Решение № 126 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 484/2009 г.

Решение № 126 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 484/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на Р. К. Д. от гр. С. баня, чрез пълномощника й адв. Ив. Б., за отмяна на влязлото в сила решение от 10.01.2009 г. по гр. д. № 606/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 6.08.2007 г. по гр. д. № 281/2007 г. на Дупнишкия районен съд. С него е отхвърлен иска на молителката против С. "С", със седалище и адрес на управление гр. С. баня, за отстъпване собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ нива от 1.995 дка, шеста категория, в землището на гр. С. баня, м. "Д", кв. "Г", съставляваща имот № 0* по картата на землището, при описаните в решението съседи. Молителката твърди, че е открила ново писмено доказателство относно установяване правото на собственост на наследодателя преди образуване на стопанството, с което не е могла да се снабди своевременно - представения нот. акт № 105/1928 г. Поради това и иска отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна я оспорва като неоснователна по съображенията, изложени в представена писмена защита на адв. Ал. Р. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на молителката, приема за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен ревандикационен иск, като молителката, ищца се е легитимирала като собственик на имота с решение на ОбСЗГ - гр. С. баня от 5.01.2005 г., с което на наследниците на Т. Г. Д. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на имот, представляващ нива от 1.995 дка в м. "Д", представляващ № 0* по картата на землището на гр. С. баня. Поддържала е, че ответното дружество се намира в този имот без основание, на което последното е противопоставило възражение, че основанието му е договор за покупко-продажба с РПК "П" от 1997 г., легитимирайки се с представения по делото нотариален акт № 105/97 г. За да отхвърли иска за собственост, съдът е приел, че ищцата не е провела главно и пълно доказване на обстоятелството, че наследодателя й е притежавал описания в решението на ОбСЗГ имот и основанието му за това. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следните съображения: Представеният нотариален акт № 105/1928 г. не е бил представен в хода на разглеждане на делото по ревандикационния иск, поради което представлява ново писмено доказателства, и е от съществено значение за спора с оглед установяване на обстоятелството за притежаване право на собственост върху имот в спорната местност на името на Х., Т. и И. Д., който релевантен за спора факт съдът приел за недоказан от ищцата. Затова и приобщаването му към доказателствения материал по делото би довело до различни от направените от решаващия съд изводи относно легитимацията на ищцата като съсобственик на възстановения по ЗСПЗЗ имот, с оглед и данните за записванията в емлячния регистър. Следва да се приеме за основателен и доводът, че молителката не е могла да се снабди своевременно с това писмено доказателство, с оглед липсата на данни за обратен извод. Поради това и следва извода, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение