Решение № 152 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5930/2007 г.

Решение № 152 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5930/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от ПК"Н"-с. Ген. Инзово срещу решение от 10.05.2007 г. по гр.д. № 381/2006 г. на Ямболски окръжен съд, с което е уважен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът Т. Т. Т. в писмено становище и лично поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 9.06.2006 г. по гр.д. № 2159/2005 г. на Ямболски РС, е осъдил кооперацията да предаде на Т. Т. 545/1729 идеални части от УПИ *,411 в кв.39 по плана на селото, заедно с построените в него кафе аперитив, на втори етаж от двуетажна масивна търговска сграда, както и находящия се под него магазин за промишлени стоки и цех за закуски със склад, като е отменил в тази му част нот.акт № 88/2004 г. на нотариус при Ямболски РС. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел за установено, че ответникът по жалба-ищец в производството Т. Т., е собственик на спорния имот, който се владее без основание от кооперацията жалбоподател. Установено е по делото, че праводателя на ищеца - неговия баща Т е закупил с нот.акт № 75/1927 г. дворно място, което е представлявало п.I-307, кв.56 по плана от 1935 г., а сега е част от VI-409,411 в кв.39 по плана на селотостановено е също така, че през 1960 г. ОбНС- Ген. Инзиво незаконно отнело имот, ведно с построени в него сгради, които по-късно са съборени и на тяхно място бившата потребителна кооперация "Н" е построила нови обекти-фурна и сладкарница. С Решение от РД-07-10/11.01.1999 г. Областният управител на Област Б., на основание чл. 2, ал. 6 ЗВСОНИ е признал право на възстановяване на собственост на Т. Т. и е разпоредил да се деактува процесния имот и той е получил протокол за въвод във владение на 30.05.2000 г., но кооперацията жалбоподател е продължила да ползува имота, за който се е снабдила с нотариален акт 2004 г. на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС и чл. 79 ЗС. С решение от 10.05.2001 г. по адм.д. № 1143/1999 г. Ямболски ОС е присъдил на Т. Т. сумата 6693 лева като обезщетение за незаконно отнетите сгради на неговия праводател, които са били разрушени. При тези данни съдът като е установил, че имотът незаконно е отнет от праводателя на Т. Т. е приел, че собствеността върху същия му е възстановена при условията на чл. 2, ал. 6 ЗВСОНИ и е отрекъл правото на собственост върху същия на кооперацията жалбоподател. При това съдът, като е установил, че кооперацията е регистрирана като новоучредена така по ф.д. № 2252/1992 г. на Ямболски ОС, а не е възстановена бивша кооперация, е приел че тя не е могла да придобие имота по давност от 1992 г. до 2000 г., когато владението й е било оспорено от Т. Т. Тези изводи съдът е направил без да е анализирал в съвкупност всички доказателства по делото. Допуснатото от съда съществено нарушение на съдпроизводствените правали е довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Действително с § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗОСОИ (ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) се предвиди допълнително реституционно основание, като се създаде нова ал. 2 на чл. 2 ЗВСОНИ, според която се възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. Това реституционно основание предвижда хипотезите, при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е била спазена, при което той не може да бъде реституиран като отчужден по някой от визираните в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ и чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ... изброително посочени нормативни актове. С въвеждането на това реституционно основание и заличаване изтеклата придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция до влизане в сила на ЗОСОИ (22.11.1997 г.) - § 1, ал. 3 ПЗР на ЗОСОИ, с която се създаде чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, собствениците на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети през периода 1944-1989 г. могат да ги реституират. Ефектът на реституцията им настъпва по право и правоимащите по нея в основната хипотеза, могат да защитят правото си на собственост по исков ред. Според чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, тази хипотеза е осъществена обаче само когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред. В този контекст следва да се изтълкува и разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, която разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху земята, което по аргумент на противното изключва реституцията й, когато в нея е осъществено законно строителство, т.е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата. Новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията, в какъвто смисъл са разрешенията на т. 1 и т. 2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. Законосъобразна е и констатацията на решаващия съд, че са налице две от трите кумулативно предявени предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 2от ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост върху него в лицето на бившите му собственици и техните наследници, а именно одържавяването му да е незаконно, както и да се намира в собственост на държавата или общината. Спори се обаче относно наличието на третата предпоставка за настъпване по право на ефекта от реституцията, а именно съществуването на отчуждения имот до размера, в който е бил отчужден. Съдът при новото разглеждане на делото ще следва с помощта на назначена техническа експертиза да изясни дали и това условие за възстановяване правото на собственост е налице в разглеждания случай. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о