТГ, което е част от нормативните правила, запълващи бланкетния текст на чл. 123 от НК, посочени в обвинителния акт и за което нарушение във въззивния протест са били изложени конкретни доводи. Липсата на съображения в тази насока не позволява установяването на волята на съда - дали е приел, че това нарушение не е извършено от подсъдимия или че е извършено, но не е в причинна връзка с настъпилия резултат, което прави невъзможно извършването на касационна проверка на правилността на изграждане на вътрешното убеждение на апелативния съд съгласно изискванията на процесуалния кодекс. Налице е частична липса на мотиви на решението, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Основателни са и доводите в протеста, че в мотивите на въззивния съдебен акт не е бил даден отговор на част от аргументите в допълнението към въззивния протест. Изложените съображения, че в [фирма] имало практика да се наемат работници без трудови и граждански договори, на които било заплащано от бригадира със знанието на подсъдимия (показания на свидетелите Х. Х. С. и Х. Х. Х.), не са били коментирани във въззивното решение. Такъв е бил и случаят с пострадалия, който е работил около 10 дни на сечището без договор, без да е включен в утвърдения от работодателя списък и да е преминал първоначален инструктаж, но е бил возен до мястото на работа от служебния камион и за труда си е получавал възнаграждение от фирмата. За да приеме, че подсъдимият не е осъществил нарушението по чл. 10 от ПЗБУТГ, апелативният съд изцяло е възпроизвел мотивите на присъдата, без да даде отговор на изложените във въззивния протест съображения. Така допуснатите съществени нарушения на процесуални правила налагат отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде отговорено на доводите във въззивния протест след пълен и обективен анализ на събраните доказателства. С оглед връщането на делото за ново разглеждане касационният съд намери, че не следва да обсъжда доводите, отнасящи се до нарушението на закона. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, I НО