Решение № 215 от 10.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Т. Тодоров, срещу решение 106 от 19.04.2022 г., постановено по административно дело 776/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна по жалба на МБАЛ Свети Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, Писмена покана изх. 29-02-9/527/13.12.2021 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, за възстановяване на суми на обща стойност 5 336,90 лв., получени без правно основание; 2) осъдена РЗОК Велико Търново да заплати на МБАЛ Свети Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД разноски за производството в размер на 750 лв. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация МБАЛ Свети Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат К. Местан, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение. Възвежда и претенция за присъждане на сторените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) директорът на РЗОК Велико Търново е задължил МБАЛ Свети Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ) да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 5 336.90 лв. за оказана медицинска помощ през периода юни 2021 г. август 2021 г., заради неспазване от страна на лечебното заведение на изискванията на чл. 350 и чл. 357, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРДМД 20202022). Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Велико Търново проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. В хода на проверката е прието за установено, че болницата е хоспитализирала пет здравноосигурени лица, едно от които (два пъти хоспитализирано по различни клинични пътеки) не е лекувано правилно във връзка с контрола на нивата на хемоглобина (визиран чл. 350 от НРДМД 2020-2022), а другите четирима пациенти след изписването им в период по-малък от 30 дни са били хоспитализирани по същата клинична пътека в друго лечебно заведение (визиран чл. 357, ал. 1 от НРДМД 2020-2022), на което НЗОК е заплатила за лечението. Горното е послужило като основание на административния орган да изиска от изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) заплатените му за лечението на тези лица суми да бъдат върнати в бюджета на Касата като неоснователно получени. За да уважи сезиралата го жалба срещу поканата, Административен съд Велико Търново е извел решаващ извод за нейната незаконосъобразност. По отношение констатациите по т. 1 от писмената покана съдът е приел, че в оспорения акт липсват мотиви по отношение на това кое от двете заболявания административният орган приема за основно и кои са усложненията или придружаващите заболявания, които е следвало да се лекуват комплексно, за да се позове на чл. 350 от НРДМД 2020-2022, и че пациентът е лекуван адекватно. Досежно случаите, описани в т. 2 т. 5 от писмената покана съдът е посочил, че и в двете лечебни заведения е спазен диагностично-лечебният алгоритъм и критерии за хоспитализация и дехоспитализация по съответните клинични пътеки, което изключва правомощието на административния орган да изиска на основание чл. 357, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 връщане на заплатените за лечението на пациентите суми, защото поредността на хоспитализацията не е нормативно установен критерий. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Великотърновския административен съд. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното касаторово искане не следва да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 800 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение