Решение № 817 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2019 г.

Решение № 817 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (фонд "ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ), чрез старши юрисконсулт П. Алипиева като процесуален представител, срещу решение № 2947/02.05.2019 г., постановено по административно дело № 13066/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменено по жалбата на Р. Мутавчиев разпореждане № 4506-40-2292 от 14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на Мутавчиев е отказано изплащане на гарантирано вземане; 2) върната преписката на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в съдебното решение; 3) осъден Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" да заплати на Р. Мутавчиев направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 310 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Р. Мутавчиев от [населено място], чрез адвокат Д. Маринов като процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е било разпореждане № 4506-40-2292 от 14.11.2018 г. на директора на Фонд "ГВРС" при НОИ, с което на Р. Мутавчиев на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане, което той претендира, че има към обявеното в несъстоятелност дружество "Денима 2001" ООД, ЕИК 130786439 (дружество с открито производство по несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 09.08.2017 г.). Процесното разпореждане е издадено в развилото се административно производство пред органа, във връзка с подадено от лицето заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502–21–2001/25.04.2018 г., поради несъстоятелност на работодателя. От съдържанието му се установява, че работникът е декларирал обстоятелства, свързани с работата, която е осъществявал в дружеството, представил е доказателства за наличие на действителни трудовоправни отношения с "Денима 2001" ООД от 01.10.2006 г. до 12.12.2016 г. По делото е депозирана заповед от 12.12.2016 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя, считано от 12.12.2016 г. Приложена е и справка досежно размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол № КВ–5–21–00405421/24.04.2018 г., послужил като основание за издаване на процесното разпореждане. Ангажирани са доказателства относно началната дата на откриване на производство по несъстоятелност на дружеството работодател. С обжалваното решение съдът правилно е приел, че по делото е бил спорен въпросът дали действително са налице неизплатени трудови възнаграждения на Мутафчиев предвид липсата на изготвена по реда на чл. 4 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, справка от работодателя. Налице са единствено справки, приложени към заявлението на жалбоподателя, които не са подписани, поради което съдът е приел, че те не доказват надлежно заявените от жалбоподателя факти. За да отмени разпореждането на директора на Фонд "ГВРС" при НОИ съдът се е позовал на документи, които са му служебно известни, приложени по административно дело № 13528/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди се наличието на протоколи от проверки, извършени от Дирекция "Инспекция по труда", съставени след извършени проверки на "Денима 2001" ЕООД и на базата на наличните при него документи е констатирано, че на работниците в дружеството не е заплатено дължимото възнаграждение за м. юни 2016 г., за м. юли 2016 г. и за м. август 2016 г. Решението е неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес. Съдът се е позовал на служебно известни му факти от друго дело, без да събере доказателства за тях. Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като бъдат приобщени доказателства относно цитираните от съда проверки, извършени от Дирекция "Инспекция по труда", и бъдат съпоставени периодите, установени при тези проверки, с периодите, за които се претендира гарантирано вземане от Р. Мутавчиев. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение