Решение № 12480 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 358/2012 г.

Решение № 12480 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 358/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Николай Димитров от АК Бургас в качеството му на пълномощник на Мариам Хованес Иванова и Гутци Мардирос Егенян - и двете от гр. Бургас, против Решение № 1481/25.11.2011 г. по адм. д. № 1018/2011 г. на Административен съд Бургас, с твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата обн. в ДВ бр. 101/2004 г., действаща разпоредба към депозиране на искането за отмяна на отчуждаването, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по делото - Кмета на община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, при безспорно установеното по делото относно отчуждаването на имота и обстоятелството, че отчуждителното мероприятие не е реализирано, с оглед претенцията на жалбоподателите за отмяна счита, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост за отмяна на отчуждаването е неприложима. Счита още, че ТР № 1/2011 на ОСС от Върховния административен съд намира приложение и е задължително, в която връзка отказът на кмета е правилен и законосъобразен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Мариам Хованес Иванова и Гутци Мардирос Егенян - и двете от гр. Бургас против решение № 94-00-145 от 20.04.2011 г. на Кмета на община Бургас, с което е оставено без уважение искането им по заявление вх. № 94-00-145/02.07.2010 г. за възстановяване собствеността върху отчуждения от общия им наследодател Хованес Гарабед Егенян недвижим имот -бивш парцел XII, в бивш кв. 278 по плана на гр. Бургас, целият с площ от 236 кв. м. С решението предмет на касационната жалба съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателите. Приел е, че по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е възможна отмяна на отчуждаването в неговата цялост, но не и отмяна по отношение на идеални части от новообразувания общ имот. На следващо място е приел, че недвижимия имот е отчужден за изграждане на ЖСК "Лайпциг", като към настоящия момент жилищната сграда е изградена, изградено е и благоустрояването около нея и след като мероприятието за което е извършено отчуждаването - изграждане на ЖСК действително е осъществено, не са налице предпоставките на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. Върховния административен съд намира обжалваното решение като краен резултат за правилно, но на други основания, различни от визираните от първоинстанционния съд. С решение по т. 5 от дневния ред на заседанието на Изпълнителния комитет на БГНС отразено в протокол № 12/26.05.1962 г., (л. 37-48 от делото), на основание чл. 55а от ЗПИНМ са групирани парцел I състоящ се от 220.40 кв. м. находящ се на ул. "Телман" 1, заедно с парцел II състоящ се от 214 кв. м., находящ се на ул. "Иван Вазов" 31, парцел V с площ 579 кв. м. на ул. "Цар Крум" 44, парцел XI състоящ се от 610 кв. м. на ул. "Иван Вазов" 29 и парцел XII с площ от 236 кв. м. на ул. "Телман" 1 собственост на Ованес Гарабед Егенян в един общ парцел I в кв. 278 по плана на гр. Бургас и са отчуждени заедно със сградите за групов строеж. Решено е също собствениците на групираните парцели да бъдат обезщетени с участието им в строежа, като видно от писмо с изх. № 2751/05.09.1963 г. (л. 52 от делото) на Градски народен съвет, отдел "Финанси", служба "Държавни имоти", същите са обезщетени съгласно бордеро кон. № 1196/10/02.09.1963 г. Неоснователни са доводите, че решението е постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че имота е отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) по силата на плана на гр. Бургас, съгласно протокол № 12/25.05.1962 г. на ИК на БГНС за провеждане на мероприятието "за кооперативно жилищно строителство". Отмяната на отчуждаванията на такива имоти е допустима по реда и условията на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Отчуждаванията на тези имоти е недопустима по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Така е защото съгласно § 21 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОС "законът влиза в сила от 1 юни 1996 г." и в преходните и заключителни разпоредби, не е придадено обратно действие на негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата към депозиране на искането за отмяна, съдържа самостоятелни основание за отмяна на отчуждаването и се прилага само за отчуждавания, които са извършени при действието на този закон. Закона не намира приложение за отчуждавания извършени преди влизането му в сила по други закони. Отмяна отчуждаванията на такива имоти е допустимо по реда и условията предвидени в самия отчуждителен закон, в случая ЗПИНМ (отм.) и както се посочи по-горе, по реда и условията на специалния реституционен закон- Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Нормата на чл. 31 от ЗОС е материалноправна и се прилага само за отчуждавания извършени при действието на същия закон. Закона за общинската собственост не дублира правата на отчуждените собствени с реституционните закони приети след 1991 г., в това число и със на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По тази причина, разпоредбата на чл. 31 от ЗОС е неприложима за отмяна на отчуждавания, извършени по реда на други закони, каквото е отчуждаването предмет на спора по настоящето дело. Правните и фактически основания, посочени от жалбоподателя в жалбата до съда са очертали предмета на правния спор с правно основание чл. 31 от ЗОС. Съдът съобразно императивната норма на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт задължително е следвало да съобрази т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 7.02.2011 г. по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, съгласно която "Не може да се иска на основание чл. 31 от Закона за общинската собственост отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони преди влизането му в сила". С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че не се налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания на решението на Административен съд Бургас и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение