Решение № 4844 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията), подадена чрез главен юрисконсулт Дуевски срещу Решение 16132/ 04.09.2024г., постановено по административно дело 186/ 2024г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба на КЕВР се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че Комисията е наложила принудителна административна мярка по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. а ЗЕ. Моли се съдебното решение да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на КЕВР. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Тимов, взема становище, че касационната жалба е неоснователна, като намира решението на съда за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответникът Н. П. В. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура взема становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу Решение Ж-930 от 02.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от Закона за енергетиката във връзка е чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 в частта относно изготвяне на Справка за преизчислени количества електрическа енергия, на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, са дадени следните задължителни указания: 1/ В едноседмичен срок от получаване на решението Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да анулира служебно начисленото количество електрическа енергия в размер на 12 748 kWh за обект, находящ се на адрес: [населено място], [местност], поземлен имот 14831.6523.30, фургон на [улица], с абонатен номер 9129701099 и място на доставка 32Z140000003591A, както и да уведоми Н. В. за корекция на издадената фактура за анулираното количество; и 2/ В едноседмичен срок от получаване на решението Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да извърши Справка за преизчислени количества електрическа енергия, в съответствие с чл. 56 от ПИКЕЕ, като се приеме пропускателната способност на присъединителните съоръжения да е от 25 (двадесет и пет) А. С обжалвания съдебен акт, Административен съд- София- град е ОТМЕНИЛ Решение Ж-930 от 02.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. ИЗПРАТИЛ е преписката на КЕВР за ново произнасяне по жалба с вх. Е-11Н-00-20/ 08.08.2023 г. на Н. П. В. в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. ОСЪДИЛ КЕВР да заплати на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД разноски по делото в размер на 350 лева. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че жалбата е основателна, като обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, но при неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд заключил, че КЕВР е смесила производствата по налагане на принудителни административни мерки по чл. 201- чл. 204 от ЗЕ и производството по разглеждане на жалби по чл. 142- чл. 149 от Наредба 3, като не е дала задължителни указания съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, а е наложила принудителна административна мярка по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1, буква а от ЗЕ, като е разпоредила на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да предприеме определени действия и е дала срок за извършването им, без да даде задължителни указания по тълкуването на закона и без да спази процедурата за налагане на ПАМ. На следващо място посочил, че с указанието за анулиране на служебно начисленото количество електрическа енергия в размер на 12 748 kWh за обект на жалбоподателя Н. В., КЕВР се е намесила в гражданскоправни взаимоотношения, извън обхвата на компетентността си. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо и валидно, но НЕПРАВИЛНО. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76, ал.4 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и е провела производство по разглеждане на жалба на клиент срещу доставчик на енергия, а не производство по налагане на ПАМ по чл. 201-202 от ЗЕ, както неправилно е приел административният съд. КЕВР е сезирана с жалба от Н. П. В. в качеството му на потребител на електрическа енергия за обект с клиентски 530002302042 с твърдения, че неправилно му е определена сума в размер на 8 282, 44лв. с фактура 0003476340/ 28.06.2023г., издадена от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, във връзка с установена промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване. В производството по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ е постановено обжалваното решение, като същото е подробно мотивирано и диспозитива му съответства на изложените мотиви. Неоснователни са развитите от АССГ доводи за допуснати от КЕВР съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване разпоредбата на чл. 35 от АПК и неизясняване на фактите от значение за случая, както и обсъждане становището на електроразпределителното дружество. В решението на КЕВР се посочва как да се извърши изчисление на електроенергия, съобразно правилото на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, което е обусловено от пропускателната способност на присъединителните съоръжения. С оглед приложимите норми е извършено корегиране на начина на изчисление на дължимата сума. Неправилно административният съд приема, че в случая КЕВР се е произнесла по гражданскоправен спор между страни по гражданско правоотношение, изземайки компетентността на гражданския съд. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Въпросът е правен и касае реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия по чл. 49 и чл.50 от ПИКЕЕ, съобразно установената фактическа обстановка. Не се допуска да бъдат игнорирани данните от констативния протокол- чл.50, ал.5 от ПИКЕЕ. Правилно Комисията е дала указания изчислението да бъде извършено на база данните за пропускателната способност, отразени в КП. В оспореното решение, издадено от КЕВР обосновано е прието, че въз основа на Констативен протокол 1028434/ 22.06.2023г. електроразпределителното дружество следва да приложи относимата норма на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за изчисляване на количеството електрическа енергия, поради промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия за обекта. Правилен е извода на Комисията, че посочената норма се отнася до пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8- часово натоварване, но неправилно електроразпределителното дружество приема, че пропускателната способност на присъединителните съоръжения е 50 А. Изброяването на присъединителните съоръжения в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ- не е изчерпателно и касае всички елементи от присъединителната система. Преизчислението следва да се извърши на база половината от пропускателната способност. Основателно се сочи в касационната жалба, че входящият предпазител преди СТИ е АП 25 А , поради което пропускателната способност на присъединителните съоръжения следва да бъде съобразена с неговата техническа възможност за протичане на електрическа енергия. След като за обекта на клиента е невъзможно да бъде приложен товар по- голям от 25 А, правилно КЕВР е дала указания, електроразпределителното дружество да извърши преизчисляването на количеството електрическа енергия на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като вземе предвид данните отразени в Констативен протокол 1028434/ 22.06.2023г. по отношение на входящия предпазител/ автоматичен прекъсвач АП 25 А. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а вместо това се отхвърли жалбата на електроразпределителното дружество срещу оспореното решение на КЕВР. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да се заплатят разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горните съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд