Решение № 3035 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2014 г.

Решение № 3035 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Тодоров Балканджиев от с. Михалци, обл. Велико Търново, против решение № 288/09.07.2014 г., постановено по адм. дело № 306/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново. С посоченото решение е отхвърлена жалбата му против решение № РеДир-21/25.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 1130/14.12.2013 г. на ръководителя на отдел "ПО" при същото управление, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и допълнителни писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Иван Тодоров Балканджиев срещу решение № РеДир-21/25.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 1130/14.12.2013 г. на ръководителя на отдел "ПО" при същото управление, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че на Балканджиев правилно му е отказана пенсия на основание чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като не отговарял на условията на цитираната норма, а също и че не отговарял на изискванията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, което обаче не е било спорно по делото. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че Иван Тодоров Балканджиев е работил на щатна полицейска длъжност в системата на МВР за периода от 01.01.1992 г. до 08.08.2012 г., след което е продължил да работи в други търговски дружества, извън системата на МВР. Последният работодател на касатора за периода 08.08.2012 г. - 22.09.2013 г. е "Ивкомерс 82" ЕООД, с. Страхилово. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ и със заявление от 25.09.2013 г. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това му е отказано с разпореждане № 1130/14.12.2013 г. на ръководителя на отдел "ПО", поради липсата на предвидените в закона основания за получаването й, а именно, че лицето не отговаряло на чл. 69, ал. 2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. За да потвърди посоченото разпореждане, директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново е възприел съображенията на пенсионния орган и е посочил, че след като лицето няма 27 г. общ осигурителен стаж към датата на освобождаване от МВР, не отговаря на условията на чл. 69, ал. 2 КСО и е отхвърлил жалбата му. Безспорно е, че към датата на която е освободен от системата на МВР - 08.08.2012 г., общият осигурителен стаж на Балканджиев е бил 25 г., 10 м. и 29 дни и не е отговарял на изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО. Не се спори и че след прекратяване на служебното му правоотношение с МВР същият е продължил да работи по трудови правоотношения с други работодатели и че така положеният трудов стаж към датата на подаване на заявлението за пенсиониране вече възлиза на 27 г. и 12 дни. Спорът по делото е дали така положеният труд след освобождаването му от длъжност в системата на МВР, следва да се добави при изчисляване на общия му трудов стаж със задна дата, за да се пенсионира, считано от 23.09.2013 г., по привилегирования ред на чл. 69, ал. 2 КСО. Решаващият състав е дал правилен отговор на въпроса дали при установените релевантни факти по отношение на жалбоподателя е налице основание за пенсионирането му при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО. Съгласно тази разпоредба, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им и считано от 01.01.2012 г. - при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочения закон. Както правилно е приел и административният съд, от цитираната разпоредба и от нейното граматическо и логическо тълкуване се налага еднозначен извод, че условието общият осигурителен стаж 27 години, от които две трети да е действително изслужен по този закон, следва да е изпълнено към момента на освобождаване от служба, а не впоследствие, защото именно към този момент съответното лице има качеството на държавен служител по ЗМВР и служебното му правоотношение може да се прекрати на това основание. Доказателствата по делото установяват, че към 08.08.2012 г., когато касаторът е освободен от системата на МВР, общият му осигурителен стаж в същата е бил 25 г. 10 м. и 10 дни. Без правно значение е обстоятелството, че към 25.09.2013 г., когато е подал заявлението за пенсиониране, той вече е имал допълнителен осигурителен стаж, придобит след освобождаването му от МВР. Както правилно е отбелязал административният съд, с чл. 69 КСО, част от който е цитираната разпоредба, е въведено изключение от общото правило за придобиване право на пенсия, установено с чл. 68 КСО, изискващо достигането на определена възраст и наличието на определен по продължителност осигурителен стаж и като всяко изключение то се прилага само при наличие на установените в закона предпоставки. В атакуваното съдебно решение са разгледани и останалите доводи на касатора, които се повтарят отново в касационната жалба, като правилно те са преценени за неоснователни. По изложените съображения, правилно е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 КСО, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,