Решение № 4412 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2015 г.

Решение № 4412 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане "Херку" АД, гр. Пловдив, представлявано от изпълнителния директор Николай Йорданов Стойчев, подадено чрез пълномощник Борис Иванов Калайджиев (лице с юридическо образование), за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на определение № 6332 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 5351/2013 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е оставено без уважение искането на "Херку" АД за изменение на решение № 2413 от 19.02.2014 г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 5351/2013 г., в частта за разноските. С искането се твърди, че съдът е дискриминирал дружеството, като не му е присъдил пълния размер на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 273 052 лв., в съответствие с уважения размер по жалбата. С искането не се представят нови писмени доказателства, а се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, което не му е било известно и е от съществено значение за делото, което представлява и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Иска, да се отмени определението на Върховния административен съд и делото се върне за решаване от петчленен състав на съда. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на молителя, намира, че искането за отмяна на влязло в сила определение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 2413 от 19.02.2014 г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 5351/2013 г. е оставено в сила решение № 413 от 19.02.2014 г. по адм. д. № 2979/2012 г. на Административен съд - Пловдив, както и е осъдена Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Херку" АД разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 413 от 19.02.2014 г. по адм. д. № 2979/2012 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № 161200298 от 19.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1003 от 10.08.2012 г. на Зам. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на оспорващото дружество е допълнително установен корпоративен данък за 2005 г. в размер над 8 526,80 лв. до определения в акта размер 3 858 454,80 лв. и са начислени лихви над 6 522,71 лв. до определения с акта размер на 2 949 143,79 лв. като в касационното производство, както и по касационна жалба на "Херку" АД срещу решението в частта, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата му част е отхвърлена като неоснователна. С искане вх. № 4911 от 18.03.2014 г. "Херку" АД е поискало на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК изменение на решение № 2413 от 19.02.2014 г. на Върховния административен съд, по адм. д. № 5351/2013 г., в частта за разноските, като се е позовал на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на спечелилата делото страна се дължи адвокатско възнаграждение. С определение № 6332 от 13.05. 2014 г. по адм. дело № 5351/2013 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, е оставено без уважение искането на искането на "Херку" АД, като съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 228, във връзка с чл. 143 от АПК и е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не се прилага, защото по правилото на чл. 144 АПК разпоредбите на ГПК се прилагат само за неуредените случаи. Определението е влязло в сила като необжалваемо. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна на влязлото в сила определение е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая искателят "Херку" АД се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, за което твърди, че не му е било известно и е от съществено значение за делото. С посоченото ТР № 3/2010 г. по т. д. № 5/2009 г. ОСК на ВАС се е произнесъл за случаите, в които се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си и когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В съответствие с чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно чл. 131 от ЗСВ тълкувателното решение е публикувано в бюлетина на ВАС за 2010 г., както и е обявено на сайта на ВАС. В тази връзка ТР № 3/2010 г. по т. д. № 5/2009 г. ОСК на ВАС не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да не е било известно на страната и да е от съществено значение за изхода на процеса, поради и което позоваването на него като основание по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Искателят е следвало да положи грижа за добре водене на процеса и да се позове на ТР № 3 при подаване на искането за изменение на решението в частта за разноските, но самото ТР № 3 не може да обоснове основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,