Решение № 6283 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2016 г.

Решение № 6283 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д"ОСК"/, СО, чрез адв. Конуей, против решение № 6408 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 6978/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Б. Х." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез юрк. Клайн, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Б. Х." АД заповед № РА-30-210/30.05.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "автоматична еднораменна бариера с бетонов фундамент", находящ се на тротоара на бул. "В. Л." пред сградата на "Б. Х." АД "Б. Х." АД. Прието е, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед констатациите на съдебно-техническата експертиза, определяща обекта на премахване като съоръжение, подлежащо на демонтаж без да се уврежда неговата функционалност и терена. Изложени са мотиви за вида на съоръжението, като е определено като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, отговарящо на легалната дефиниция по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ и подлежащо на премахване по друг ред. Решаващият правен извод е за издаване заповедта на несъответно правно основание. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Основният спорен въпрос в производството е досежно квалифицирането на процесната "автоматична еднораменна бариера" като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Обосновано и в унисон с приетата без оспорване от страните съдебно-техническата експертиза, административният съд е определил процесния обект на премахване като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, с оглед неговите характеристики. Констатациите на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на бариерата съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административният орган сочат на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, за поставянето на който в имот общинска собственост са изискуеми разрешение за поставяне и то по одобрена актуална схема за разполагане на обекта. При липса на тези предпоставки, обекта подлежи на премахване, но по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Безспорното установената възможност за демонтаж на бариерата, без нарушение на целостта й и ползването й по предназначение на друго място, сочат на преместваем обект. Нещо повече-вещото лице уточнява в устното си заключение в съдебно заседание, проведено на 13.10.2016 г., че процесната бариера е "нанизана" върху фундамента, без закрепване с болтове и демонтажа й не изисква разбиване на фундамента. Възраженията по касационната жалба за ограниченото приложно поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ са неоснователни, тъй като съгласно въведената дефиниция за "преместваем обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, преместваеми обекти са освен предназначените за увеселителна и търговска дейност и такива за "друга обслужваща дейност", като основните характеристики за преместваем обект се извличат от две групи предпоставки, а именно: 1. възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и 2. монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена /земята/. С оглед тази характеристика е и новата редакция на ал. 3, чл. 56 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,