Решение № 8479 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2017 г.

Решение № 8479 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 429 от 10.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2598/2016 г. по описа на Административен съд-В., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03002716000288-091-001/31.05.2016 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. В., потвърден с решение № 268/23.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че основанието за преведената по банковата сметка на Ю. В. сума е дарение, което съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ представлява необлагаем доход. Твърди, че представеният при ревизията договор за дарение е антидатиран и не обективира действително дарствено намерение, а цели заобикаляне на закона. Иска отмяната на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ю. Г. В. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение АС-В. е отменил ревизионен акт № Р-03002716000288-091-001/31.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 268/23.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Ю. Г. В. за данъчен период 2014 г. са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 10 000 лв. и лихви в размер на 1104,43 лв. Органите по приходите са приели, че получените по банкова сметка парични средства в размер на 100 000 лева са с неустановен произход и предвид разпоредбите на чл. 12 от ЗДДФЛ, представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, поради което са определили данъчна основа за общия годишен облагаем доход на РЛ в размер на 100 000 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 10 000 лева и на осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислили лихви за просрочие. За да отмени изцяло РА административният съд е приел, че при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за установяване на основанието за получаване на процесната сума от 100 000 лева, не е налице законово основание за облагане на същата с данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според съда от РЛ са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че сумата представлява дарение от "А. О." ЕООД. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Не е било спорно по делото, че на 23.01.2014 г. по банкова сметка на Ю. В. е постъпила сума в размер на 100 000 лева, като и че в банковото извлечение като основание за извършения превод е вписано "дарение по чл. 27". При ревизията от Владимирова е представен договор за дарение от 29.01.2014 г., сключен между "А. О." ЕООД - дарител, и Ю. В. - дарено лице, съгласно чл. 1 от който дарителят отстъпва безвъзмездно и веднага на дареното лице сумата в размер на 100 000 лева. В чл. 2 от договора е посочено, че дарението ще бъде предадено по банков път по подробно описана банкова сметка. Съгласно чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Според цитираната разпоредба чрез дарението едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя трябва да настъпят веднага, т. е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Съгласно ал. 2 на чл. 225 от с. з., договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. По делото е приложен договор, без нотариална заверка на подписите. Втората предвидена от закона форма за действителност на дарението е чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, в случая се установява с извършеният банков превод. Обосновано съдът е приел, че с оглед представения договор за дарение е налице ясно изразена воля за дарение, като с превеждането на сумата по банковата сметка на Ю. В. договорът за дарение е произвел своето правно действие - безвъзвратно и неотменимо същата се е обогатила с посочената в договора за дарение сума в размер на 100 000 лева, а дарителят "Агро- Ойл" ЕООД е обеднял със същата сума. Подаването или не на декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ е обстоятелство, свързано с изпълнение на това задължение, респ. налагане на административна санкция, като неподаването не може да се приеме за обстоятелство, установяващо, че такова дарение не е извършено. По арг. от разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ придобитото по дарение не се смята за облагаем доход. С оглед на гореизложеното, правилно е приел първоинстанционният съд, че получените от Ю. В. по банкова сметка парични средства, представляват дарение и не е налице основание за облагането им с данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. С оглед на гореизложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в своята цялост следва да остане в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. На ответника по касация - Ю. В. не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не се претендират. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,