Решение № 4887 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2017 г.

Решение № 4887 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П. (ОД на ДФЗ), подадена чрез гл. юрк. Б. М., срещу решение № 185 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 141/2017 г. от Административен съд - П. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяването на ново, по съществото на спора, с което жалбата на Б. Д. Т. срещу заповед № 03-140-РД/26 от 10.01.2017 г., издадена от касатора да бъде отхвърлена като неоснователна. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Б. Д. Т. от гр. С. в писмено възражение и в открито съдебно заседание чрез адв. Владимирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред Административен съд - П. е било образувано по жалба на Б. Д. Т. срещу заповед № 03-140-РД/26 от 10.01.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - П., с която е отказано финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане ИД № 14/06/1/0/01046 със стойност на проекта 48 895,00 лв. С обжалваното решение съдът е отменил процесната заповед и е върнал преписката на Областната дирекция за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е установил по фактите, че с процесната заповед директорът на ОД на ДФЗ - П. е отказал да финансира заявлението за подпомагане на жалбоподателя с ИД № 14/06/1/0/01046 със стойност на проекта 48 895,00 лв. поради недостатъчен бюджет по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", тъй като наличният бюджет, определен със заповед на министъра, бил достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане получили при класирането най-малко 28,68 точки по критериите за подбор. Заявлението на Б. Д. Т. получило 27,76 точки. Не му били признати 17,76 точки, тъй като съгласно писма с изх. № 13-3981 от 30.06.2015 г. и изх. № 13-3981/17.07.2015 г. на МЗХ култивираните гъби били изключени от обхвата на приоритетен сектор "Плодове и зеленчуци". В следствие на това точките в тази част били редуцирани от 17,76 на 0, а общият брой точки от 45,52 бил намален на 27,76. От правна страна съдът е приел, че процесната заповед е издадена в рамките на предоставената на директора на ОД на ДФЗ - П. със заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, материална компетентност. Заповедта била издадена и в изискуемата писмена форма и формално отговаряла на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. При издаването й не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната й. При постановяването на оспорения акт обаче административният орган не съобразил нормативната уредба, съдържаща се в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 14 или Наредбата), като се позовал само на писмата на МЗХ, които пък не били обявени по съответния ред. По този начин отказът за финансиране изцяло се базирал на основания, които не били въведени по съответния законов ред и не представлявали годно правно основание, при което да се постанови отказ от финансиране. Съдът е приел също, че издаването на акта след 1 г. и 4 месеца при предвидения в чл. 25 от Наредба № 14 тримесечен срок е в противоречие с целта на закона, като това е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Обжалваното решението е правилно. От данните по делото се установява, че Б. Д. Т. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" с УИН 14/06/1/0/01046. Към заявлението освен другите изискуеми документи е приложен и Бизнес-план. Видно от него, кандидатът е заявил земеделско стопанство от сектор "Плодове и зеленчуци" за отглеждане на гъби кладница и планираното му увеличение е само от същата култура. Заявлението е подадено в предвидения със заповед № РД 09-434 от 15.06.2015 г. на министъра на земеделието и храните срок от 29.06.2015 г. до 24.07.2015 г., а именно на 17.07.2015 г. С цитираната заповед министърът е определил и бюджета за приетите заявления за подпомагане в размер на левовата равностойност на 35 000 000 евро. Със заповед № 03-140-РД/26 от 10.01.2017 г. - предмет на настоящото производство - директорът на ОД на ДФЗ - П. е отказал да финансира заявлението поради недостатъчен бюджет по подмярката, като е приел, че наличният бюджет, определен в заповедта на министъра е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 28,68 точки по критериите за подбор, а заявлението на Тренков е получило 27,76 точки. В мотивната част на заповедта е отбелязано, че в заявлението за подпомагане кандидатът е заявил 45,52 точки в това число 17,76 точки по критерии за оценка "Проекти с дейности, насочени в сектор "Животновъдство" и сектор "Плодове и зеленчуци". В заповедта е записано също, че след оценка от страна на ДФ "Земеделие" същите не са признати. Като причина за това е изтъкнато, че съгласно писма с изх. № 13-3981/30.06.2015 г. и изх. № 13-3981/17.07.2015 г. на МЗХ култивираните гъби били изключени от обхвата на приоритетен сектор "Плодове и зеленчуци", поради което точките са били редуцирани от 17,76 на 0, а общият брой точки - от 45,52 на 27,76. Поради това на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 заявлението за подпомагане на Б. Д. Т. е получило пълен отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по подмярката. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 14, постъпилите заявления за подпомагане се оценяват съгласно критериите за подбор и тяхната тежест, посочени в приложение № 3, а съответствието с критериите за подбор се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно заявлението и приложените към него документи. По силата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. След като е разгледал подробно критериите за подбор, регламентирани в чл. 13, ал. 1 от Наредба № 14 и е установил как точно са формирани броят точки на кандидата по приложение № 3 към чл. 13, ал. 6, съдът е стигнал до правилен извод, че отказът е обвързан единствено с резултата от втория критерий, приложим към заявлението на оспорващия, а именно с критерия "Проекти с дейности, насочени в сектор "Животновъдство" и сектор "Плодове и зеленчуци". За този критерий в т. 2.1. от приложение № 3 към чл. 13, ал. 6 от Наредбата е записано, че това са проекти, при които СПО на земеделското стопанство на кандидата към момента на кандидатстване се формира от отглежданите животни и/или култури от сектор "Плодове и зеленчуци", и/или увеличението на икономическия размер, измерен в СПО към периода на проверка изпълнението на бизнес плана се формират от планираните за отглеждане животни и/или култури от сектор "Плодове и зеленчуци". При това правилно съдът е приел, че административният орган е редуцирал точките по този критерий от 17,76 на 0 при несъобразяване с нормативните правила, като при тази редукция оценката на заявлението е паднала под минимума и същото е класирано извън проектите, които са одобрени за финансиране до изчерпване на определения бюджет, поради което с процесната заповед по отношение на него е постановен отказ за финансиране на основание чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14. Правилно съдът е преценил, че в този случай единственият спорен въпрос по делото е дали култивираните гъби кладница са допустими за подпомагане по реда на наредбата, респ. дали правилно административният орган е оценил с 0 точки проекта по критерия по чл. 13, ал. 1, т. 2 от наредбата. Установил е, че при постановяване на заповедта за отказ за подпомагане административният орган се е позовал на писма с изх. № 13-3981 от 30.06.2015 г. и № 13-3981/17.07.2015 г. на МЗХ, според които култивираните гъби били изключени от обхвата на приоритетен сектор "Плодове и зеленчуци". От съдържанието на писмото от 30.06.2015х г. се установява, че с него министърът на земеделието и храните е предоставил на Д. фонд "Земеделие" списък с култури и видовете животни в обхвата на приоритетните за подпомагане сектори по подмярката, сред които не са култивираните гъби. Писмото от 17.07.2015 г. е в отговор на запитване от страна на фонда относно определени животни и култури, сред които и гъбите, относно които министърът отговаря, че същите не следва да се отнасят към приоритетните за подпомагане сектори. Както е отчел административният съд нито гореупоменатия списък, нито съдържанието на второто писмо са обявени по съответния ред. Списъкът с култури и видовете животни към момента на подаване на заявлението не е нормативен акт, с който кандидатите по мярката следва да се съобразят. Същият нито е обнародван в Д. вестник, нито е качен на интернет страницата на органа, нито е съобщен по реда на АПК. При това положение правилно съдът е приел, че при постановяване на отказа за финансиране административният орган се е позовал на основания, които не са били въведени по съответния законов ред, поради което и не представляват годно правно основание за този отказ. Първоинстанционният съд е направил преглед на нормативната уредба, регламентираща сектора "Плодове и зеленчуци" с цел установяване дали култивираните гъби кладница попадат в предметния обхват на Наредба № 14 и съответно дали заявлението е следвало да получи съответния брой точки по този критерий. Разгледал е разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, в която е записано, че не се предоставя финансова помощ за дейности, свързани с производството на тютюн, с което тази култура изрично е изключена от обхвата на дейностите, за които се предоставя финансова помощ. Правилно е разтълкувал, че след като законодателят изрично е изключил от обхвата на наредбата определена земеделска култура, при воля за изключване и на друга, това също е щяло да бъде изрично направено. Установил е, че култивираните гъби са включени под № 13 и в списъка на плодовете и зеленчуците и по-специално в раздел А "Зеленчуци" на приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № 9 от 26.03.2002 г. за изискванията за качество и контрол на съответствие на пресни плодове и зеленчуци. Първоинстанционният съд е направил преглед и на европейското законодателство, според което гъбите също се причисляват към сектора "Плодове и зеленчуци", за което е цитирал относимите разпоредби от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 и Регламент за изпълнение № 1101/2014 г. на Комисията от 16.10.2014 г. При това положение следва да се приеме, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с нормативната уредба и почива изцяло на писмата на МЗХ, с които всъщност са доразвити изискванията на Наредба № 14, което е недопустимо. Правилни са изводите на съда и относно произнасянето на органа далеч след предвидения в Наредбата срок. Произнасянето по подаденото заявление едва след 1 г. и 4 месеца при предвидения в чл. 25 от Наредба № 14 срок на произнасяне до три месеца от крайната дата за прием на заявленията не може по никакъв начин да се приеме като следващо целта на закона. Макар и инструктивни, сроковете за произнасяне, дадени на административния орган, все пак трябва да бъдат съобразени с динамиката, с която се отличават дейностите в сектор "Земеделие", както и с последствията, до които води забавяне от такова естество, че да доведе до безпредметност, както на кандидатстването за подпомагане, така и на оспорването на отказа за такова. Нарушаването на целта на закона, както правилно е отбелязал и административният съд е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на правилата, уредени в Закона за нормативните актове. Правилата за попълване на празноти в правото се отнасят само до нормативни актове. Указанията, дадени от Министерството на земеделието и храните не са нормативни актове, а вътрешно ведомствени и по този ред не могат да се допълват и изменят нормативни текстове. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Основателна обаче се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, която на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважена. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 2000 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че същите са платени в брой. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за основателно, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Предвид това, Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - П. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 800 лева, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нова - ДВ бр. 84 от 2016 г., в сила от 25.10.2016 г.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,