Решение № 908 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2009 г.

Решение № 908 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Моника 02" ООД гр. Стражица, подадена чрез управителя Симеон Караколев, срещу Решение № 398 от 14.07.2009 г. по адм. дело № 1034/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, VII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 00400800318/25.09.2008 г., поправен с РА за поправка № 803560/28.11.2008 г. на ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 465/08.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор от 19.08.2009 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния РА на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактура № 143/31.01.2008 г., издадена от "Димстрой 2006" ЕООД с предмет "СМР по договор" като правно основание е посочено чл. 68, ал. 2 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 8 от ЗДДС, като според органа по приходите не е установен и произходът и влагането на материалите, тъй като твърденията, че това са материали, които "Си Ви Ес" ООД е осигурил не са доказани. По делото е приета комплексна експертиза, като в. л. икономист е установило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 602 "Разходи за външни услуги" като е формирала разход, съизмерим с отчетения от дружеството приход и е формирала себестойност на друга фактура, по която жалбоподателят е доставчик и същият е отчел приход от нея, а именно фактура № 9/31.01.2008 г., по която получател е "Си Ви Ес" ООД. От заключението на в. л. - инженер, съдът е установил, че счетоводната информация, извлечена от Протокол обр. 19 е идентична и се отнася за един и същ обект, като е определило и необходимите човекочаса за извършване на СМР на обекти "Хладилно стопанство" - 1395 човекодни, като при звено от 9 човека тази работа може да бъде изпълнена за 155 дни. За обектите "Склад за тенекии и перално" и "Цех за сирене", поради непредставяне на количествено стойностни сметки, актове за скрити работи, строителни книжа и анализи за формиране на единични цени, което прави невъзможно определяне на норма време, механизация, инвентар и кадрова подсигуреност - вещото лице не е дало отговор. АС е очертал основните спорни въпроси, а именно: установяване на вложените материали в извършените СМР, за които материали жалбоподателят твърди, че са закупени от неговия възложител - "Си Ви Ес" ООД и налице ли е реално изпълнение на фактурираната услуга. От представените по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява, че "Си Ви Ес" ООД е закупило необходимите материали за извършените СМР. Според съда жалбоподателят не е доказал наличието материалите, които са били необходими за изграждането и ремонта на обектите на СМР. Недоказана е и реалността на услугата, тъй като доставчикът на жалбоподателя е имал назначени, респ. е изплатил възнаграждение за м. 01.2008 г. на 9 работника и няма наети работници по граждански договори. Аргументи в тази насока съдът извежда и от заключението на комплексната експертиза. Посочено е, че не е доказано в случая и че доставчика разполага с необходимата техника - собствена или наета. Съобразно горното, АС е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил РА. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е налице ли доставка по смисъла на чл. 8 от ЗДДС по процесната фактура, издадена от "Димстрой 2006" ЕООД. Изводите му в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. От правна страна съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а според ал. 5 на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки и услуги, а според чл. 8 ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В конкретния случай предмет на процесната фактура е извършване на СМР. За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена в обема и по начина, по който е уговорена между страните по договора. Това означава, че извършената услуга следва да съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните. Основателно е отбелязано, че при съпоставка между вида и естеството на извършените строителни и ремонтни работи и документите за закупени строителни материали се констатират различия, които не позволяват да се приеме, че голяма част от тези материали са вложени в строителството. В случая касаторът не е доказал наличие на техническа и кадрова обезпеченост предвид анализа на фактурираната услуга и времето необходимо за извършването й при съпоставка с наличния личен състав, разходите за възнаграждение и техническата обезпеченост. В тази връзка АС не е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал неоспореното експертно заключение, като същото е ценено в съвкупност с всички доказателства по делото. Правилно административният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява реално изпълнение на процесната услуга и ревизионния акт е законосъобразен, предвид чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8 от ЗДДС. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,