Решение № 16491 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2013 г.

Решение № 16491 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 1694 от 12.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1339/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 01-6500/15361 от 14.03.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие", в частта с която е отказано финансово подпомагане по подадено от Георги Веселинов Дяков заявление с УИН: 03/040610/35896 - по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими райони, обвързана с производството (НДКМ1) в размер на 9805.76 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че административният орган не е нарушил материалноправни разпоредби при издаване на процесното уведомително писмо, както и че са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира и направените по делото разноски. Ответната страна - Георги Веселинов Дяков, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е изяснил фактите по спора, като правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено въз основа на фактически основания, които не съответстват на обективната действителност. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е правилно. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Георги Веселинов Дяков срещу частичен отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по реда на Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., обективиран в Уведомително писмо изх. № 01-6500/15361 от 14.03.2011 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. За да отмени процесното уведомително писмо, съдът е приел, че административният орган при издаването му е нарушил материалноправни разпоредби, не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви, въз основа на които издателят му е обосновал, че са налице условия за постановяване на отказ от подпомагане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, макар в мотивната част на акта да се налагат някои корекции и уточнения за административния орган, които да бъдат съобразени от него при последващото произнасяне по административната преписка. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо изх. № 01-6500/15361 от 14.03.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие", в частта, с която е оторизирана сумата от 10227.27 лв. на бенефициента Георги Веселинов Дяков, по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само частта на Уведомително писмо изх. № 01-6500/15361 от 14.03.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие", с която е отказано на бенефициента плащане по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими райони, обвързана с производството в размер на 9805.76 лева. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на съдебната проверка настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приел, че при постановяване на отказа административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност разпоредбите на чл. 9 от Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. Съгласно цитираната разпоредба право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания: 1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти; 2. в нея се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти; 3. млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване. От представената по делото административна преписка става ясно, че бенефициентът е санкциониран поради факта, че животновъдният обект не отговаря на специфичните условия за подпомагане по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими райони, обвързана с производството. Приемайки това административният орган е нарушил материалния закон. На първо място следва да се каже, че фермата на Георги Веселинов Дяков е регистрирана в Регистъра на фермите за производство на краве мляко съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти. Не могат да бъдат споделени наведените от касатора доводи, че бенефициентът е нарушил второто изискване на чл. 9 от наредба № 2 поради факта, че отглежда 50 броя млечни крави. От приложената административна преписка не става видно откъде органът черпи тази информация. Съгласно Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на европейския съюз (загл. изм. - ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.) системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти е част от интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е официалната компетентна служба за идентификация на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти. Касаторът не е предоставил наличните му данни от ИСАК на базата на които е направил своя извод, че бенефициента отглежда 50 броя млечни крави в своята ферма. Единствено е приложил уведомление, че има несъответствие между заявлението и регистъра в ИСАК, което не е достатъчно основание да се приеме за установено приетото от административният орган нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2. Допълнителен аргумент в тази насока е и резултатът от направената административна проверка. В колона 7 от приложената към уведомителното писмо таблица е записано, че установеният брой животни след извършване на проверката е 49 броя млечни крави. На следващо място трябва да бъде отбелязано, че бенефициентът е изпълнил и третото изискване на чл. 9 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. Съгласно колона 8 от приложената таблица установеният от административният орган процент на задържане е 100 % при изискване той да е над 90 %. Само за пълнота трябва да се отбележи, че неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по-горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение