Решение № 355 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 590/2008 г.

Решение № 355 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 590/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ.бр.50/2007 г./ във вр. с чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). К. "О. с. на ТПК - С. З. " гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 77 от 09.10.2007 г. по търг.д.Nо 240/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила Решение Nо 34"к"от 14.02.2007 г. по гр.д. Nо 186/2006 г. на районен съд Казанлък по отхвърлените искове на кооперацията срещу Н. А. К. и Е. А. К. по чл. 108 ЗС на търговски обект "А", намиращ се в 4-етажна масивна производствена сграда, построена в УПИ I- 3496 в кв. 145 ул. "О" 33 гр. К. и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на НА Nо 22/2002 г. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила и е необосновано, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. С втора -самостоятелна касационна жалба Н. А. К. и Е. А. К., чрез процесуалния им представител -адв. Е. Д. обжалват и иска да се отмени Решение Nо 77 от 09.10.2007 г. по търг.д.Nо 240/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила Решение Nо 34"к"от 14.02.2007 г. по гр.д. Nо 186/2006 г. на районен съд Казанлък уважения инцидентен установителен иск / ИУИ/ и е прието, че К. "О" с фирмена регистрация по ф.д. Nо 247/1993 г. на Старозагорския ОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. с. на ТПК гр. С. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, основания за отмяна по чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпили реципрочни писмени възражения от ответниците по касационни жалби. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на двете страни е отменил решението на първата инстанция по отхвърления инцидентен установителен иск на к. "О" С. З. за признаване на правоприемство на прекратения през 1970 г. Съюз на ТПК С. З. и след като е приел, че са налице предпоставките на закона да се приеме, че новорегистрираната к. "О"Стара З. е от категориите на т.н." възстановена кооперация" е постановил ново решение, с което искът е уважен, а в частта, по отхвърления ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Н. и Е. К., решението е оставено в сила, след като е прието, че кооперацията не е установила правото си на собственост по отношение на претендирания недвижим имот. Съдебното исково производство по чл. 108 ЗС и съединения като инцидентен положителен установителен иск за правоприемство по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е инициирано от Кооперация" О. с. на трудово производителните кооперации" гр. гр. Стара З. с твърденията, че Кооперативния съюз- ОС на ТПК- гр. С. е собственик на търговски обект"А"/ търговско помещение и санитарен възел с полезна площ от 63,87 кв. м./, намиращ се на първия етаж на 4-етажна масивна производствена сграда, построена в УПИ *-**** кв. 145 по плана на гр. К., ул. "О" 33, на основание чл. 92 ЗС, тъй като сградата е построена в собствено на ОС на ТПК дворно място, със средства на съюза през 1965 г. и след построяването и е предоставена за стопанисване на ТПК "Е" Казанлък, по Решение на УС на ОС на ТПК- гр. С. През 1992 г./ 22.06.1992 г./ ТПК "Е" се е снабдила с НА Nо 172/ 92 г. за собственост на цялата 4- етажна сграда на основание давностно владение, а с последващи разпоредителни сделки / при участие на третите лица -помагачи/ имотът- претендираният търговски обект "А" е във владение на Н. и Е. К., като е поискано изричното произнасяне по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) да се признае за установено, че К. "О" С. З., регистрирана като юридическо лице по ф.д. Nо 247/1993 г. на Старозагорския окръжен съд, е правоприемник на прекратилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК - С. З. По касационната жалба на К. "О" гр. С. Решението на въззивния съд, в частта, с която е прието, че ищецът-к. "О. с. на ТПК" гр. С. не е доказал правото си на собственост по отношение на претендирания търговски обект "А" и исковете му по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) са отхвърлени, е валидно, процесуално допустимо и правилно. За да отхвърли ревандикационния иск на К. "О" гр. С. срещу Е. и Н. К., решаващият съд е приел, че кооперацията- ищец има качеството на "възстановена кооперация/кооперативен съюз" по см. на § 27 от ПЗР на ЗК /изм. бр.41/1997 г./, прилагайки новата правна норма към висящия спор поради тълкувателния характер на последната и отчитайки ретроактивно действие на същата към заварените правоотношения, но поради това, че ОС на ТПК гр. С. към 1964 г. НЕ Е доказал да е бил собственик на сграда- " К. ЗА битови услуги " гр. К., а и тази сграда от 1971 г. се води по инвентарните книги и баланса на ТПК "Е" гр. К. чиято дейност не е била прекратявана / като основно средство с производствено предназначение, и само тази к. е плащала данъци и амортизационни отчисления до продажбата през 2001 г., е прието, че искът по чл. 108 ЗС не може да бъде уважен. Изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни, тъй като ищцовата страна к. " ОС на ТПК" - гр. С. не доказала по категоричен и безспорен начин първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, а именно че е собственик на имота. Ако в рамките на предмета на заявения ревандикационен иск се абстрахираме от спора по съединения инцидентния положителен установителен иск за правоприемството по принцип /т.е. такова на пълния комплекс от членствени правоотношения - имущество, членска маса, предмет на дейност, нематериални права /между регистрираната през 1993 г. К. "О" С. З. и прекратилия дейността си през 1970 г. " О. с. на ТПК" С. З., за качеството на първия на " възстановена кооперация" по см. на § 1 от ДР на ЗК във вр. с § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗК /изм. ДВ. бр. 47/2007 г./ във вр. с чл. 1 ал. 1 от ПМС 192/91 г., то рамките на спорния предмет по чл. 108 ЗС, ищцовата страна претендираща правата на собственик на конкретен недвижим обект, следва да установи конкретното правоприемство на възстановената кооперация/ кооперативен с. на сградата, в която се намира процесния търговски обект "А". Съществуването на правоотношението на конкретното правоприемство подлежи на доказване, съобразно изискванията на § 1, ал. 3 от ДР на ЗК. Анализираните многобройни писмени доказателства за начина на изграждане на обекта, финансиране, стопанисване през годините, записване по инвентарните книги на ТПК "Е"- Казанлък като дълготраен материален актив за производствена дейност от 1971 г. до 2001 г., правилно е интерпретирана в смисъл, че по делото не са установени основните правно - релевантните факти - а именно: 1./ че към момента на одържавяването- изземване на имуществото от ОС на ТПК С. З. от 1970 г. процесният "К" гр. К. да е съставлявал имущество на Съюза и от тук, че 2./ към момента на възстановяването е в патримониума на държавата/респ. общините. С ТР 2/1995 г. на ОСГК на ВС се дават разяснения, че възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на закона - т.е. правоприемството между една к., чието имущество е иззето и една к., която е регистрирана като правоприемник настъпва по силата на закона, но доколкото налице посочените основанията за това- идентитет на членска маса, предмет на дейност, наименование, неимуществени блага и имущество, съгласно посочените по-горе два правно-релевантни факта. Възстановяването на правата ex lege не води автоматично до връщане на имуществото на кооперациите- по арг. На ПМС 192/1991. Признават се възстановени права, но само по отношение на имущество, което е иззето от кооперацията и реално съществува към6.08.1991 г. в патримониума на държавата. В тази насока е и преобладаващата съдебната практика. Тезата на ищцовата страна, че към построяването на "К" гр. К. е станал собственик на сградата по силата на следния юридически състав на придобиване правото на собственост- по приращение по см. на чл. 92 ЗС, като изградена върху терен от придадени по регулация 795,5 кв. м. по издадения на основание § 100, ал. 2 от ППЗПИНМ нотариален акт, учредена суперфиция върху терен-държавна собственост за изграждане на битов комбинат в кв. 145 по плана на гр. К., строителство / със собствени средства/, заприходена по счетоводния баланс на ОС на ТПК гр. С. и одържавена през 1970 г., безвъзмездно предадена на ДКБУ и възстановена като имущество на възстановена к. по силата на непосредствено действие на закона - § 1, ал. 2 от ДР на ЗК, не може да бъде възприета, поради обстоятелството, че не се подкрепя от доказателствата по делото. Констативният НА Nо 18/64 г., признава в полза на ОС на ТПК гр. С. право на собственост, придобито по регулация на 795.5 кв. м., но като част от терен, отреден за строителство на битов комбинат, включващ както терен- държавна собственост-СП"Ж", терен на МНО и на частни лица, с обща площ 1645 кв. м. Доколкото върху терена е извършено строителство, без надлежно учредено право на суперфиция, то по силата на приращението по см. на чл. 92, постройката към момента на въвеждането и в експлоатация/ акт обр.16 и обр.19/ не може да бъде собственост само на един от собствениците на сградата- по арг. на чл. 63 ЗС. Доколкото със защитата на касатора, е налице позоваване на приложението на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от Зобс (отм.) във вр. с приложението на § 26 ПЗР от ЗК/ ДВ. Бр.41/2007 г. /, то настоящият състав намира, че цитирана норма е материално правен характер, няма предвидено обрано действие/ доколкото се приема, че нормата на § 27 ПЗР на ЗК /ДВ. Бр. 41/2007 г./ има тълкувателен характер и пренормира с обратна сила висящите правоотношения/, поради което след като към момента на възникване правото на собственост, сградата не може да бъде призната за кооперативна собственост и се приложат последиците на закона, уредени с § 26 от ПЗР на ЗК. При данните по делото не може на базата на предположение да се приеме, че сградата- "к.б. у." Казанлък е иззето имущество на ОС на ТПК гр. С. към 1970 г. От счетоводния баланс / л.4 / не може да се направи извод, че именно тази сградата в гр. К. е включена като имущество на ОС на ТПК гр. С. няма данни как е заприходена земята, собственост по силата на НА Nо 18/64 г., за други сгради-например тази предмет на иска на ТПК "И" и ДР.-данни по приложените дела/. Изслушаната съдебно-икономическа експертиза /стр.94/ изрично сочи, че в т.н."своден баланс"от 31.12.1965 г., раздел "О" е стойностен, посочена е само сума от 3 074 000 лв., в която се предполага, че се включват "сгради, машини, инвентар", на всички предприятия в групата- в т.ч.и имущество на ТПК "Е", кооперацията легитимираща се за собственик с НА Nо 172/1992 г., която не е преустановявала дейността си, стопанисвала е сградата от 1972 г., плащала е данъците и други режийни отчисления. При липсата на доказан основен елемент от фактическия състав на възстановена кооперативна собственост, изводите на въззивния съд, че заявеният ревандикационен иск не може да бъде уважен, следва изцяло да бъдат възприети, а по спора дали именно този имот се владее от ответниците, заявили възражение за придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС за времето 2001 -2006 г., на годно да прехвърли собствеността правно основания респ. дали техния праводател - ТПК "Е" се легитимира като собственик с констативен НА Nо 172/1992 г., а ответниците - лица могат да се легитимират като собственици на основание договорите за покупко-продажба или релевирания оригинерен способ, произнасянето на съда се явява ирелевантно. По касационната жалба Н. А. К. и Е. А. К., в частта, с която въззивният съд е уважил инцидентен положителен установителен иск /ИУПИ/ и е прието за установено, че К. "О"гр. Стара З. с фирмена регистрация по ф.д. Nо 247/1993 г. на Старозагорския ОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. с. на ТПК гр. С. Решението по инцидентния положителен установителен иск е неправилно, тъй като липсват основания да се признае правоприемството по принцип/ а и по изложените съображения конкретно в случая/ между кооперативния с. от 1970 г., който не е заличен, но не е осъществявал дейност поради отнемане на имуществото му и новорегистрираното през 1993 г. юридическо лице- К. "О. с. на ТПК"гр. Стара З. През 1951 г. в кооперативния регистър на О. съд С. З. е вписан Районен с. "Р"- гр. С. Без конкретни доказателства, въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцовата страна, че след регистрацията, за времето до 58 г. е вписана промяна на обстоятелства във фирмения регистър в името, като Районния с. "Р" е преименуван в О. Съюз на ТПК гр. С. За да приеме, че е налице правоприемство по принцип, но не и в конкретния случай, въззивният съд е обосновал изводите си на Удостоверение Nо 22-00-327/2003 г. на НС на ТПК София, издадено през 2003 г. и удостоверяващо обстоятелствата, че ОС на ТПК гр. С. има персонално и имуществено съответствие с преустановилата дейността си ОС на ТПК гр. С. през 70 години. Мотивирал е изводи си на данните за проведена нова регистърна процедура по вписване на кооперацията "О"- гр. С., при липса на данни за процедура по ликвидация или прекратяване на съществуващата, въззивният съд приема, че ищецът има качеството на възстановена к. по см. на § 1 от ДР на ЗК (отм.)., прилагайки разпоредбите на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗК /изм. ДВ. бр.41/2007 г./. Доколкото може да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване на § 27 от ПЗР на ЗК е в смисъла на трайно прилагана съдебна практика, то този извод е правилен. Или възстановилата дейността си прекратена/ или съществувала в "латентно състояние"-без дейност, но и без да е заличена / к. по см. на § 1от ДР на ЗК (отм.) е онази к., чието имущество е одържавено, която съществува като правен субект тъй като не е заличена от фирмения регистър като ЮЛ, но която е загубила материалната си база и средства за производство, поради което фактически не е могла да осъществява дейността, за която е образувана. Обобщената съдебна практика на ВКС приема, че правоприемството на възстановените кооперации/ а след разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗК /ред. 2007 г./ касаещо и възстановените кооперативни с. като ЮЛ, настъпва по силата на закона, но само доколкото е налице идентитет не само на име, предмет на дейност, членска маса, неимуществени права между двете кооперативни структури- прекратила дейността си и новорегистрирана/ възстановена/, които компоненти е следва да са запазени, но и идентитет на имуществото/ иззето и поискано да бъде възстановено и върнато /чл. 108 ЗС/ или установено като право на собственост /чл. 97, ал. 1 ГПК-отм./ Именно защото един от основните елементи на членственото правоотношение на кооперацията/ кооперативния с. като съвкупност от права и задължения следва отново да премине от един правен субект/ държавата/ в друг правен субект- възстановената кооперацията/кооперативен с., то това правоприемство е деривативно като способ за придобиване правото на собственост, касае не въобще преминаването на съвкупност от права и задължения от един на друг субект, а касае преминаване правото на собственост на конкретни обекти / доколкото той е в партимониума на държавата./ Законът е създал фикцията, че при наличието на определени предпоставки, идентифициращи прекратената или "латентно съществуваща" с възстановената к., последната е правоприемник по силата на закона -като основание за възстановяване/ реституция/ на правото на собственост, без да се признава правоприемството по закон аналогично на наследственото правоотношение/, при което правоприемство е без значение за преминаването от починалия към наследниците му по закон съществуването или не определено имущество. Ето защо настоящият състав не приема възможността да се признае правоприемство по принцип, доколкото не се касае до претенция касаеща всички иззети имущества или само някое от тях. Възприетата теза на въззивния съд, че правоприемството може да бъде установено по принцип и се признае по реда на заявения положителен установителен иск, е неправилна, дори искът би бил недопустим, ако не бе съединен с ревандикационния иск. С оглед на недоказаното право на собственост, като принадлежност на недействалата от 1970 г. до 1993 г., но възстановена по см. на § 1 от ДР на ЗК, к. / кооперативен с. "О"-гр. Стара З. по ревандикационния иск, установителния иск за установяване на конкретното законово правоприемство също се явява неоснователен. Изложените правни съображения на касационния съд обуславят отмяна на решението на въззивния съд в тази част и постановяване на ново решение, с което инцидентният положителен установителен иск на кооперация "О" гр. С. срещу Н. А. К. и Е. А. К., да бъде прието за установено, че К. "О"гр. Стара З. с фирмена регистрация по ф.д. Nо 247/1993 г. на Старозагорския ОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. с. на ТПК гр. С., се отхвърли като неоснователен. С оглед на постановения правен резултата по разгледаните касационни жалби и на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), в полза на Н. А. К. и Е. А. К. следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 20015 лв. / две хиляди и петнадесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия