Решение № 491 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 887/2011 г.

Решение № 491 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 887/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на З. И. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 333 от 08.06.11 г. по гр. д. № 2390/10 г. на Търговищкия районен съд, с което е бил уважен предявен срещу него иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Молителят твърди, че през повечето време живее в чужбина, затова е узнал за воденото срещу него дело едва след приключването му. Предмет на това дело бил иск на сестра му Д. И. И. за намаляване на дарението по нотариален акт № 39, т. ХII, р. 11401, д. № 1326/27.08.2008 г. В действителност в този акт не била отразена истинската воля на страните, която е била за продажба, а не за дарение, видно от представеното в настоящото производство обратно писмо. Тъй като този документ не бил представен пред районния съд и не е бил взет предвид при разрешаването на правния спор, той се явява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата в производството Д. И. И. оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение може да се иска на основание чл. 303, т. 1 от ГПК когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената грижа. Тези условия в случая не са налице. Молителят се позовава на писмено доказателство, което не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като се е намирало в негово държане още при разглеждане на делото в инстанцията по същество. Обстоятелството, че молителят е бил призоваван в тази инстанция по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК и е бил представляван от служебно назначен адвокат по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК не променя горния извод и не прави доказателството "новооткрито". Ако е считал, че поради процесуални нарушения е бил лишен от възможност да участва в делото и да представи това доказателство своевременно, молителят е могъл да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, което обаче не е сторил. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение