Решение № 11168 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4656/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Банковски, гр. София, [адрес] срещу Решение 740 от 10.02.2021 г. на Административен съд София - град, по административно дело 6599/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Банковски срещу Отказ 228р-13170 от 15.05.2019 г. на началника на Четвърто Районно управление Столична дирекция на вътрешните работи, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отказано да му се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател И. Банковски, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Банковска, като протоколът от проведеното съдебно заседание от 26.11.2020 г. е написан кратко и без детайли в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на съда, че в случая не е налице основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. От представените по делото доказателства се установява, че Банковски е получавал заплахи по телефона, като спрямо него е упражнено нападение, което е установено по наказателно дело. За неправилно определя направеното от съда разграничение между самоотбрана и самоохрана. Намира, че доказателствата по делото сочат пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на И. Банковски. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Д. Радев, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба началникът на Четвърто Районно управление Столична дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 27.11.2018 г. И. Банковски подава заявление до началника на 04 РУ - СДВР за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет "ЧЗ - 75", кал. 9 мм с D5661. Към заявлението са приложени свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че е психично здрав, удостоверение от НСлС. На 29.03.2019 г. И. Банковски е получил уведомление от 05.02.2019 г., с което му е дадена възможност в 7дневен срок от получаването, да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава исканото разрешение. На 02.04.2019 г. И. Банковски излага съображения за основателност на искането и заявява, че оръжието му е необходимо, защото е заемал различни ръководни длъжности, като в тези си качества е контактувал с много и различни хора, като част от тях са се държали непристойно и агресивно спрямо него, попадал е в конфликтни ситуации. Във връзка със същото от жалбоподателя са депозирани допълнителни мотиви, като е посочил жалба до министъра на вътрешните работи, Решение 395 от 24.10.2018 г. на Апелативен съд - София, Наказателно отделение по НД 1179/2018 г., с което се отменя наложената срещу него присъда за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Прилага Разрешение 08411 от 05.12.1997 г. на МВР за закупуване на 1 бр. пистолет ЧЗ-75, кал. 9 и Разрешение 515 от 16.08.2004 г. за закупуване на пистолет АП, кал. 7, 65. На 14.05.2019 г., във връзка с извършената проверка е изготвена докладна записка, рег. 228р-13080, от началника на група КОС, 04 РУ СДВР, в която допълнително е посочено, че лицето притежава валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие до 29.01.2024 г., като е предложено да бъде разгледана преписката и бъде взето отношение по компетентност, съгласно ЗОБВВПИ. С оспорения административен акт от 15.05.2019 г. началникът на 04 РУ - СДВР е отказал издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси по подаденото от жалбоподателя заявление, като се е мотивирал с отсъствието на основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. По делото като свидетел е разпитана съпругата на жалбоподателя, Е. Банковска. Представени са справка и доказателства за заеманите от И. Банковски през годините длъжност. От справката се установява, че лицето е пенсионер от 1999 г. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Приема, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение. Съдът счита, че фактът на издадено предходно разрешение, както и обстоятелството, че жалбоподателят е заемал различни ръководни длъжности и е попадал в конфликтни ситуации, не обосновават извод за основателност на искането. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. Във връзка с доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение съдържанието на изготвения протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2019 г., следва да се има предвид, че касаторът е разполагал с възможността, предвидена в чл. 151, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, да иска поправка или допълване на протокола от проведеното съдебно заседание, ако намира, че съдържанието му не отговаря на обективната действителност. По делото не са представени доказателства касаторът да е сезирал първоинстанционния съд с такова искане, поради което в съответствие с чл. 152 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. По изложените съображения, твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението за издаване на исканото разрешително с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. В случая касаторът е обосновал като причина за исканото разрешително самоохрана. Законът използва понятието самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Сочените от жалбоподателя обстоятелства не обосноват извод за основателност на заявлението за издаване на разрешение, както правилно приема и първоинстанционният съд. Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед на високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила. Предвид изхода на спора на Столична дирекция на вътрешните работи юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, се дължат направените и претендирани по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което съдът определя на 100 лева, на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд