Решение № 15156 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2014 г.
ВАСПетчленен състав15.12.2014 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искане за отмяна на влязло в сила определение № 2454 от 20.02.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - осмо отделение по адм. д. № 994/2014 г., подадено от ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15156 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава четиринадесета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила определение № 2454 от 20.02.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - осмо отделение по адм. д. № 994/2014 г. Искането е подадено от ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" и е обосновано с правното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. В искането са изложени доводи, че след приключване на редовното инстанционно производство на страната са станали известни нови доказателства, установяващи релевантни за правния спор факти. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав. Ответникът по искането за отмяна кмета на община Сливен, с представено по делото писмено възражение, изразява становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, пр. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което искането е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по частна жалба, подадена от ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" срещу разпореждане № 774/19.12.2013 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. дело № 309/2013 г. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" да бъдат отменени действия на Община Сливен, като неправилни, немотивирани и незаконосъобразни или да бъдат обявените за нищожни, изразяващи се в прекратяване на срочен договор за наем, иницииране на процедура за продажба на отстъпено право на строеж върху терена, върху който е разположен неговия търговски обект, и за който жалбоподателя твърди, че е започнал процедура с цел "Обектът" да получи траен градоустройствен статут като едноетажна сграда за обществено обслужване; умишлено подвеждане за сключване на споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми по предходен договор за наем и по този начин е поставен в обективна невъзможност да участва в обявения търг. Касационният състав е оставил в сила обжалваното разпореждане. За да мотивира правен извод за правилност на обжалвания съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че предмет на защита по реда на чл. 250 от АПК са фактически действия, извършени без правно основание от органите на администрацията и включени в състава им длъжностни лица. Извода на решаващия съд, че в конкретния случай липсват такива фактически действия, които да са извършени от страна на кмета на Общината или други длъжностни лица е преценен като законосъобразен и обоснован. Твърдените като незаконосъобразни действия са квалифицирани като правни и редът за защита не е този, предвиден в чл. 250 от АПК. По тези доводи касационният състав е постановил определение, с което е оставил в сила обжалвания съдебен акт. С искането, по което е образувано настоящето дело, е релевирано като основание за отмяна на влязлото в сила определение, това предвидено в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Като нови писмени доказателства, от значение за решаване на правния спор са представени: молба от управителя на ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" до община Сливен с вх. № 4701/1260 от 03.09.2009 г.; уведомление до ЕТ "Тимшел-92-Тодор Мачев" с изх. № 4701/1260
от 25.09.2014 г. и данъчна оценка изх. № ДОО10838 от 24.11.2014 г. на община Сливен на сграда с идентификатор № 67338.525.186.1. Искането за прилагането на други дела, водени между страните в настоящето производство е неотносимо, а и недопустимо с оглед характера на извънинстанционния способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Доказателствата, приложени по тези дела не са нови и не са релеванти към настоящия спор, а са относими към изясняване на факти по конкретните дела, които искателят иска да бъдат приложени. Спора в производството по отмяна не е по същество, а само за установяване на обстоятелства, обосноваващи наличие на отменителни основания. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебния акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Новите обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение, значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо по причини извън процесуалната активност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. По отношение на представените доказателства, настоящият състав счете, че молбата от 03.09.2009 г., изходяща от едноличния търговец не е ново писмено доказателство. Това писмено доказателство е съществувало при редовното инстанционно разглеждане на делото и е било известно страната, тъй като изхожда от управителя на едноличния търговец. Новосъздаденото писмено доказателство уведомление от 25.09.2014 г. е издадено по инициатива на едноличния търговец в отговор на негово заявление № 4701-1260
от 11.09.2014 г. и не удостоверява факт, относим към разглеждания правен спор, който е за търсена защита по реда на чл. 250 от АПК, а не за оспорване на отказ за издаване на административен акт по направено от страната искане, което е правно действие. Представената като ново писмено доказателства данъчна оценка от 24.11.2014 г. също няма отношение към правния спор и не установява факти, които да са от съществено значение за решаване на спора. Производството е образувано във връзка с търсена защита по реда на чл. 250 от АПК. Правните изводи на решаващият съд и на касационния състав на Върховния административен съд са само по отношение на това дали действията, за които се иска отмяна като незаконосъобразни и нищожни са фактически такива и съдът може да разпореди тяхното преустановяване по реда на чл. 253, ал. 2 от АПК. Представените писмени доказателства не удостоверяват факти от действителността, които имат значение спрямо спорното правоотношение. Поради тези доводи, настоящият състав счете, че представените писмени доказателства не са основание за отмяна на влязлото в сила определение. Искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено.