Решение № 7722 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Димово гр. Видин, чрез старши юрисконсулт К. Йорданова против Решение 77/20.07.2022 г. постановено по адм. дело 91/2022 г. по описа на Административен съд Видин. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски. Ответникът В. Велков от гр. Видин, чрез процесуалния си представител адв. В. Бенов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Подадена е и частна жалба от директора на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ Димово гр. Видин срещу Определение от 04.07.2022 г. постановено по адм. дело 91/2022 г. по описа на Административен съд Видин, с което е оставено без уважение възражение с вх. 1216/17.06.2022 г. на директора на ДСП Димово относно наложена глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл. 405 от Закон за съдебната власт /ЗСВ/. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение основателност на жалбите. При извършената проверка за допустимост, съдът намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: С решение 77/20.07.2022 г. постановено по адм. дело 91/2022 г., Административен съд Видин е отменил заповед ЗХУ ИО/Д-ВН-Д/46/ФП/28.02.2022 г. на директора на ДСП Димово, потвърдена с решение 05-РД06-0011/31.03.2022 г. на директора на РДСП Видин, върнал е преписката по заявление-декларация от В. Велков за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 1 от Закон за хората с увреждания /ЗХУ/ за ново произнасяне съгласно мотивите на решението в двуседмичен срок от влизането му в сила и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него е описано, че в административната преписка е изложена подробно фактическата обстановка, която не е спорна между страните и не следва да бъде преповтаряна. Административен съд - Видин действа като инстанция по същество, а Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение чл. 220 от АПК. Неизлагането на мотиви от първоинстанционния съд препятства касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са съотнесени към приложимата материалноправна норма. Решаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Липсата на относими към спора мотиви е пречка за осъществяване на касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи приетите за установени от него факти като извърши анализ на всички относими към спорния предмет обстоятелства и доказателства. За изясняване на спора е необходимо да се обсъди доказателствената сила и относимостта на събраните доказателства и евентуално да се допусне събирането и на други доказателства и доказателствени средства. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Относно частната жалба: Настоящият касационен състав намира подадената частна жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С протоколно определение от 16.06.2022 г. по адм. дело 91/2022 г. по описа на Административен съд Видин съдът е наложил санкция на директора на ДСП Димово, поради неизпълнени указания, дадени с определение от 21.04.2022 г. за представяне на административната преписка. В законоустановения срок е постъпило възражение с вх. 1216/17.06.2022 г. с приложена заповед РД 01-1016/15.06.2022 г. от директора на ДСП Димово. Административен съд Видин е оставил възражението без уважение, поради наличието на предпоставките за налагане на глобата и на основание чл. 89, т. 2 и чл. 91, ал. 2 от ГПК. Определението е правилно. Частният жалбоподател не сочи уважителни причини по смисъла на закона за неизпълнение на задължителните разпореждания на съда, които са му надлежно и своевременно връчени. Поради това настоящият съдебен състав приема обжалваното определение за правилно, тъй като страната не е изпълнила разпореждания на съдията-докладчик и е станала причина за отлагане на делото, с което е бил затруднен хода на производството. За да откаже да отмени наложената глоба, административният съд се е мотивирал, че посочените причини не кореспондират с доказателствата, т.к. от 21.04.2022 г. до 15.06.2022 г. е следвало и е могло да бъде изпълнено разпореждането на съда за прилагане на административната преписка. Страните дължат процесуална дисциплина и добра грижа за интересите си, предмет на защита в съдебното производство. Ако е имало затруднения при представянето на преписката, в каквато насока са изложените доводи от страна на жалбоподателя в частната му жалба, той е можел и е трябвало за това своевременно да уведоми съда. Доказателства за предприети действия в тази насока от жалбоподателя не са представени. Съгласно чл. 89 т. 2 ГПК, съдът налага глоба за неизпълнение на разпореждане на съда, като в случая същата законосъобразно е определена по реда на чл. 91, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение на Административен съд - Видин следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение