Решение № 12777 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Я. Р., чрез адв. Д. Драгиева като процесуален представител, против решение 2004 от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело 9986/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се нарушено право на участие на оспорващия в административното производство поради неспазена процедура по чл.196, ал.2 ЗУТ. Сочи се, че процесният строеж е единствено жилище на жалбоподателя, който е с намалена работоспособност, с оглед на което заповедта за премахването му противоречи на принципа по чл.6 АПК и накърнява правото на личен живот и на жилище по чл.8 от ЕКПЧ, в който смисъл са цитирани решения на ЕСПЧ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за прогласяване на нищожността или за отмяна на процесната заповед. Претендират се деловодни разноски по приложен списък. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. М. Василева, оспорва касационната жалба като счита първоинстанционното решение за обосновано и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство - И. Я. Р., срещу Заповед РА-20-15/03.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 във вр. ал. 1 ЗУТ, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях от органите на Столична община, е наредено премахване на строеж: "Едноетажна жилищна сграда с пристройки и постройки на допълващото застрояване в ПИ с идентификатор 68134.4356.234 по КККР на гр. София, с административен адрес: гр. София, [улица]. Адресати на заповедта са физически лица, посочени от органа като собственици на строежа, сред които не е жалбоподателят Р.. Същият се легитимира като собственик на място от 290 кв.м., имот 297, кв.2 по плана на гр. София, местност Люлин , заедно с къща на един етаж, застроена на около 50 кв.м., с нотариален акт за продажба на недвижим имот 93, том ХVІІІ, дело 3608/1994г., представен с жалбата пред АССГ. В мотивите към заповедта са възпроизведени констатациите от проверката на място, обективирани в Протокол 02/11.05.2021 г. на комисия по чл. 196, ал.1 ЗУТ. Административният орган е приел, че строежът е едноетажна жилищна сграда, към която са изпълнени две пристройки, които сгради нямат постоянен градоустройствен статут; че по жилищната сграда има участъци с липсващи тухли и пукнатини по носещите стени, с липсващи керемиди, които са заменени с подръчни материали-балатум, дъски и др., с изгнили греди и хлътнали участъци на покривната конструкция; че едната пристройка с площ от 15 кв.м. е със зидани ивични основи, тухлени стени и дървен покрив, но е полуразрушена, а другата пристройка с площ от 50 кв.м. е паянтова изпълнена е от подръчни материали, без ясно изразена носеща конструкция и начин на фундиране. Сочи се, че жилищната сграда и сградата с площ от 50 кв.м. се ползват за жилищни нужди, но не са захранени с ел. енергия и вода, липсва и канализация. Предвид горните констатации, органът е приел, че строежът е опасен за здравето и живота на собствениците, негоден за ползване, създаващи опасност от пожар, вреден в санитарно-хигиенно отношение, застрашен от самосрутване, както и че не може да се поправи или заздрави, поради което подлежи на премахване. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона. Обстоятелството, че жалбоподателят И. Я. Р. е собственик на строежа, но не е адресат на заповедта и не е уведомен за издаването на същата, е преценено като процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените по см. на чл.146, т.3 АПК, тъй като от приложените по делото негови молби и жалби се установява, че е участвал в административното производство по освидетелстване на строежа, а и в съдебното производство по оспорване на заповедта за премахване, в които производства е реализирал правото си на защита, релевирайки всички свои възражения и представяйки относимите доказателства. По съществото на спора, въз основа на приложените писмени доказателства и веществени доказателствени средства /изготвени снимки/, съдът приема, че процесната заповед е законосъобразен административен акт, издаден при наличие на предпоставките на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Отречено е нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, както и на правото по чл.8 от ЕКПЧ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Противно на поддържаното от касатора, настоящият касационен състав счита за правилен извода на административния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.146, т.3 АПК. Действително жалбоподателят, който наред с други физически лица, е съсобственик на строежите предмет на акта, не е уведомен с нарочно писмо за започналото административно производство. С депозираната пред общинската администрация молба/жалба от 22.06.2021 г., обаче същият признава, че със писмо РЛН21-ГР94-1109-1/01.04.2021 г. е уведомен за процедурата по чл.195 и сл. от ЗУТ за освидетелстване на строежа. От друга страна, доколкото с горното писмо е отправена покана до собствениците за изслушването им, като е определена датата, часа и мястото за това, следва да се приеме, че поканата е стигнала до знанието и на жалбоподателя Р., т.е. спрямо него е изпълнена процедурата по чл.196, ал.2 ЗУТ. Очевидно е, с оглед съдържанието на молбата му от 22.06.2021 г., че Р. е уведомен и за констатациите от проверката на комисията, отразени в протокола от 11.05.2021 г., за състоянието на строежа, вкл. за това, че последният е негоден за ползване и е опасен за живота и здравето на собствениците. Преценени в съвкупност изложените обстоятелства потвърждават правилността на изводите на административния съд, че независимо от ненадлежното уведомяване на оспорващия, същият е имал възможност реално да участва в административното производство и да защити правата си като засегнато лице, поради което при издаване на процесната заповед не е допуснато процесуално нарушение по см. на чл.146, т.3 АПК. Обоснован от доказателствата и в съответствие с материалния закон е и изводът на първата инстанция за материална законосъобразност на оспорената заповед поради наличие на предпоставките по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не е оспорил и не е оборил с допустимите доказателствени средства констатациите на органа, че са налице постройки, които попадат в приложното поле на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ - негодни са за използване, застрашени от самосрутване и създаващи опасност от пожар, вредни в санитарно хигиенно отношение и застрашаващи живота и здравето на гражданите. Установено е, че описаните постройки са с нарушена конструкция, а едната е полуразрушена, с обрушени и напукани стени, с изгнили греди, с хлътнала и пропаднала покривна конструкция със заменени с подръчни материали керемиди. Обстоятелствата във връзка със състоянието на конструкцията сочат на извода, че сградите са опасни за живота и здравето на гражданите и са застрашени от самосрутване, създават опасност от пожар предвид материалите от които са изградени и са вредни в санитарно хигиенно отношение, тъй като са без ток, вода и канализация. От друга страна, изложените данни от обследването на строежа, сочат на невъзможност същият да бъде поправен и заздравен, както е приел административния орган, а жалбоподателят не твърди и не доказва обратната теза. В съвкупност констатациите на органа установяват наличие на материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, както правилно е приел и съдът. Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл.6, ал.2 АПК и на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Настоящият състав счита, че в случая са спазени изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че мярката по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е въведена с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, поддръжка, безопасност за живущите и останалите граждани преминаващи покрай строежите. Следва да се посочи, че защита по чл. 8 ЕКЗПЧОС би могъл да търси собственик, който е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби за поддържане на строежите в годно и неопасно състояние, какъвто не е настоящият случай, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. От друга страна, с разпоредбата на чл.8, ал.2 от Конвенцията се определят границите на допустимата намеса на държавата във връзка с правото на жилище, гарантирано с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията. Допуска се намесата на държавните власти в случаите, предвидени в закон и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на правото на жилище е осъществена именно при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона /с разпоредбата на чл.195, ал.6 ЗУТ/, насочено е към постигане на легитимна цел /охрана на здравето и живота на живущите в сградите/ и е пропорционално. Цитираната съдебна практика в касационната жалба е неотносима за казуса, тъй като засяга защитата на правото на жилище, но при незаконни строежи, какъвто не е настоящият. Неоснователно е възражението на касатора за издаване на заповедта при превратно упражняване на власт, което се свързва с повода за започване на административното производство, а именно подаден сигнал от граждани от квартала и предизборна кметска кампания. Следва да се посочи, че компетентните органи упражняват правомощията по чл.195, ал.6 ЗУТ служебно и не е необходимо сезирането им, а издател на процесната заповед не е лицето, за което се твърди, че е участвало в местните избори. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че като е отхвърлил оспорването, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следа да се остави в сила. При този изход на делото, касаторът няма право на разноски, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размера от 100 лева. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,