Решение № 4413 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от В. Денчев, срещу Решение 3610/04.06.2021 г., постановено по адм. дело 3221/2020 г. по описа на Административен съд София град(АССГ), с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (PA) Р-22221019002565-091-001/11.11.2019 г., потвърден и изменен с Решение 153/29.01.2020 г. на Директор на Дирекция" ОДОП" при ЦУ на НАП София и административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил Директор на Дирекция" ОДОП" при ЦУ на НАП София да заплати на В. Денчев разноски по делото в размер на 2 180 лева. В касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда за липса на компетентност на издателя на ЗВР и РА. В заключение се моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, и вместо него - да постанови друго по същество на спора. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. Денчев, чрез процесуален представител в писмен отговор и в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт, в частта с която е обявен за нищожен РА. В касационната жалба на В. Денчев се излагат доводи за неправилност на решението, в частта с която административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на решението, в тази му част. Ответникът по втората касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София , чрез процесуален представител взема становище за неоснователността и. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София е основателна. Основателна се явява и жалбата на В. Денчев срещу решението, в частта с която административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, но по различни от изложените в нея доводи. Предмет на оспорване пред АССГ е бил PA Р-22221019002565-091-001/11.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение 153/29.01.2020 г. на Директор на Дирекция" ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който на В. Денчев са установени задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 13 400 лева и лихви за забава в размер на 4035,55 лева. За да обяви нищожност на РА, първоинстанционният съд е приел липсата на компетентност на органа - възложил ревизията, поради липсата на доказателства за оправомощаването му към датата на възлагане на ревизията, както и липсата на териториална компетентност на ревизиращия екип, които са от ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, а не от компетентната ТД на НАП София, определена по постоянния адрес на ревизираното лице. Приел е, че командироването на двамата органи по приходите, единия от които е издател на РА към датите на издаване на РД и РА 11.10.2019г. и 11.11.2019г. в ТД на НАП София не обуславя териториалната им компетентност за ревизионното производство. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Първия спорен въпрос по делото касае наличието на компетентност на органа, възложил ревизията. Неправилно първоинстанционният съд е приел липсата на компетентност на органа - възложил ревизията, поради липсата на доказателства за оправомощаването на П. Петрова на длъжност Началник сектор" Ревизии" при ТД на НАП София да възлага ревизии към датата на възлагане на ревизията 19.04.2019г. Правомощията за определяне на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства, по закон се упражняват от директора на компетентната ТД на НАП по смисъла на чл. 8 ДОПК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК сочи, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В случая със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 19.04.2019 г., издадена от П. Петрова на длъжност Началник сектор" Ревизии" при ТД на НАП София е възложена ревизия на В. Денчев от гр.София, определени са състава на ревизиращия екип Е. Цончев на длъжност - Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Х. Георгиева на длъжност - Старши инспектор по приходите, както и обхвата на ревизията по видове задължения и по периоди- Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2017 година и срока, в който следва да завърши ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. Видно от приложената към преписката заповед РД-01-803 от 07.06.2017г. на директора на ТД на НАП София, както и с последваща такава РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД на НАП София, П. Петрова на длъжност Началник сектор" Ревизии" при ТД на НАП София е определена за компетентен орган, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП, във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК да възлага ревизии на компетентната териториална дирекция ТД на НАП София. Следователно неправилно АССГ приема, че към датата на възлагането на ревизията 19.04.2019г., П. Петрова на длъжност Началник сектор" Ревизии" при ТД на НАП София не е оправомощена да възлага ревизии, доколкото същата е определена със заповед РД-01-803 от 07.06.2017г. на директора на ТД на НАП София да възлага ревизии на компетентната териториална дирекция ТД на НАП София. Втория спорният въпрос по делото касае наличието на териториална компетентност на органа, издал РА. PA Р-22221019002565-091-001/11.11.2019 г. е издаден от П. Петрова на длъжност Началник сектор" Ревизии" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Е. Цончев на длъжност - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. По силата на чл.8, ал.1, т.3 ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В конкретния случай доколкото В. Денчев има постоянен адрес в гр. София, то компетентната ТД на НАП, която следва да извърши ревизията и да състави РА е ТД на НАП гр. София. Съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Необходимостта от участието на органи по приходите от други териториални дирекции е основана с това, че ревизираното лице В. Денчев е бил служител на ТД на НАП София. За доказване на компетентността на извършилите ревизията, съставили ревизионния доклад и издали оспорения ревизионен акт лица по делото са приложени заповеди, удостоверяващи факта на командироване, както и факта, че посочените лица са в служебни правоотношения с ТД на НАП - гр. Пловдив, заемат длъжностите, посочени в заповедта за възлагане на ревизия. В този смисъл, за да се приеме, че ревизията е извършена според изискванията на закона, в случаите, когато ревизиращият екип е съставен от служители на дирекция, различна от териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице, следва да е доказано, че на тези лица е наредено от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице да преминат в компетентната дирекция за извършване на конкретни действия, които да са формулирани в нареждането. Отделно от това, необходимостта от преминаване в компетентната дирекция следва да е мотивирана, като при наличието на посочените предпоставки, териториалният директор в дирекцията, в която работят служителите, трябва да ги командирова в другата дирекция, за срока на ревизията или за осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи. В тази връзка, на първо място следва да бъде посочено, че съгласно приложените по делото заповеди за командироване, служителите на ТД на НАП гр. Пловдив действително са командировани в гр. София за конкретни дати, 10.11.2019г. и 11.11.2019г. и в изпълнение на конкретни задачи по извършването на ревизия - подписване на ревизионния доклад и подписване на ревизионния акт. Именно издаването на заповеди за командироване със задачи подписване на РД и РА определя компетентността на органите. В този смисъл действия като приобщаване на събраните в хода на проверката доказателства, не правят РА нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е доказано надлежното командироване на органите по приходите в ТД на НАП София, не се подкрепят от доказателствата по делото. От приложените командировъчни заповеди се установява, че лицата, определени да извършат ревизията, са преминали в ТД на НАП гр. София, за извършване на ревизията на В. Денчев в определени дни, като в случая, съобразно предоставените им от закона правомощия, органите по приходите са извършили само процесуалните действия, за които изрично са били упълномощени, на датите, на които са били командировани. Както става ясно, за да бъдат обосновани констатациите в съставения РД и издадения РА не е необходимо да бъдат извършени много и продължителни процесуални действия, които да наложат органите по приходите от гр. Пловдив да пребивават в гр. София за целия период на ревизията (чрез командироване). В случая хипотезата на преминаване на служители от една териториална дирекция в друга по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП е осъществена. Датите на командироване на органите по приходите, съпоставени с извършените действия по ревизията, включително съставянето на ревизионния доклад и издаването на РА, водят до извода за наличие на териториална компетентност същите да извършват посочените процесуални действия. В контекста на горното настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваният РА не страда от порок, обуславящ неговата нищожност. Като е стигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, АССГ е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта, с която административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, както и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изложеното, основателна се явява и касационната жалба на В. Денчев срещу решението, в частта с която административната преписка е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, но поради това че РА не е нищожен и спора следва да се разгледа повторно от първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на първо отделение,