Решение № 6741 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - София град, чрез началник сектор "Правно обслужване" Е. Вълева против решение № 34031/17.10.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 3728/2025 г.. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 2153-21-177/12.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Х. Е. срещу разпореждане [номер]/07.06.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради разширително тълкуване на т.26 и т.66и от ПКТП (отм.), в резултат на което неоснователно е прието, че положеният труд през спорните периоди следва да бъде зачетен за стаж от втора категория. Изложени са съображения, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, трудът, положен на заеманите в спорните периоди длъжности попада в обхвата на т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.). Относно спорните длъжности - "ръководител производство", изпълнявана от Б. Е. за времето от 30.11.1979 до 01.12.1983 г. и "организатор строително производство", изпълнявана за времето от 01.01.1985 до 01.04.1987 и от 03.05.1989 г. до 15.02.1993 г. в СП Трансстрой София, касаторът счита, че от наименованията им може да се направи извод, че не съответстват на строително-монтажен работник т.е. лице, пряко ангажирано в строителната и/или монтажна дейност, а се касае за по-висока ръководна длъжност, респ. организаторска длъжност, както и че трудът е полаган непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, за да са изпълнени условията на т. 26 от ПКТП (отм.). Поддържа, че не са налице и условията по т. 66и за категоризиране на труда като втора категория. Счита, че разпитаният по делото свидетел не установява наименованието на заеманата длъжност и дава сведения за една година от претендирания период. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. По разноските на насрещната страна прави възражение за прекомерност на разноските за платено адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. минимум от 500 лева. Ответникът - Б. Х. Е. от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни съображения, изложени в представени по делото писмени бележки на процесуалния му представител адвокат В. Цанкова. Претендира се присъждане на съдебните разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение № 2153-21-177/12.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Х. Е. срещу разпореждане [номер]/07.06.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в частта на незачетен осигурителен стаж от втора категория. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 3530/03.04.2025 г. постановено по адм. дело № 6679/2024 г., Върховният административен съд, шесто отделение е отменил предходно решение № 1302/27.02.2024 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 9494/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания да установи какъв е бил характера на дейността на жалбоподателя за процесните периоди като „ръководител производство“ и „организатор строително производство“ и същата попада ли в категорията „инженерно - технически работници до началник на строителен обект включително” и налице ли е основание за прилагане на т.66и ПКТП (отм.). Дадени са и указания, че това зависи пряко от характера на дейността на осигурителя СП „Трансстрой“ – София дали тя принадлежи към специализираните строително-монтажни фирми или не. Указани са и допустимите доказателствени средства за изясняване на спора - гласни и писмени доказателства, както и възможността съдът служебно да назначи експертиза. Изрично е указано, че съгласно чл.104, ал.10 КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, но с такива могат да се установяват мястото и естеството на изпълняваната работа. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил решението на директор на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. Е. против разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал.1 АПК и принципът на служебното начало по чл. 7 АПК, които задължават административният орган да събере служебно доказателства и да издаде акта след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В оглед указанията на горната инстанция е приел, че спорът по делото е по отношение на непризнатия от пенсионните органи осигурителен стаж на Б. Х. Е. като придобит при условията на втора категория на длъжността "ръководител производство" за периода 30.11.1979 г. - 01.12.1983 г. (4 г.,00м,1д) и на длъжността "организатор строително производство" за периода от 01.01.1985 г. - 01.04.1987 г. (2г, 3м,00д) и в периода от 03.05.1989 г. - 15.02.1993 г. (3г, 09м,10д), положен в СП Трансстрой София. Съдът е приел, че заеманите длъжности са се намирали по-ниско в йерархията на длъжностите от длъжността "началник на строителен обект". Приел е за установено, че дейността, която е осъществявал и ръководил жалбоподателят е била изцяло в сферата на строителството, която е основната дейност на работодателя. На основание чл. 104, ал. 10 КСО са допуснати гласни доказателства за установяване условията на труд и заеманата длъжност. Относно трудовите функции на жалбоподателя, свидетелят е посочил, че са свързани с обекта, осъществяване на проекта, ръководство на личен състав на работниците, на механизацията, поръчка на материали, доставка и всичко свързано. При така установените факти, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на пенсионния орган. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съгласно указанията на касационната инстанция, които на основание чл. 224 АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, предмет на спора при новото разглеждане на делото, е дали изпълняваните от Б. Е. длъжности като "ръководител производство“ и „организатор строително производство“ при работодател СП Трансстрой София попадат в категорията „инженерно - технически работници до началник на строителен обект включително” и налице ли е основание за прилагане на т.66и ПКТП (отм.). Поради това и всички доводи в касационната жалба относно обхвата на т.26 от ПКТП (отм.), са неотносими към този спор. Разпоредбата на т.66и от ПКТП (отм.) определя като втора категория труда на инженерно - техническите работници до началник на строителен обект включително. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства, които са допустимо доказателствено средство съгласно чл.104, ал. 10 КСО, е установено, че трудът е полаган на строителен обект, в Трансстрой - строителна организация към Министерство на транспорта, която се занимава със строителство на транспортни обекти. Разпитаният по делото свидетел е работил заедно с жалбоподателя на обект гара Горна Малина, както и на различни обекти в същата организация. Сочи, че работното място е било на обекта, във фургон, както и че всеки ден са били на обекта. Трудовите функции са били свързани с ръководене на обекта, както техническо, така и административно, всичко свързано с обекта и отчитането му, с осъществяването на проекта, ръководенето на личния състав на работниците, механизация, поръчка и доставка на материали и всичко свързано. Правилно съдът е кредитирал тези показания, които се подкрепят от вписванията в трудовата книжка на свидетеля, която е представена за констатация на съда. От установените по делото факти относно характера и мястото на работа, следва, че дейностите, осъществявани от Б. Е. на длъжностите "ръководител производство" и "организатор строително производство" са свързани с работа на строителни обекти и попадат в обхвата на т.66и от ПКТП (отм.) – „инженерно - технически работници до началник строителен обект. Основателни в тази връзка са и доводите в писмените бележки на процесуалния му представител адв. Цанкова, че по делото е установена дейността на дружеството - работодател - строителство, съгласно вписванията в трудовата книжка на Б. Е. както и че заеманите от него длъжности през процесните периоди като ръководител производство и организатор строително производство са изпълнявани в рамките на прекия строителен процес, включващи организация на строително - монтажните работи, непосредствен контрол върху изпълнението на строителните дейности, участие в технологичния процес на строителния обект, осъществявани непосредствено на строителната площадка. Поради това незаконосъобразно стажът, придобит на тези длъжности не е зачетен от пенсионния орган като стаж от втора категория труд, така както е удостоверено от работодателя в издаденото УП и са внесени осигурителни вноски. Обжалваното съдебно решение, с което е постановена отмяна оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София град и преписката е върната на административния орган, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 300 евро, платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2026 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като то е в размер близък до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум от 500 лева за дела по Кодекса за социално осигуряване (255.65 евро) и съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,