Решение № 1201 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2009 г.

Решение № 1201 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Методи Стойков Игнатов, Тодор Любенов Лекарски и Валентин Любенов Лекарски срещу Решение № 12 от 16.04.2009 г., постановено от Административен съд София-град, Второ административно отделение, 31 състав по адм. д. № 4642/2007 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Алтернативно правят искане за отмяна на решението в частта, с която са дадени задължителни указания на административния орган за начина, по който следва да се произнесе след връщане на преписката. Ответникът Георги Борисов Дринов взима становище по касационната жалба. Мотивира доводи за неоснователност, поради което прави искане решението да бъде оставено в сила. Ответникът Областен управител на София област не взима становище. Заинтересованата страна Алекси Тодоров Танков не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област София за одобряване на план на новообразуваните имоти за м. "Чоланица", м. "Умни дол" в землището на с. Долни Лозен и м. "Чукерица", землището на с. Горни Лозен, район Панчарево, Столична община. Заповедта е била оспорена относно отреждането за новообразуван имот № 376. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този извод, решаващият съд е приел, че при постановяването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта не е огласена по ред предвиден в разпоредбата на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно липсват данни заповедта да е била разгласена чрез средства за масово уведомяване - два централни ежедневника, както и няма данни да е била обявена в сградата на общината или кметството. Съдът е приел, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът е приел, че спорната част от имота неправилно е била отреден към имоти № 375 и № 377, тъй като за тези имоти няма издадени заповеди по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са необосновани и незаконосъобразни. Необосновани и незаконосъобразни са правните изводи на решаващия съд, че оспорената заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съобразно правната теория и константната практика, съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не е допуснато- би могло да стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая факта, че заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти не е била разгласена по друг начин освен чрез обнародване в Държавен вестник не би могъл да повлияе на съдържанието на оспорената заповед. Това нарушение не може да се прецени като съществено и поради факта, че оспорващите не са били лишени да упражнят правото си в предвидения преклузивен срок. С оглед на тези доводи настоящият състав прие, че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, което да е основание за отмяна на оспорената заповед. Необоснован и незаконосъобразен е извода на съда, че предвиденото отреждане е незаконосъобразно, тъй като не са представени доказателства за приключили процедури по трансформиране на право на ползване в право на собственост, което е основание за отреждане на имот за бившите ползватели. От приложения по делото разписен лист е видно, че както имот № 375, така и имот № 377 са отредени за бивши собствениците, чието право на собственост е било признато за възстановяване в хипотезата на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти на три категории лица - ползватели, на които правото на ползване се е трансформирало в право на собственост; бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато за възстановяване право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост. Незаконосъобразно решаващият съд е приел, че отреждането за имоти № 375 и № 377 е неправилно, поради липса на доказателства за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая легитимацията на тези лица е втората категория правоимащи - собственици или техни наследници, на които е признато право на възстановяване на земеделска земя, поради което факта дали са издавани заповеди по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е ирелевантен. Настоящият състав приема, че е налице спор за материално право между възстановените собственици, за които са отредени имот № 375, № 376 и № 377 по ПНИ, тъй като е установено от заключението на назначената и приета СТЕ, че е налице застъпване в контактната зона по границите между тези имоти. Именно поради това застъпване за оспорващите наследници на Борис Христов Дринов е отреден имот с по-малка площ от тази, за която му е признато право на възстановяване. Това обстоятелство, обаче не е основание за отмяна на оспорената заповед за одобряване на ПНИ като незаконосъобразна. В случая след установително производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, при евентуално уважаване на претенцията на наследници на Борис Христов Дринов те ще имат право да искат изменение на ПНИ на основанието уредено в § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Тъй като по делото са събрани всички относими доказателства и спора е изяснен от фактическа страна, не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 , във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение