Решение № 14561 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2018 г.

Решение № 14561 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9504/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Инспекторат" – Министерство на вътрешните работи /МВР/ срещу решение № 3314 от 18.05.2018 г. постановено по адм. дело № 1890/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. К. обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при неправилно проведена процедура, при която не се доказва извършването на деянието, вменено като дисциплинарно нарушение и при несъответно приложение на материалния закон, че са нарушени разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 172 а АПК, като е възприел тезата на жалбоподателя (ответник по касация), че не е ясно дали срокът в Заповед № 8121 з-1030/10.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, е определен в календарни или работни дни. В решението липсвали мотиви, защо съдът е възприел, че 60-дневният срок се брои в работни дни и предаденият на 12.10.2017 г. доклад от извършената комплексна проверка не би могло да се характеризира като забавено изпълнение. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. срещу Заповед № 4575 з-9 от 30.01.2018 г. издадена от директора на Дирекция "Инспекторат" при МВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация – С. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмено възражение и писмени бележки. Иска касационната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решение № 3314 от 18.05.2018 г. по дело № 1890/2018 г. по описа на АССГ, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 4575 з-9 от 30.01.2018 г. на директора на Дирекция "Инспекторат" - МВР, с която на С. Д. – началник на отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България" при Дирекция "Инспекторат" - МВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 предложение второ, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца, считано от връчване на заповедта. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че със заповед на министъра на вътрешните работи е възложено извършването на проверка срещу комисар С. Д., с оглед предварителни данни за неспазване на разпоредения с министерска заповед /М3/ № 8121 з-1030/10.08.2017 г., срок за приключване на комплексна проверка в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - В. и предоставянето на резултатите от нея. Със МЗ № 8121 з-1030/10.08.2017 г. е разпоредено извършването на проверка в ОДМВР – В., като за ръководител на проверката е назначен комисар С. Д.. В т. 7 на заповедта е заповядано "Обобщената справка за резултатите от комплексната проверка да ми се докладва в 60-дневен срок от издаване на настоящата заповед". Заповедта е изменяна и допълвана с други заповеди, но те не касаят председателя на комисията и определения срок за докладването (предоставяне на документа) отразяващ извършената комплексна проверка и резултатите от същата. Установено е, че на 09.10.2017 г. (понеделник) е проведена оперативка /служебно съвещание/ в кабинета на ВПД директор на Дирекция "Инспекторат", на която е обсъждан въпроса дали е готов докладът за проверката в ОДМВР – В., тъй като срока изтичал същия ден. В рамките на работния 09.10.2017 г., докладът във вид /под формата/ на документ на хартиен носител, не е предаден от С. Д.. В късния следобед на 09.10.2017 г., след отправена молба от Димитров, са извършени действия по регистрация на доклада чрез въвеждане на изискуемите данни в системата в 16: 34: 30, като е генериран рег. № 02-42 от дата 09.10.2017 г. На 12.10.2017 г. (четвъртък) комисар Димитров предал доклада в регистратурата на Дирекция "Инспекторат", за което уведомил директора на Дирекция "Инспекторат". Последният е получил за първи път доклада на 13.10.2017 г. и се е запознавал със същия до 17.10.2017 г., когато окончателно го предава/докладва на министъра. Установено е, че за резултатите от проверката е изготвена справка № 4572 р-3086/27.11.2017 г., с която Димитров е запознат лично срещу подпис на 27.11.2017 г. Изготвена е докладна записка № 8121 р-25327/30.11.2017 г., в която извършеното е определено като нарушение на Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи и описани като неспазване на определен краен срок за приключване на проверката – 09.10.2017. До лицето е отправена покана за даване на обяснения, като такива са предоставени. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на разпоредбите на чл. 204, т. 3 ЗМВР, чл. 37, ал. 1, т. 7 ЗМВР, чл. 142, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗМВР, чл. 10 а, ал. 1, чл. 20 от Правилника за устройството и дейността на МВР и удостоверение рег. № 8121 р-8073/19.04.2018 г. Изложил е съображения, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, като е приел, че откриването на дисциплинарното нарушение е станало на 30.11.2017 г., на която дата е издадена докладна записка за резултатите от извършената проверка, въз основа на която е издаден обжалвания акт. С оглед записаната в заповедта дата - 12.10.2017 г. като дата на нарушението, е приел, че е спазен едногодишният срок от извършване на нарушението. Приел е, че заповедта само формално съдържа изискуемите реквизити, издадена е при неправилно проведена процедура, при която не се доказва извършването на деянието, вменено като дисциплинарно нарушение и при несъответно приложение на материалния закон. Посочил е, че посочените в заповедта фактически основания "нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР – неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи" не могат да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, а чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР посочва няколко основания, като дисциплинарно наказващият орган е пропуснал за посочи конкретна точка. Изложил е съображения, че в т. 7 на МЗ № 8121 з-1030/10.08.2017 г. е посочен срок за докладване на резултатите от назначената проверка, но не ставало ясно в какъв срок е следвало да бъде извършено дължимото поведение от страна на служителя. Неясно било дали срокът определен в т. 7 от Заповед № 8121 з-1030/10.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи е определен като календарни или работни дни. В тази връзка е посочил, че дисциплинарно наказващият орган е изчислявал срока в календарни дни и е приел, че изпълнението е трябвало да бъде извършено до 09.10.2017 г. Именно на тази дата изисканият доклад е бил въведен в системата на съответния регистър, при което е получен регистрационен номер. Приел е твърдението на жалбоподателя, че не е ясно дали срокът в заповедта е определен в календарни или работни дни и, че в тежест на ответника е било да докаже, че са били налице законовите изисквания за издаването на обжалвания административен акт. Посочил е, че в хипотеза, при която 60-дневният срок от издаване на процесната заповед се брои в работни дни, предаденият на 12.10.2017 г. готов доклад от извършената проверка не би могло да се характеризира като забавено изпълнение. Приел е, че заповедта е немотивирана, доколкото не съдържа фактически твърдения, които да сочат вина на Димитров, за да му се вмени соченото дисциплинарно нарушение. Изложил е и съображения, че в обстоятелствената част на заповедта, липсват и доводи относно определянето на дисциплинарното наказание по вид и размер, съобразно тежестта на нарушението, последиците от неговото извършване, наличието на вина и нейната форма, като наказващият орган не е обсъдил данните относно цялостното поведение на служителя по време на службата – изисквания по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, а в заповедта било посочено единствено, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Между страните не се спори, че доклада от извършената комплексна проверка в ОДМВР – В. е деловодно регистриран на 09.10.2017 г., но е предаден (физически) на 12.10.2017 г. Не се спори, че в т. 7 на МЗ № 8121 з-1030/10.08.2017 г. е определено, че обобщената справка за резултатите от комплексната проверка следва да се докладват в 60-дневен срок от издаване на настоящата заповед. Спорът по делото се свежда до това как следва да се изчислява този срок - дали в календарни или в работни дни. Настоящата инстанция счита, че съдът необосновано е възприел тезата на жалбоподателя (ответник по касация), че този срок следва да се брои в работни дни. Основателно е твърдението на касатора, че в решението липсват мотиви, защо съдът е възприел, че 60-дневният срок се брои в работни дни и предаденият на 12.10.2017 г. доклад от извършената комплексна проверка не би могло да се характеризира като забавено изпълнение. В теорията и практиката се приема, че когато един срок не е изрично определен, че се брои в работни дни, то този срок следва да се брои в календарни дни. Отделно от това всеки срок определен в дни се изчислява на основание чл. 60, ал. 5 ГПК, който гласи, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Броен по това правило срокът за докладване на резултатите от извършената проверка изтича на 09.10.2017 г. Денят е присъствен (понеделник), поради което изключението на чл. 60, ал. 6 ГПК не се прилага. По същия начин е предвидено изчисляването на сроковете и в чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В МЗ № 8121 з-1030/10.08.2017 г. изрично е посочен 60-дневен срок за предаване на резултатите от проверката, като при липсата на конкретизация, че става въпрос за работни дни, срокът следва да се изчислява в календарни дни. Аргумент за обратното не може да се изведе от сочените от ответника по касация разпоредби на Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърден с МЗ № 8121 з-1013/08.08.2017 г., и по конкретно чл. 22, ал. 2, тъй като те не се отнасят до процесния случай, при който срокът за изпълнение е определен. Отделно от това от доказателствата по делото – седмичните справки на заетостта в Дирекция "Инспекторат" – МВР, се установява, че срокът определен за приключване на проверката е 09.10.2017 г. Седмичните справки са подписани от Димитров, поради което за същия е било пределно ясно кога изтича крайният срок за приключване на проверката и предаване на доклада. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, като изложените в тази връзка съображения не следва да се преповтарят. Правилно съдът е приел, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, но не по изложените от него мотиви относно двумесечния срок от откриване на нарушението. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - чл. 196, ал. 2 ЗМВР. В случая, назначената от министъра на вътрешните работи дисциплинарна комисия е приключила дисциплинарната проверка и представила резултата от нея със справка № 4572 р-3086/27.11.2017 г. и това е датата, на която материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Считано от този момент за органа е започнал да тече двумесечният срок, в рамките на който следва да се наложи съответното дисциплинарно наказание на служителя. Този извод, в конкретния случай, не се променя от факта, че министърът на вътрешните работи е изпратил дисциплинарната преписка на директора на Дирекция "Инспекторат", като е възприел становището на дисциплинарната комисия, че той е компетентен да наложи дисциплинарното наказание. С оглед Заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР (обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., доп., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 14.03.2017 г., изм. и доп., бр. 97 от 5.12.2017 г., в сила от 10.11.2017 г., доп., бр. 14 от 13.02.2018 г., в сила от 26.01.2018 г., бр. 48 от 8.06.2018 г., в сила от 21.05.2018 г.), длъжността заемана от Димитров е ръководна и на основание чл. 204, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР, в приложимата му редакция, министърът е могъл да му наложи дисциплинарно наказание. По аргумент от чл. 204, т. 1 и 3 ЗМВР, в случаите, когато дисциплинарното производство е установено от министъра на вътрешните работи, законът е предоставил в дискреция на министъра на вътрешните работи да реши дали ще упражни дисциплинарната си власт или ще изпрати дисциплинарната преписка на органа по чл. 204, т. 3 ЗМВР. Нормативно предвидената възможност дисциплинарни наказания да се налагат не само от министъра на вътрешните работи, а и от изрично определени в закона подчинени нему органи не дава основание да се разглежда като възможност за "новиране" на сроковете за всеки компетентен дисциплинарно наказващ орган в зависимост от началният момент, в който е установил извършеното нарушение от дисциплинарно привлеченото лице. В този смисъл решение № 14281 от 24.10.2019 г. постановено по административно дело № 2357/2018 г. по описа на ВАС. И. на преписката на друг компетентен орган, не новира срока за този орган и за него не започва да тече нов двумесечен срок от получаване на материалите от дисциплинарната преписка – по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 20 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В случая срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от 27.11.2017 г., От представения болничен лист № Е20170992380 се установява, че за периода 28.11.2017 г. – 01.12.2017 г. Димитров е бил в законоустановен отпуск, поради което на основание чл. 195, ал. 3 ЗМВР издадената на 30.01.2018 г. заповед, е в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Неправилно съдът е приел, че посочените в заповедта фактически основания не могат да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В административния акт ясно и безпротиворечиво е описано, за какво е ангажирана отговорността на служителя – предал със закъснение от два дни доклад за извършена в ОДМВР – В. комплекса проверка, в нарушение на МЗ. Изрично е посочено, че това е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР – неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, представляващо забавено изпълнение на МЗ № 8121 з-1030/10.08.2017 г. Отделно от това нарушението, за което е санкциониран дисциплинарно служителят, е описано подробно в справката, с която същият е запознат. Дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на констатациите в справка № 4572 р-3086/27.11.2017 г., поради което следва да се приеме, че заповедта е мотивирана и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неправилно съдът е приел, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорения акт е посочено за извършеното нарушение какво наказание се предвижда – "писмено предупреждение", като изрично е посочено, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. Преценката на органа, че деяние, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание, което в йерархията по чл. 197, ал. 1 ЗМВР е второ по ред, е маловажно означава, че са взети предвид всички обстоятелства по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Спазено е и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В хода на проведената дисциплинарна процедура Димитров е давал писмени обяснения, а след запознаване с обобщената справка му е предоставена възможност за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Видно от протокол рег. № 4575 р-208/25.01.2018 г. Димитров е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и не е дал устни обяснения, като такива не са и регистрирани в деловодството на Дирекция "Инспекторат" (сведение рег. № 4575 р-217/25.01.2018 г.). По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението, с което е отменена Заповед № 4575 з-9 от 30.01.2018 г. на директора на Дирекция "Инспекторат" на МВР, е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Димитров срещу административния акт като неоснователна да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора своевременно направената от касатора претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същите в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение