Решение № 5178 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2013 г.

Решение № 5178 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Кингфишер" ЕООД, гр. София, срещу решение № 3673 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 10250/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № К2101112970/6.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА. Пред касационната инстанция дружеството-касатор е представлявано от адв. Т. Георгиева, която поддържа касационната жалба, представя писмени бележки и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя документи. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Шинев, оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 03.2008 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 76 000 лв. по фактура № 6/24.03.2008 г., издадена от "Венкуиш" ООД, с предмет обезщетение за къща А3, вилно селище Долни Лозен, както и определен корпоративен данък за 2007 и 2008 г. в резултат на отказ за извършване на корекция на счетоводен приход в размер на 367 735,16 лева по фактура № 2/26.03.2007 г. и в размер на 391 186 лв. по фактура № 5/24.03.2008 г., и двете фактури издадени от "Кингфишер" ЕООД на "Холандия Риал Естейт" ООД. За да отхвърли жалбата съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства, приета съдебно счетоводна експертиза от които е извел извод, че по фактура № 6/24.03.2008 г. не е налице настъпило данъчно събитие - облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит. По ЗКПО съдът е обосновал изводи за законосъобразно определен корпоративен данък за 2007 и 2008 г. в резултат на отказ за извършване на корекция на счетоводен приход по процесните две фактури, във връзка с подадени искания за прихващане и възстановяване за посочените периоди. Решението е правилно. Относно фактура № 6/24.03.2008 г. на стойност 380 000 лв. и ДДС 76 000 лв., отразена в СД с право на пълен данъчен кредит е установено, че заплащането е обезщетение по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.08.2007 г., сключен между "Кингфишер" ЕООД и "Венкуиш" ООД, съгласно който страните се задължават да сключат окончателен договор, с който продавачът "Кингфишер" ЕООД да прехвърли на купувача "Венкуиш" ООД правото на собственост върху еднофамилна къща А3, тип Калина с двор от 550 кв. м. без общи части и РЗП около 235 кв. м. за сумата от 300 000 лв. без ДДС, като къщата предстои да бъде изградена. Уговорено е прехвърлянето на имота да се извърши не по-късно от 30.03.2008 г. В чл. 8 от договора е заложено санкционно обезщетение, според което ако продавачът не изгради имота в уговорения срок и състояние, той дължи на продавача обезщетение в размер на 200 000 евро, като върху него се дължи ДДС в размер на 20 %. Поради неизпълнение на договора от продавача, "Венкуиш" ООД е издал фактура № 6/24.03.2008 г. за получено обезщетение. По фактурата има частично плащане по банков път: на 11.03.2009 г. - 6000 лв.; на 7.04.2009 г. - 60 000 лв., или общо плащане в размер на 66 000 лв. В счетоводството на "Кингфишер" ЕООД фактурата е осчетоводена като извънреден разход в счетоводна сметка 691. Органите на приходната администрация са констатирали, че управителят и едноличен собственик на капитала на касатора - Патрик Жорж Смитхьойс, е съдружник и участва в управлението на "Венкуиш " ООД със Стефка Стоянова Камчева. Законосъобразни са изводите, че дружествата - страни по договора се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" и б. "д" от ДР на ДОПК. Отчетено това обстоятелство, развалянето на предварителния договор, както и невъзможността къщата да бъде изградена до 30.03.2008 г. е основание да се приеме, че касаторът не е имал намерение да изпълни задължението си по предварителния договор, а целта е единствено изплащане на обезщетение на "Венкуиш" ООД. Правилни са изводите на съда, че уговореното в предварителния договор санкционно обезщетение в размер на 200 000 евро заедно с начислен върху него ДДС в размер на 20 % представлява неустойка, тъй като тази сума се явява дължима при виновно поведение на едната от страните по предварителния договор. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. В конкретния случай има сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е развален, което означава, че не е настъпило данъчно събитие - облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следователно за касатора не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит по издадената му от "Венкуиш " ООД фактура. Правилно административният съд е посочил, че съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая, уговорената между страните неустойка не е основание за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, респективно за ползване на данъчен кредит, поради което отказът за признаване на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС по процесната данъчна фактура е законосъобразен. Решението е правилно в частта по ЗДДС и следва да бъде оставено в сила. При извършената ревизия в частта по ЗКПО за 2007 г. органите на приходната администрация са констатирали, че дължимият корпоративен данък за 2007 г. е изцяло внесен, дружеството няма установено задължение. Ревизията не е установила основания за преобразуване на декларирания финансов резултат. РА в тази част е оспорен поради неуважено, подадено от "Кингфишер " ЕООД с вх. № 10-94-13-149 от 5.04.2011 г. искане за прихващане или възстановяване на корпоративен данък за 2007 г. в размер на 43 367, 82 лв., позовавайки се на РА № 2000902690/6.07.2009 г., издаден по отношение на "Холандия Риал Естейт" ООД, който е влязъл в сила, без да е бил обжаван по съдебен ред. С посочения РА е установено, че по фактура № 2/26.03.2007 г., издадена от касатора "Кингфишер " ЕООД на "Холандия Риал Естейт" ООД, със стойност 391 186 лв. и предмет плащане по Договор за управление, не е доказано извършването на услугата, на базата на което е увеличен финансовият резултат на "Холандия Риал Естейт" ООД с непризнат разход - стойността на процесната фактура. Позовавайки се на РА, издаден на "Холандия Риал Естейт" ООД, касаторът "Кингфишер" ЕООД е мотивирал искане за прихващане или възстановяване на платен корпоративен данък с твърдението, че фактура № 2/26.03.2007 г. е неоснователно издадена, като неоснователно е осчетоводен приход по нея, съответно неправилно е начислен и внесен корпоративен данък по нея. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание за коригиране на осчетоводения от касатора приход по процесната фактура. Установено е, че няма предприети действия по връщане на преведените суми, нито за анулиране или издаване на кредитно известие към процесната фактура, съответно сторниране на счетоводни приходи и корпоративен данък. В счетоводството на "Кингфишер" ЕООД има реализиран приход, осчетоводен по надлежен ред, както правилно е посочил съдът. По ЗКПО за 2008 г. ревизията е установила основания за преобразуване на финансовия резултат и е установила корпоративен данък за внасяне. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е частта, с която е отказано прихващане или възстановяване на корпоративен данък за 2008 г. в размер на 39 118, 60 лв. по подадено от "Кингфишер" ЕООД с вх. № 10-53-03-3255 от 23.06.2011 г. искане за прихващане или възстановяване, позовавайки се на решение № 816/17.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА № 01-1007954 от 15.12.2010 г., издаден на "Холандия Риал Естейт " ООД, влязъл в сила, като необжалван по съдебен ред. В РА издаден на "Холандия Риал Естейт" ООД органите по приходите са приели, че по фактура № 5/24.03.2008 г., издадена от касатора в настоящото производство - "Кингфишер" ЕООД на "Холандия Риал Естейт" ООД, с предмет на доставката - обезщетение по договор, стойността 391 186 лв. не следва да се признава като разход. Фактически е установено, че на 25.03.2007 г. е сключен предварителен договор между "Холандия Риал Естейт" ООД и "Кингфишер" ЕООД за продажба на недвижим имот - еднофамилна къща и прилежащ терен за сумата от 1 лв. без ДДС, която предстои да бъде изградена, по който предварителен договор е уговорена неустойка в размер на 200 000 евро. Предварителният договор не е изпълнен. Изплащането на неустойката е извършено преди 30.03.2008 г., като страните не са пристъпили към изменение на уговорения в предварителния договор срок за прехвърляне на собствеността. Решаващият орган е приел, че сключеният договор е при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане. Отчетено е, че към момента на сключване на предварителния договор, страните по него са свързани лица, не е било налице намерение за сключване на окончателен договор, а само плащане на обезщетение, което е прието като безвъзмездно предоставяне на парични средства от страна на "Холандия Риал Естейт" ООД на "Кингфишер" ЕООД. При коригиращи мотиви на решаващия орган е потвърден като законосъобразен РА в частта за преобразуване на финансовия резултат на "Холандия Риал Естейт" ООД за 2008 г. с непризнат разход. Както правилно е посочил първоинстанционният административен съд, въпреки че отчетената като разход неустойка при "Холандия Риал Естейт" ООД е приета като отклонение от данъчно облагане и не е призната като разход за това ревизирано дружество с влязъл в сила РА, същата сума е постъпила в патримониума на "Кингфишер" ЕООД, довела е до реализиране на икономически ползи и липсват предпоставки за прихващане или възстановяване на корпоративен данък на "Кингфишер" ЕООД върху тази сума. След като посочената сума е получена от касатора "Кингфишер" ЕООД и е осчетоводена като приход, то е дължим и корпоративен данък за 2008 г. за тази сума, включена в приходната част. По изложените съображения и в частта по ЗКПО обжалваното съдебно решението следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, дружеството-касатор следва да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 561 лв. и тъй като с първоинстанционното решение не е присъдено такова, същото следва да се присъди с настоящото решение като еднократно възнаграждение, което е за цялото производство по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение