Решение № 7531 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2016 г.

Решение № 7531 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. срещу решение № 529 от 11.03.2016 г. на Административен съд - П. /АСП/, постановено по адм. д. № 12/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 161401873/24.07.2014 г. на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 1029/13.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да потвърди ревизионния акт, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Г. И. Й., редовно призована, в законоустановения срок не взема становище по съществото на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: С решение № 529/11.03.2016 г. по адм. дело № 12/2015 г. по описа на АСП, съдът е отменил ревизионен акт (РА) № 161401873/24.07.2014 г., издаден от органи на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1029/13.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за вноски за ДОО в общ размер на 13 579,12, за ЗО в общ размер на 5 430,21 и за ДЗПО в общ размер на 4 648,65, ведно с прилежащите лихви, за периода 2007 г. - 2010 г., както и в частта, с която РА е изменен за допълнително установените задължения за лихви за 2007 г. за ДОО от 3 439,73 лв. на 2 847,98 лв., за ДЗПО-УПФ от 968.76 лв. на 802.82 лв и за ЗО от 692,78 на 574,26 лв. Ревизионният акт е отменен и в частта за допълнително установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно с лихвите за 2008 г., 2011 г. и 2012 г., а за 2007 г. РА е отменен за разликата над 2 374,25 лв. и лихва, за разликата над 1 658,56 лв. до установените с РА суми, вкл. Отмяна за 2009 г., за разликата над 3 041,63 лв. и лихва, за разликата над 1 321,98 и за 2010 г. за разликата над 1 154,79 лв. и лихва за разликата над 382,72 лв. В останалата част на РА жалбата на лицето е отхвърлена. Пред настоящата инстанция се обжалва решението на АСП в отменителната му част. Решението не се обжалва в отхвърлената част на жалбата срещу РА. В тази си част решението на АСП като необжалвано е влязло в сила. За да постанови крайния си акт, с който отменя частично РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото заключения на основна, допълнителна и втора допълнителна ССчЕ, както и събраните гласни доказателства. За да отмени РА, в частта за установен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2011 г. и 2012 г., съдът е приел заключението на втория вариант на втората допълнителна ССчЕ, с която не се установява недостиг на средства, т. е. не се формира данъчна основа и дължим данък. За да отмени РА, в частта за задължения за ЗОВ за периодите 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд се e позовал на практиката на ВАС, според която разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК се прилагат за установяване на задължителни осигурителни вноски, след влизане в сила на 15.02.2011 г. на разпредбата на чл. 124а ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че разпоредбите на чл. 122 - 124а ДОПК имат процесуалноправен характер, защото имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти. Също така неправилни са твърденията на жалбоподателя, че момента на прилагане на нормата е датата на образуване на ревизионното производство. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.) е материалноправна норма и няма обратно действие. Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препращаща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращащата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. В този смисъл е и задължителния характер на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, съгласно което - разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Не следващо място касаторът релевира оплаквания, че не са представени достоверни доказателства от страна на РЛ, за доказване на получените доходи по трудови взаимоотношения в САЩ. Също така, жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е основал решението на база на показанията на свидетелите по делото, които са в роднинска връзка с ревизираното лице, тъй като те са пряко заинтересовани от изхода на спора. Тези твърдения са неправилни. Съдът правилно е преценил и анализирал доказателствата приети по делото. Мотивите си за отмяна на начисления данък по чл. 48 ЗДДФЛ съдът е основал не само на показанията на свидетелите, а в съвкупност и с приетите по делото писмени доказателства. За извършваната в САЩ трудова дейност има представени официални писмени документи, които потвърждават показанията на свидетелите, което навежда на извода, че придобите от РЛ средства са доказани по несъмнен начин. Още повече, че тези твърдения се потвърждават и от изготвеното и неоспорено заключение на вещото лице. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е обосновано, материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника, тъй като няма данни да са направени и поискани такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,