Решение № 12539 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2008 г.
ВАСIII отделение26.10.2009 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Ахмад Башир, гражданин на Ливан, срещу решение № 618/7.11.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 12539 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14260/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 87 и следв. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба от Ахмад Башир, гражданин на Ливан, срещу решение № 618/7.11.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата се иска отмяна на решението като се твърди, че направеното волеизявление за оттегляне на молбата за предоставяне на статут на бежанец се дължи на заблудата, че ситуацията в Ливан е спокойна и молителят може да се завърне там. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците при МС - не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при МС на основание чл. 77, ал. 3 от ЗУБ и чл. 15, т. 6 от същия закон е прекратил производството за предоставяне на статут на бежанец поради оттегляне на молбата за закрила. Издаденият административен акт е законосъобразен. Съгласно чл. 15, т. 6 от ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли своята молба. Оттеглянето на заявлението представлява едностранно волеизявление на чужденеца, търсещ закрила, с което същият десезира административния орган от по-нататъшно провеждане на административно производство и издаване на административен акт. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗУБ предвид употребената глаголна форма "прекратява" налага изводът, че се касае за хипотези, водещи, като правна последица, до прекратяване на производството. При реализирането на някоя от посочените хипотези административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без да има право на свободна преценка дали да прекрати производството. Това означава, че за да се осъществи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, издаден с правно основание чл. 15, т. 6 от ЗУБ, следва да се установи налице ли е оттегляне на заявлението. В конкретния случай от съдържащите се в административната преписка доказателства е видно, че административното производство е започнало по молба, вх. № 1088/23.10.2008 г. на РПЦБ-София. С писмена молба, рег. № УП-3466 от 28.10.2008 г. кандидатът е заявил искане за прекратяване на производството за получаване на бежански статут, поради желание да се върне в Ливан по семейни причини. Предвид наличието на писмена молба до административния орган с изрично искане за прекратяване на производството следва да се приеме, че председателят на Държавната агенция за бежанците при МС законосъобразно е издал решението си. Неоснователни са доводите в жалбата, че подаването на молба за оттегляне е основано на заблудата на жалбоподателя за ситуацията в Ливан. Същият е подал изрична писмена молба, от която еднозначно и недвусмислено се извежда желанието му за прекратяване на производството пред административния орган. Вътрешните подбуди, довели до формирането на това изявление на жалбоподателя, са без значение за случая. Административният орган правилно е прекратил производството предвид наличието на искане за това. Настоящият съдебен състав приема, че външно изразената воля за прекратяване на производството следва да се зачете пред евентуални вътрешни подбуди. Наличието на вътрешни резерви у кандидата към оттеглянето на заявлението му не може да опровергае изричното волеизявление. По тази причина предвид изрично изразената воля на кандидата за оттегляне на искането му за закрила, административният орган, като е прекратил производството, е издал законосъобразен административен акт. Без правно значение е последвалата молба от жалбоподателя, рег. № УП 3466/31.10.2008 г., с която същият "изтегля" молбата си за прекратяване на административното производство. Това процесуално действие не може да породи желаните правни последици, тъй като при наличието на оттегляне на молбата за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ, административният орган е задължен да прекрати производството. За жалбоподателят съществува възможност да подаде нова молба за предоставяне на статут до компетентния административен орган-председателя на ДАБ. Следователно подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,