Решение № 5410 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2016 г.

Решение № 5410 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. И. Д. от гр. Ш., ул. "Г. Т." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, срещу Заповед № 8121К-2606/7.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. В жалбата се излагат съображения, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не е извършил посоченото дисциплинарно нарушение, както и че оспорения акт не съдържа конкретни мотиви. Излага съображения, че не са налице доказателства в подкрепа на изводите на дисциплинарнонаказващия орган. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира разноските по делото. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят инспектор Д. И. Д., е назначен на длъжността разследващ полицай в отдел "Разследване" в РУ при ОД на МВР Ш.. С докладна записка рег. № 372р-6002/13.04.2016 г. на началник на отдел "Разследване" при ОД на МВР Ш., е уведомен директора на областната дирекция за Постановление от 1.04.2016 г. на прокурор от Районна прокуратура Ш. за отстраняване от разследващ полицай Д. Д. от наказателно производство № 2386/2014 г. по описа на ШРП, ДП № 272/2014 г. по описа на РУ-Ш.. С резолюция на директора на ОД на МВР Ш., докладната записка е изпратена по компетентност на министъра на вътрешните работи. С. З. № 8121К-1774/9.05.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е разпоредено извършването на проверка по случая. По повод на проверката Димитров е депозирал писмени обяснения с рег. № 372р - 8071/18.05.2016 г. по описа на ОД на МВР Ш.. Със справка рег. № 372р - 8905/6.06.2016 г., са изложени резултатите от извършената проверка, като на същата дата Димитров се е запознал с нея. С предложение рег. № УРИ 372р-8909/6.06.2016 г. директорът на ОД на МВР Ш. е предложил на министъра на вътрешните работи, да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години по отношение на разследващ полицай Д. Д.. На 7.06.2016 г. Димитров е депозирал допълнителни писмени обяснения във връзка с изготвената справка. С. З. № 8121К-2606/7.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи на Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Заповедта е връчена на 18.07.2016 г. С жалба вх. № 489702-1882/1.08.2017 г. по описа на МВР, е оспорена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по съдебен ред. В обжалваната заповед е посочено, че в периода от 5.11.2015 г. до 5.03.2016 г. инспектор Димитров неоправдано е забавил разследването по ДП № 272/2015 г. по описа на РУ-Ш.. Изготвял е искания за продължаване на срока за разследване, в които е посочил, че предстои получаване на заключения на съдебно-медицински експертизи, въпреки че заключенията са му били представени на 16.09.2015 г. и не е разпитал своевременно свидетелите по делото - Е. Х. Ш., Е. А. М., Г. Е. Х., Г. Н. Й. и Д. С. Д., съгласно дадените писмени указания в постановление за образуване на ДП от 5.03.2015 г. на наблюдаващия прокурор. Не е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор, нарушавайки чл. 197 от НПК и това е довело до невъзможност да се осигури правилното провеждане на разследването по делото и е отстранен поради неоправдано забавяне на наказателното производство. С бездействието си не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в типова длъжностна характеристика на длъжността младши-старши разследващ полицай в Районно управление на МВР с рег. № К-12309/10.11.2010 г. - "Провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове; взема мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; събира доказателства и извършва необходимите действия съобразно НПК за разкриване на обективната истина; при осъществяване на дейността си се ръководи от ...НК, НПК, ЗМВР и писмените указания на прокурора във връзка с водените досъдебни производства; в рамките на законовите си правомощия организира предприемането на регламентираните процесуални действия по събиране на доказателства и предотвратяване на престъпления". Посочено е, че извършеното нарушение от инспектор Димитров попада в хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗМВР - "неоправдано забавяне на наказателно производство", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". При така установените факти, Върховният административен съд, Пето отделение, обосновава следните правни изводи: Обжалва се в срок, подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и в сроковете по чл. 195, ал. 1 от с. з., при спазване на административно-производствените правила и е в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма. Съдът намира, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като на основание чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай, проверката по случая е приключила със справка от 6.06.2016 г., а оспорената заповед е издадена на 7.07.2016 г., т. е. в законоустановения двумесечен срок. Съдът намира, че заповедта е мотивирана, тъй като обстоятелствената част на акта, препраща към справка рег. № 372р - 8905/6.06.2016 г., съдържаща подробно изложение на повода за извършване на проверката и резултатите от нея. Съгласно константната съдебна практика, е допустимо мотивите на акта да са изложени в друг съпътстващ го акт, който в случая е изготвената в хода на дисциплинарното производство справка посочена по-горе. Видно е, че от държавния служител са изискани писмени обяснения по случая, както след образуването на проверката, така и след като държавния служител се е запознал с обобщената справка, като и двете обяснения са приети от дисциплинарнонаказващия орган, съобразно изискванията на закона, видно от отбелязването върху тях. Съдът намира, че безспорно по делото е доказано извършеното от Димитров дисциплинарно нарушение, тъй като същия неколкократно е поискал неоснователно продължаване сроковете на разследването, като по този начин неоправдано е забавил наказателното производство, което е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗМВР. В същото време са неоснователни доводите в жалбата, че в оспорената заповед липсвало подробно описание на нарушението. В случая е наложено наказание за забавено разследването по ДП № 272/2015 г. по описа на РУ-Ш., като конкретно се сочи по какъв начин е станало това, а именно: изготвял е искания за продължаване на срока за разследване, в които е посочил, че предстои получаване на заключения на съдебно-медицински експертизи, въпреки че заключенията са му били представени на 16.09.2015 г. и не е разпитал своевременно свидетелите по делото - Е. Х. Ш., Е. А. М., Г. Е. Х., Г. Н. Й. и Д. С. Д.. Видно от приложените по делото материали, които са част от досъдебното производство, с 2 бр. постановления от 30.04.2015 г. Димитров е назначил съдебно-медицински експертизи за определяне характера на телесните увреждания на пострадалите Р. М. М. и Д. Б. Г., като самите експертизи са изготвени на 4.09.2015 г. С 2 бр. постановления от 17.09.2015 г. разследващ полицай Д. Д. е определил възнаграждението на вещото лице по изготвените медицински експертизи. В същото време, с искане от 9.09.2015 г. (стр. 97 от преписката), искане от 2.11.2015 г. (стр. 98) и искане от 4.01.2016 г. (стр. 99) разследващ полицай Димитров е поискал продължаване срока на разследване, тъй като предстои получаване на съдебно медицинските експертизи, след които производството ще се докладва писмено на наблюдаващия прокурор. Видно е, че полицай Димитров е бил наясно за изготвените съдебно медицински експертизи, тъй като лично е изготвил постановление за определяне възнаграждението на вещото лице, но въпреки това е двукратно (първото искане е преди тяхното получаване) е поискал продължаване на срока на разследването именно с мотива за тяхното изготвяне. Видно е също така, че по досъдебното производство не са разпитани като свидетели лицата Е. Х. Ш., Е. А. М., Г. Е. Х., Г. Н. Й. и Д. С. Д.. Действително, налице са докладна записка (стр. 129 от преписка), че е търсено лицето Г. Е. Х. с цел връчване на призовка, но същия не е открит, докладна записка (стр. 131 от преписка), че е търсено лицето Е. Х. Ш. с цел връчване на призовка, но същия не е открит, както и докладна записка (стр. 133 от преписка), че е търсено лицето Е. А. М. с цел връчване на призовка, но същия не е открит. В случая за тези лица, доколкото същите не са открити, не е имало начин да бъдат разпитани, въпреки, че по отношение на Хълмиев е посочено, че е в ареста в Б. и е можело да бъде разпитан, а другите двама е следвало да се предприемат действия по издирването им. В същото време, няма никакви данни, че Г. Н. Й. и Д. С. Д. са търсени и не са били открити за разпитването в качеството им на свидетели. В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, че от техните показания нямало да се установи обективната истина, тъй като разследващия полицай е длъжен да изпълнява указанията на наблюдаващия прокурор. Видно от постановлението от 5.03.2015 г. (стр. 61) за образуване на досъдебното производство, наблюдаващия прокурор е указал изрично да се разпитат в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, както и да се разпитат служителите на РУ Ш. посетили произшествието. Безспорно исканията за удължаване срока на разследване за процесуално-следствени действия, които вече са извършени представлява необосновано забавяне на това разследване, като освен това полицай Димитров е посочил неверни обстоятелства, тъй като му е било известно, че медицинските експертизи са вече изготвени. Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че исканията били бланкетни именно по настояване на наблюдаващия прокурор, както и че устно Димитров е докладвал за хода на разследването, тъй като такива доказателства няма представени по делото. Точно напротив, видно от Постановлението от 1.04.2016 г. на наблюдаващия прокурор (стр. 7) за отстраняване на Димитров, изрично е посочено, че поради посочване на три пъти на неверни причини за удължаване на срока, както и извършените разпити в дълъг период от време, а други въобще не са извършени, са налице основателни съмнения в искреността на разследващия полицай и загуба на доверие. Съдът намира за неоснователни доводите изложени в писмената защита, че цитираната в справката Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за взаимодействия на органите на предварителното разследване, не се отнасяла до неговата дейност, тъй като същата касаела следователите и дознателите, но не и разследващите полицай. Посочената инструкция действително е остаряла и същата не държи сметка, че фигурата на дознателя е заменена с тази на разследващия полицай, но в случая в оспорената заповед не се сочи някакво нарушение на тази инструкция и освен това няма спор, че искането за продължаване срока на разследването е направено именно от разследващ полицай Димитров, независимо, че в горепосочената инструкция това се прави от дознателя или следователя. Неоснователни са и доводите изложени в жалбата, че Д. Д. е бил много натоварен през процесния период и освен това имали указания да работят преимуществено по делата, които можели да се приключат в рамките на два месеца. Действително по делото е разпитан като свидетел Т. Х. - колега на Димитров, като свидетелят потвърждава, че имали устни указания за приоритетна работа по разследвания, които могат да се приключат за два месеца, с цел оправяне на статистиката. Това обаче не означава, че другите престъпления не следва да се разследват или да се бавят умишлено. Разследващ полицай Димитров не е наказан защото не си е свършил останалата работа, а защото е забавил неоправдано разследването по конкретно производство. По делото безспорно е доказано, че трикратно е посочил неверни обстоятелства, че не са изготвени съдебно-медицински експертизи и по този начин е поискал неоснователно удължаване срока на разследване по това дело. Също така не са разпитани всички свидетели, въпреки дадените му указания от наблюдаващия прокурор. Неоснователни са и доводите за високата натовареност, която попречила на инспектор Димитров да приключи в срок разследването. По делото е представена, по искане на жалбоподателя, информация за броя на делата които са били възложени на Димитров за периода от 1.03.2015 г. до 30.04.2016 г., като видно от приложената справка от ОД на МВР Ш., за този период са му били възложени 82 дела, от които 71 досъдебни производства по общия ред, 8 бързи полицейски производства и 3 незабавни полицейски производства. От тези 82 дела само 10 могат да се приемат като такива с фактическа и правна сложност. В същото време, в преписката (стр. 41 на гърба и стр. 42) са налице справки относно броя на разпределените дела на всички разследващи полицаи в РУ Ш., като е видно че Димитров не е сред най-натоварените. За периода, който обхващат справките (01.01-31.12.2015 г.) Димитров има 73 производства, което е една от най-малките бройки, като има такива и с 89 или 92 производства, като това се отнася и за приключилите такива, където Димитров отново е сред тези с най-малка бройка. Доводите за извънредна работа и неосигурена междудневна почивка са изцяло неотносими към спора, тъй като нямат връзка с дисциплинарното наказание. Неоснователни са и доводите, че не било взето предвид цялостното поведение на държавния служител, тъй като в оспорената заповед изрично се препраща към изготвената за служителя кадрова справка, според която същи не е награждаван и не е наказван, но освен това нарушението е такова, за което задължително се налага дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност, каквото и му е наложено с оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата, че нямало доказателства за забавеното разследване, както и какво всъщност означавало, неоправдано забавяне на наказателното производство. В действителност няма легална дефиниция на неоправдано забавяне, но по делото е безспорно доказано, видно от съставените от разследващ полицай искания за продължаване срока на разследването, че производството по ДП № 272/15 г. по описа на РУ-Ш. е продължавано без основание, тъй като вече са били изготвени съдебно-медицинските експертизи, по повод на които е искано удължаване. В същото време, въпреки указанията на наблюдаващия прокурор, не са разпитани всички свидетели, а тези които не са намерени, не са обявени за издирване. При това положение, очевидно и без законова дефиниция, е налице забавено производството по разследването, като забавянето е именно в продължаването на срока без да са налице основания за това. В случая, е без значение правната и фактическа сложност на делото, тъй като определени действия не са извършени, а други действия макар и да са извършени се твърди, че все още се чакат да се изготвят и затова не може да се приключи разследването. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Пето отделение приема, че подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така мотивиран, Върховен административен съд, Пето отделение: