Решение № 3980 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2015 г.

Решение № 3980 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ямбол, срещу решение № 63 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 34/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Тодор Радулов Бурлаков от гр. Ямбол, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 63 от 15.05.2015 г. по адм. д. № 34/2015 г., Административен съд - гр. Ямбол, III състав е отменил заповед № Я-1708 от 12.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ямбол, с която на Тодор Радулов Бурлаков от гр. Ямбол е отказана еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. Съдът е изпратил преписката на цитирания административен орган за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № Я-1708 от 29.12.2014 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От административната преписка по първоначалното дело се установява, че на 29.12.2014 г. Тодор Радулов Бурлаков от гр. Ямбол е подал молба-декларация за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, като потребността си е посочил така: "За изплащане на разходите по операцията". Лицето е декларирало, че работи и е осигурен, както и че брутните му доходи за предходния месец са 756.13 лв., в това число 199.60 лв. от трудова дейност и 553.60 лв. от обезщетения. Бурлаков е разведен и живее в двустайно жилище, собственост на родителите му, които заедно с брат му са неговите най-близки родственици. Към молбата-декларация са представени следните разходооправдателни документи: фактура № 996 от 16.09.2014 г. за сумата 4120 лв., представляваща авансово плащане на тазобедрена ендопротеза; фискални бонове от 13.10.2014 г. и от 18.12.2014 г., съответно за 50 лв. и 30 лв. за медицински услуги. От епикризата, находяща се на стр. 14 от първоначалното дело се установява, че Бурлаков е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология на Многопрофилна болница за активно лечение "Здраве" ООД, Медицинска структура "Пълмед" - гр. Пловдив на 13.10.2014 г. и е изписан на 24.10.2014 г. В отразената в епикризата анамнеза е посочено, че повод за настоящата хоспитализация е болка от няколко години в лява ТБС, ирадиираща към ингвиналната гънка, с палпаторна болезненост, затруднени пасивни и активни движения. Накуцваща походка, скованост. Оплакванията датират от две години, когато започва лека болезненост в областта на лявата ингвиналната гънка, постепенно засилваща се до невъзможност да ходи. На 14.10.2014 г. на лицето е извършена операция, представляваща тотална смяна на тазобедрена става. Така посочената фактическа обстановка сочи липса на правно основание за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, по следните съображения: Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗСП българските граждани са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗСП е дефинирано, че право на социални помощи имат тези български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Бурлаков е лице, което работи като шофьор в "МБАЛ Свети Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, без призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност, получава трудово възнаграждение и е осигурено лице, включително и за временна неработоспособност. Към момента на подаване на молбата-декларация е на 51 години. Следователно той не е лице, което поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може сам чрез труда си да задоволява основните си жизнени потребности. Има и родственици от посочените в чл. 140 СК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСП изрично сочи, че социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Наред с това се съобразява, че разходът по фактура № 996 за сумата 4120 лв. е извършен на 16.09.2014 г., а молбата-декларация е подадена на 29.12.2014 г., т. е. след повече от три месеца от датата на плащането и след като оперативното лечение е приключило на 24. 10.2014 г. с изписването от болница. Както бе посочено по-горе в тези мотиви, от епикризата от 24.10.2014 г. се установява, че оплакванията на Бурлаков датират от преди няколко години преди операцията, поради което не може да се приеме наличие на елемента от фактическия състав на чл. 16, ал. 1 ППЗСП "инцидентност" на възникналата здравна потребност на лицето. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е нарушил цитираните в настоящите мотиви норми на материалния закон, поради което е постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените от настоящия решаващ състав съображения относно правнорелевантните факти и обстоятелства, както и нормите на чл. 2, ал. 1 и 3, чл. 11, ал. 2 ЗСП, и чл. 16, ал. 1 ППЗСП, обуславят отказ за отпускане на търсената социална помощ, в какъвто смисъл е и оспорения административен акт. Ето защо подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,