Решение № 6677 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Миграция“ -МВР, чрез гл. юрк. В. Чорбаджийски, против решение № 11353/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 13613/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Жалбоподателят по същество излага съображения, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски и прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – Р. З., гражданка на Република Турция не взема становище по касационната жалба и не се явява в съдебното заседание. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за допустима. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Съдът е бил сезиран със жалба, подадена Р. З. чрез упълномощен представител адвокат Н. Рамаданова от Софийска адвокатска колегия срещу отказ с рег. №5364р-26076/14.11.2025г. издаден от директора на дирекция „Миграция“ -МВР, с който е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България. Съдът е отменил отказа на директора на дирекция „Миграция“ -МВР, като е приел, че е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и изпратил делото на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Р. З. за предоставяне на постоянно пребиваване. На основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното решение. Решението е недопустимо, тъй като е постановено по жалба, подадена от лице без представителна власт, следователно при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. От данните в преписката се установява, че жалбата пред първоинстанционния съд е подадена от името на Р. З. чрез адв. Н. Рамаданова, като същата е подписана само от адвоката. По делото е представено пълномощно, с което Р. З. е упълномощила Н. А. (л.13 от делото) да я представлява във връзка с получаването на документи за пребиваване, включително и да упълномощава и освобождава от длъжност адвокати или други лица. С разпореждане 426/06.01.2026г. на първоинстанционния съд, са дадени единствено указания за представяне документ за платена държавна такса, която нередовност била отстранена. Видно от протокола на проведеното заседание, с което е даден ход по същество на спора, по делото се е явила адв. Н. Рамаданова, без да е упълномощена от жалбоподателката Р. З., която не е присъствала в съдебното заседание. По делото не е приложено пълномощно, съгласно чл. 151, т. 2 АПК, с което Р. З. или Н. А. упълномощава адв. Н. Рамаданова. Оспорването, подадено от лице без представителна власт, е недопустимо. По изложените съображения, решението на АССГ е постановено по недопустима жалба и съответно също е недопустимо. При липса на абсолютна процесуална предпоставка, съдът е следвало да установи този факт и да остави без движение производството като даде възможност на жалбоподателя да уточни представителната власт на пълномощника или да отстрани порока на жалбата в указан от съда срок. Предвид изложеното, първоинстанционния съд е постановил решението при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следав да бъде отменено, а делото върнато за отстраняване на пороците на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение