Решение № 358 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 313/2010 г.

Решение № 358 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 313/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Р. Б. Д. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 110/2009 г. на Районен съд - гр. Т., отмяна на постановената по него присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се прави довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващо се в отказ на съда да разгледа делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК. В съдебното заседание осъденият лично и чрез защитника си поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер в предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила и последният не е бил проверяван по касационен ред. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Районен съд гр. Т. с присъда № 63 от 09.11.2009 г. по н. о. х. д. № 110/2009 г. е признал подсъдимия Р. Б. Д. за виновен в това, че в периода 28.03.2009 г. - 16.04.2009 г. от къщи, находящи се в махала "Валожанци" в с. П., общ. Трън, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел от владението на различни собственици движими вещи на обща стойност 172.60 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта повредил прегради, здраво направени за защита на имот, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 14.09.2009 г. Пернишкият окръжен съд с решение № 29 от 19.04.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 436/2009 г. е потвърдил присъдата. Възражението, че като е разгледал наказателното дело по общия ред, а не по реда на съкратеното съдебно следствие, уреден в Глава двадесет и седма от НПК първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване правата на подсъдимия, е неоснователно. Решението за предварително изслушване на страните, с оглед преценка дали са налице предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. От материалите по делото се установява, че на подсъдимия са разяснени процесуалните му права още в първото по делото съдебно заседание, в което единственото му искане е било за назначаване на служебен защитник, тъй като той лично не е в състояние да си упълномощи защитник. Това негово искане е уважено, делото е било отложено и в следващото съдебно заседание, вече в присъствие на назначения му защитник не е направено искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. След като подсъдимият не е изразил желание делото да се разгледа по този начин, неоснователно с искането си твърди, че е налице отказ от страна на съда, което пък ограничавало процесуалните му права. С разглеждането на делото по общия ред поначало в най- голяма степен се защитават правата на страните в процеса, които могат не само да възразяват по изнесените в обвинителния акт факти, но и да искат събиране на доказателства, подкрепящи тезата им. В конкретния случай, очевидно осъденият е останал недоволен от размера на наложеното му наказание, определено при условията на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55, ал. 1 НК, каквато възможност е била налице, ако делото се разгледа при условията на чл. 372, т. 2 НПК. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на влязлата в сила присъда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и не са налице основания за възобновяване на наказателното дело и връщане за ново разглеждане, каквото е искането на осъдения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение