Решение № 12729 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Г. С., чрез адв. Г. Вълканов, срещу Решение 17536 от 22.05.2025 г. по адм. дело 3037/2025 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 517р-2798/04.02.2025 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР/- София за отказ за изтриване на личните данни на К. Г., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с досъдебно производство ЗМ-260/2015 г. по описа на Районно управление/РУ/ - Своге при ОД на МВР - София за престъпление по чл.216, ал.1 от Наказателния кодекс/НК/. Касационният жалбоподател оспорва решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е съобразил Решение от 30 януари по дело С-118/2022 на Съда на Европейския съюз/СЕС/. По подробно развити доводи в касационната жалба С. иска да бъде отменено обжалваното решение и касационната инстанция да реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за държавна такса и за адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Вълканов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея и в писмена защита доводи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на същите. Ответникът по касационната жалба Директорът на ОД на МВР - София в съдебно заседание се представлява от юриск. Иванова, която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстационното съдебно решение. Претендира юриск. възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е Решение 517р-2798/04.02.2025 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София за отказ за изтриване на личните данни на К. Г. С., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с досъдебно производство ЗМ-260/2015 Г. по описа на РУ - Своге при ОД на МВР - София за престъпление по чл.216, ал.1 от Наказателния кодекс. За да се произнесе по спора, АССГ е установил, че С. е подал на 25.11.2024 заявление до Министъра на вътрешните работи за заличаване на лични данни, въведени в масивите на МВР във връзка с досъдебно производство ЗМ-260/2015 г. по описа на РУ Своге при ОД на МВР София. Досъдебното производство е образувано за това, че на 30.08.2015 г. С. е повредил чужда движима вещ лек автомобил марка Пежо, собственост на друго лице, в [населено място], обл. Софийска, като се причинени вреди на стойност 2 105 лв., изразяващи се в счупени стъкла, деформация на лявата страна лява врата, заден ляв панел, деформация на тавана, задната врата, дясна средна колонка, срязани леви гуми и задна броня, откъртена лайсна на ляв заден панел. По повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК настоящият касатор С. е признат за виновен с Присъда 17 от 09.11.2016 г. на Районен съд Своге/РС - Своге/ и е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца условно, с изпитателен срок от три години и изплащане на стойността на причинените вреди на ощетеното лице. С Решение на Софийски окръжен съд/СОС/ по ВНОХД 66/2017 г. е изменена присъдата на РС-Своге, преквалифицирано е престъплението като такова по чл. 216, ал.4 от НК маловажен случай. Софийски окръжен съд е изменил присъдата и по отношение на наказанието, като е наложил на С. глоба в размер на 300 лв. Решението на СОС е влязло в сила на 29.03.2017 г. Не се спори по делото, че няма данни за други осъждания на лицето, като по горецитираното такова С. е реабилитиран на 29.05.2018 г. Извършена е проверка в АИС на МВР и е установено, че от ОД на МВР София се обработват лични данни за лицето по заявителски материал рег. 15260/31.08.2015 г. по чл. 216, ал.1 от НК за унищожаване/повреждане на чуждо имущество, образувано по докладна записка от посетено местопроизшествие на 31.08.2015г.; за полицейска регистрация 2198/2015г. на РУ Своге и присъда на РС Своге по чл. 216 от НК. На това основание е издадено процесното решение, с което e прието, че личните данни на нарушителите се заличават при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в чл.3 от Инструкция 8121з-748/2014 г. Административният орган е посочил, че в случая нито едно от тях не е налице. Мярката е от нормативен характер и е съразмерна, като отчита баланса между обществените и личните интереси. Относно степента на риск на лицето е прието, че същото е извършило умишлено престъплението, като функциите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред налагат личните му данни да се съхраняват в подходящ и разумен срок. Поради това е отказано личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с досъдебно производство ЗМ-260/2015г. по описа на РУ Своге, да бъдат заличени. Със Заповед 3286з-217 от 17.01.2025г. на Директора на Главна дирекция Национална полиция е разпоредено да се снеме от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация рег. 2198 от 01.12.2015 г. по описа на РУ Своге при ОД на МВР - София, извършена на К. Г. С. /вкл. карта за полицейска регистрация, снимки, ДФ/. За установяване компетентността на органа са представени Заповед 8121К-15075 от 13.12.2023г. и Заповед 8121з-1111 от 08.10.2019 г., и двете на Министъра на вътрешните работи. При тези фактически обстоятелства АССГ е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил изложените от административния орган в процесното решение мотиви. Административният орган е отчел субективната страна на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. Правилно АССГ е приел, че независимо от квалифицирането на деянието като маловажен случай с оглед незначителността на вредните последици, то същото е извършено умишлено и е съпроводено и с други противообществени прояви обиди, побой, стрелба с оръжие, които характеризират личността на извършителя. Поради това същата е възприета като рискова, въпреки че през изминалите повече от 9 години от деянието не са регистрирани други общественоопасни прояви на лицето. За да отхвърли жалбата АССГ е съобразил относимите правни норми. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗМВР, в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Органите на МВР за изпълнение на дейностите си могат да обработват лични данни - чл.25, ал.1 от ЗМВР. Обработването се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи, на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, и на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. В чл. 26, ал. 1 от ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. В чл. 26, ал. 2 е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по, ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. В изпълнение на цитираната разпоредба Министърът на вътрешните работи е приел Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /по-долу Инструкцията/. В чл. 3 от тази инструкция са посочени обстоятелствата, при настъпването на които се заличават личните данни на лица, които са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Сред тях не е осъждането, вкл. настъпилата реабилитацията, както правилно е посочил и административния орган. В Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-118/22 е посочено, че член 4, §1, букви в) и д) от Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, § 2, буква б) и член 16, § 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Правилно съдът е посочил, че предвид съображенията на СЕС административният орган е извършил преценка на необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя с оглед целите, за които са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. С. е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, т.е. осъзнавал е общественоопасния му характер и е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните последици. Това го прави рискова личност по отношение на противодействие на престъпността или опазване на обществения ред дори и след неговата реабилитация. Съхраняваните за него данни спомагат на органите на МВР да изпълняват дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР, а извън този контекст да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различните разкрити престъпления. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира решението за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е установил релевантните факти и въз основа на тях е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на оспорения акт, които се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Във връзка с изпълнение на функциите по противодействие на престъпността, при разследване и разкриване и престъпните деяния органите на МВР обработват правомерно личните данни на касатора, по аргумент от чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 ат ЗМВР. Обработването на личните данни на С., предвид осъждането му за престъпление от общ характер отговаря на целите, заложени в чл. 2, ал. 2 от Инструкция 8121 з-748/20.10.2014 г. Въведените от закона основания за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в цитираната Инструкция, приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. В чл. 3 от инструкцията изчерпателно са изброени обстоятелствата, при които личните данни на лицата се заличават и след като в настоящия случай не е налице такова обстоятелство за С., обосновано и в съответствие със закона и неговата цел е постановено обжалваното решение за отхвърляне на жалбата му. Неоснователно е касационното възражение в тази връзка, че съдът е нарушил материалния закон и неговата цел приемайки, че не е налице основание за заличаване на личните данни. Оплакването, че не са обсъдени обстоятелства, свързани с личността на касатора, предшестващи или последващи единственото му осъждане, както и липсата на противоправни прояви към момента на произнасяне на административния акт е неоснователно. Предвидени са конкретни срокове в чл. 3 от Инструкцията, след изтичането на които данните се заличават. Разпоредбата на чл. 2 от Инструкцията регламентира вида на информационните фондове и целите на обработването на личните данни, като правилно АССГ е приел, че хипотезата, в която се обработват личните данни на жалбоподателя / понастоящем касационен жалбоподател/ не попада в нито една от предвидените в чл. 3 от Инструкцията хипотези, при които могат да бъдат заличени личните данни. Личните данни на жалбоподателя се обработват законосъобразно - за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Несъгласието на касационния жалбоподател с мотивите на съда по приложението на материалния закон не е представлява касационно основание. При изпълнение на функциите по противодействие на престъпността, при разследване и разкриване и престъпните деяния органите на МВР обработват правомерно личните данни на лицата, вкл. и на касатора, по аргумент от чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗМВР. Обработването на личните му данни, предвид привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК отговаря на целите, заложени в чл. 2, ал. 2 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. Въведените от закона основания за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в цитираната Инструкция, приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати сумата 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение