Решение № 6949 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2016 г.

ВАСПетчленен състав09.06.2016 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403 от 14.01.2016 г. на Върховен административен съд, IV отделение, постановено по адм. д. № 5354/2014 г. ОСЪЖДА "С. С. Т. - ССТ" ООД, А. М. К. и "И. п." ООД да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията по 250 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА "С. С. Т. - ССТ" ООД и А. М. К. да заплатят на "И. п." ООД по 625 лв. разноски по делото. ОСЪЖДА "И. п." ООД и Комисия за защита на конкуренцията - С., бул. "В." ..№... да заплатят на "С. С. Т. - ССТ" ООД сумата от 325 лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6949 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът "С. С. Т. - ССТ" ООД и А. М. К. обжалва Решение № 403 от 14.01.2016 г. на Върховен административен съд, IV отделение, постановено по адм. д. № 5354/2014 г., в частта, в която е отменено Решение № 319 от 12.03.2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1306/2013 г. и е постановено връщане на делото като преписка на Комисия за защита на конкуренцията за установяване на нарушение по чл. 29 от ЗЗК и налагане на санкция на "С. С. Т. ССТ" ООД /"ССТ" ООД/ и глоба на А. М. К., в съответствие с дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа, че неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и установената по делото фактическа обстановка. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски.

Втора касационна жалба е подадена от "И. п." ООД против Решение № 403 от 14.01.2016 г. на Върховен административен съд, IV отделение, постановено по адм. д. № 5354/2014 г., в частта, в която съдът е отхвърлил оспорването на "И. п." ООД против решение № 319 от 12.03.2014 г. по преписка № КЗК-1306/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта, в която е установено, че:

  • не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "С. С. Т.-ССТ" ООД;
  • не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. М. К..

Поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си.

О. К. за защита на конкуренцията моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество, са неоснователни.

С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отменил решение № 319 от 12.03.2014 г. по преписка № КЗК - 1306/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, В ЧАСТТА, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "С. С. Т.-ССТ" ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж. к. Л. - 10, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и В ЧАСТТА, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. М. К., с постоянен адрес Румъния, гр. Б., район 5, ул. "Д. Н." .№..., бл. С22, ет. ..., ап. .... на Комисията за защита на конкуренцията и е върнал делото като преписка на Комисията за защита на конкуренцията за установяване на нарушение по чл. 29 от ЗЗК и налагане на санкция на "С. С. Т.-ССТ" ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж. к. Л. - 10, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., както и установяване на нарушение по чл. 29 от ЗЗК, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК и налагане на глоба на А. М. К., с постоянен адрес Румъния, гр. Б., район 5, ул. "Д. Н." .№..., бл. С22, ет. ..., ап. ..., в съответствие с дадените указания в мотиви по тълкуването и прилагането на закона.

Със същото решение тричленния състав на ВАС е отхвърлил оспорването на "И. п." ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., пл. "С." ..№...-А, ет. ..., офис 22-23, против решение № 319 от 12.03.2014 г. по преписка № КЗК - 1306/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията В ЧАСТТА, в което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "С. С. Т.-ССТ" ООД, както и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. М. К..

За да постанови така обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти тричленният състав на ВАС е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за частична неоснователност на жалбата, с която е сезиран.

По касационната жалба на "С. С. Т. - ССТ" ООД и А. М. К.:

Правилно тричленният състав е квалифицирал поведението на тези касационни жалбоподатели като нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, тъй като обуславя противоречие на добросъвестната търговска практика и е в състояние да увреди интересите на съответното конкурентно предприятие, така и интересите на потребителите.

Доказано по делото е целенасочено действие по използване на чуждо фирмено наименование на пазара, в резултат на което "Б." ООД /сега "С. С. Т. - ССТ" ООД/, учредено на 6.10.2011 г. е реализирало продажби на стоки с търговската марка "Бермад", като за това е съдействал съдружника А. К. (по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК). Последния в същото време в периода 6.03.2007 - 1.03.2012 г. е бил служител на конкурентното дружество "И. П." ООД, като вместо да осъществява продажби на продуктите "Бермад" в полза на "И. П." ООД, е предлагал и извършвал продажби на продуктите в полза на "Б." ООД (сега "С. С. Т." ООД), респ. е бил съдружник в това предприятие. В качеството си на "М. м. и п." А. К. е имал достъп до списъка с клиенти и информацията за конкретните оферти до клиентите на "И. п." ООД.

Налице са данни като за реална, така и за потенциална конкуренция при осъществяване на дейността на съответния географски пазар. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда са основани на електронна кореспонденция, която не удостоверява чии са правата и кой има достъп до електронните адреси, посочени за изпращач и получател, както и че не се удостоверява и съдържанието на прикачените файлове, които съдът е анализирал в мотивите на решението. Тричленният състав е изложил подробни мотиви относно наличието на елементите на нарушението по чл. 29 от ЗЗК, наличието на реална и потенциална конкуренция между двете дружества, които настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря.

По касационната жалба на "И. п. ООД

Неоснователни са и доводите за неправилност на решението в частта за липса на нарушение по чл. 31, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от първия касатор. Правилен е изводът на тричленният състав на ВАС, че доколкото в производството е безспорно установено, че стоките предмет на доставките на ССТ ООД са с доставчик "И. п." ООД или дружества, осъществяващи дейност на територията на ЕС, то стоките са оригинални продукти "Бермад", поради което не може да се направи извод за осъществен състав на чл. 31 от ЗЗК. Същото важи и за липсата на нарушение чл. 35 от ЗЗК. Правилно тричленния състав е посочил, че не е налице имитация на фирма или марка, когато трето лице (извън оторизирания представител на производителя) предлага оригинален продукт на конкретен производител. Още повече, че съгласно константната практика на КЗК и ВАС, както и на ЕК и СЕО е установен принципа за запазване на възможността за осъществяване на паралелен внос в случаите на съществуващо вертикално ограничение, какъвто е напр. договора за изключителна дистрибуция. Оригиналността на стоките изключва възможността за имитация на външен вид, опаковка, наименование и други белези, които да заблуждават или да могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя и други съществени характеристики на стоката.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподателя, че е налице съставомерност на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. За да е нарушена законоустановената забрана, е необходимо обективно да са прекратени сключени договори с конкуренти, т. е. изисква се настъпването на определен резултат. Правилен е изводът на съда, че доколкото липсват прекратени договори на "И. п." ООД с негови клиенти/респ. осуетяване сключването на такива, вследствие на нелоялното поведение иа ответното дружество, то не е налице елемент от състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, поради което отговорността на ССТ ООД не следва да се ангажира.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че е налице съставомерност на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. За да се твърди, че дадено лице неправомерно е узнало, използвало или разпространило търговска тайна, е необходимо да се докаже от притежателя й, че той я е класифицирал като такава по подходящ начин, уведомил е за това обстоятелство лицата, имащи достъп до нея, и е взел конкретни мерки за запазването й. Правилен е изводът на съда, че по делото не са установени доказателства за определянето на определена информация за производствена или търговска по смисъла на ЗЗК, както и липсват доказателства за предприети от дружеството мерки за запазване на тази тайна.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация по 250 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Разноски следва да се присъдат и на двамата касатори като ответници по насрещните касационни жалби съобразно направеното възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

3