Решение № 8924 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2012 г.

Решение № 8924 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК на ЕТ "Се Ла Ви - Иван Киров" - гр. Варна, ЕИК 103024228, представляван от Иван Славов Киров, за отмяна на решение № 4752 от 5.04.2011 г., постановено по административно дело № 11316 от 2010 г. на Върховния административен съд (ВАС) - шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1506 от 12.07.2010 г. по административно дело № 1939 от 2009 г. на Административния съд - Варна. В искането е посочено правното основание, предвидено в чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Също така се твърди, че е налице и основанието по чл. 239, т. 3 АПК, а именно, че съдебното решение е било основано на акт на МРРБ (АИДС № 603/2000 г.), който е бил отменен - актът бил признат от МРРБ за незаконосъобразен, не съответстващ на фактическата и правна обстановка, и било разпоредено за териториите, които е обхващал, да бъдат издадени други актове. Ответникът по искането за отмяна - кметът на община Варна, не ангажира становище по искането за отмяна. Ответникът по искането за отмяна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, представляван от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалните си представител Мирена Дамбова и Боряна Белева, оспорва искането за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С процесното решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 1506/12.07.2010 г. по административно дело № 1939/2009 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил заповед № Р-484/10.01.2002 г. на кмета на община Варна, с която е одобрено попълване на действащия КП (кадастрален план) на "Приморски парк" - гр. Варна, за ПИ (поземлен имот) № 2704, както е показано с кафяв цвят на скица № 2714/13.12.2001 г. към графичната част на заповедта. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК, е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Според съдържанието на искането за отмяна се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, който предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна е непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Според искателя ново обстоятелство представлява заповед № РД-20-03-1 от 30.01.2009 г. на началника на СГКК - гр. Варна и протокол от 6.03.2009 г. относно интегриране на цифрови модели на гр. Варна по КККР на гр. Варна, с който е извършена делба на ПИ № 175. Видно от съдържанието им обаче тези актове не установяват наличието на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор по адм. дело № 11316 от 2010 г. на ВАС - шесто отделение. Посочените заповед и протокол не представляват и доказателство за съществуването на твърдян от страната факт, релевантен за заповедта, с която е одобрено попълването на кадастралния план, отменена като незаконосъобразна, поради това, не представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, и не обуславят приложното поле на цитираното основание, защото не са от тази категория. В искането за отмяна се излагат доводи, че тези доказателства опровергавали твърдението, че въпросният имот ПИ № 2704 бил разположен на територия, която била изключително държавна собственост. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска, изрично е посочено, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед на съществуващите към този момент факти и обстоятелства. В случая релевантната дата е била 10.01.2001 г. Съдът е приел, че Акт за изключителна държавна собственост (АИДС) № 603 от 17.05.2000 г. легитимира държавата като собственик на описания в акта имот, в който попада и процесният имот. Приел е още, че попълването на кадастралния план с поземлен имот с пл. № 2704 е било извършено в нарушение на установената в чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) процедура, изразяващо се в неуведомяване на представител на държавата (областния управител) за образуваното административно производство и за неподписване от страна на последния на съставения на 4.12.2001 г. акт за непълноти в одобрения кадастрален план. Настоящият съдебен състав няма процесуална възможност да извърши проверка относно правилността на изводите на тричленния състав на Върховния административен съд относно правното значение, действието и правопораждащите последици на акта за държавна собственост. Доколко правните изводи на решаващите съдебни състави съответстват на приложимите правни норми е въпрос, който се поставя при проверка законосъобразността на съдебното решение по смисъла на чл. 208 и сл. от АПК, но не и в настоящото производство за извънреден контрол по реда на чл. 238 и сл. от АПК. Актът няма правопораждащо действие, но се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена по съдебен ред. Дали един имот е държавна собственост се основава на закона, а не от липсата или наличието на съставен акт за държавна собственост и затова не съществува понятието "стар акт за държавна собственост", още по-малко начина на трайно ползване на имота би могъл да определя собствеността върху него. Второто сочено основание в искането за отмяна е чл. 239, т. 3 АПК. За да е налице хипотезата на цитираната разпоредба е необходимо влязло в сила съдебно решение по законосъобразността на оспорен административен акт и решението да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен. При това основание за отмяна се изисква представяне на влязла в сила присъда за извършено документно престъпление във връзка с разглеждане на правния спор, или - по втората алтернатива - представяне на доказателства за отмяна на акт на съд или друго държавно учреждение. Към искането за отмяна доказателства в този смисъл не са представени, изразено е само становище по отношение на АДС № 603 от 2000 г. В процесния казус законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание също е неоснователно. По изложените съображения заявените обстоятелства не обосновават приложението на чл. 239, т. 1 и 3 АПК, и искането на ЕТ "СЕ ЛА ВИ - Иван Киров" гр. Варна, за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, шесто отделение, следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,