Решение № 1907 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1/2017 г.

Решение № 1907 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. И., чрез пълномощника й адв. Р. П., срещу Решение № 168 от 28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 216/2015 г. от Административен съд К.. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областна дирекция "Земеделие" гр. К., чрез пълномощника си юрк. Д. Д., представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Пред първостепенния съд Ц. Д. И. е предявила частичен иск срещу Областна дирекция "Земеделие" К., с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 250 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Решение № 05 - СР от 02.03.2011 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. К., обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, представляващи претърпяна загуба в размер на стойността на изсечена дървесина от част от горски имот, по отношение на която с Решение № 05-СР от 02.03.2011 г. на ОСЗ К. е изменено друго решение по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ на ОСЗ К., като на наследниците на А. Й. С., бивш жител, е възстановено правото на собственост в стари и възстановими реални граници върху имот № 025011 по КВС с площ от 4,200 дка, представляващ широколистна гора в м. "Църна трева", в землището на с. Б., вместо имот № 025006 по КВС на с. Б. с площ от 8,000 дка. Искът е бил отхвърлен, като неоснователен поради отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като нищожен, административен акт и настъпилата за ищцата вреда. В мотивите на съда е посочено, че след издаване на обявения за нищожен индивидуален административен акт са се осъществили редица обстоятелства, които опосредяват този акт и вредите - възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на друго лице, прехвърляне на възстановеното право на собственост от последните на трето лице чрез нотариален акт за покупко- продажба, възлагане от страна на третото лице на съответните дейности и съответно сечта на дървесината от имота. Поради това съдът е направил извод, че сочените имуществени вреди не са типична, неизбежна, непредотвратима и необходима последица от изпълнението на нищожния акт. Те са пряко следствие от друга, различна причина, опосредяваща противоправния акт на административния орган и вредоносния резултат. Последвал е извод за неоснователност на предявения иск и отхвърлянето му. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка, събрани в пълен обем и анализирани доказателства съдът е направил извод за отсъствие на пряка причинна връзка между нищожния административен акт и настъпилата имуществена вреда, който не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Решението ще следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество на базата на събраните доказателства. Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Този принцип е заложен в ЗОДОВ. Обективната отговорност на държавата и на общините, като носители на държавна власт, за вредите, причинени от техни органи или длъжностни лица при реалното упражняване на тази власт, чрез незаконосъобразни актове, действия или бездействия се реализира по реда на специалния закон - ЗОДОВ при наличието на точно посочени от законодателя и комулативно изискуеми предпоставки. Тази отговорност е обективна, защото за нейното възникване е достатъчно наличието на причинени вреди от незаконосъобразното упражняване на власт. Тази отговорност е и публичноправна, защото пораждащият я юридически факт - вредата - е възникнала при незаконосъобразното упражняване на държавната власт като imperium, т. е. при правоотношение между неравнопоставени страни. При това държавата или общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди (а не само тези, които са били предвидими), пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 ЗОДОВ (вж. Ал. Е. - "Производства за обезщетение", Коментар на АПК, стр. 254 и сл., изд. 2007 г.; сп. "Административно правосъдие кн. 6 и кн. 7/2009 г.). По настоящото дело не се спори, че с прогласеното за нищожно решение на ОСЗ - К. неправомерно е била предоставена 3.800 дка гора на наследниците на П. В. М. вместо на ищцата, в качеството й на наследник на действителния им собственик А. Й. С.. Именно в резултат на този незаконосъобразен акт на ответника е последвала вредата - легитимирането на В. П. Г. като собственик на процесната гора; изсичането й; извършването на разпоредителна сделка чрез продажба на имота на трето лице; обогатяването на неправоимащия за сметка на правоимащата. Чрез решението на ОСЗ - К. пряко и непосредствено са засегнати права и законни интереси на ищцата, поради което изводът на съда, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като нищожен административен акт и настъпилата имуществена вреда е неправилен. Искът е доказан по основание. Първоначално претенция на ищцата е била ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1 250 лева, като част от общо причинените вреди от 20 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска пред АС - К. и образуването на адм. дело № 344/2013 г., решението по което е отменено от ВАС (Решение № 7285/17.06.2015 г. по адм. дело № 12689/2014 г.), т. к. искът е бил предявен срещу ненадлежен ответник - МЗХ, до окончателното изплащане на сумата. С молба-уточнение от 06.10 и от 27.10.2015 г. исковата претенция е коригирана като общият размер на вредите е намален на 4 000 лева, съобразно наследствената квота на г-жа Ц. И. (л. 37), а законната лихва върху исковата сума се претендира от предявяване на иска пред АС - К., по който е образувано адм. дело № 216/2015 г. (03.08.2015 г.), до окончателното изплащане на сумата (л. 31). Съгласно заключението на назначената, неоспорена от страните и приета от съда съдебно- техническа и оценителна експертиза (л. 57), пазарната стойност на изсечените в процесните 3.800 дка 67 букови дървета, оценени като дърва за огрев, е 3 185 лева. За да определи размерът на вредите вещото лице е ползвало заключение на друг експрет, депозирано по друго дело. Съдът служебно е назначил съдебно-лесотехническа експертиза, заключението на която също не е оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно (л. 78-79). Експертът е приел, че са отрязано общо 57, (а не 67) броя букови дървета, чиято пазарна цена към 2016 г. е 2 097 лева, като дървесина. Настоящият съдебен състав приема за достоверно заключението на лесотехническата експертиза, тъй като вещото лице е посетило мястото, направило е преброяване на изсечените дървета, определило е дървесният им вид, извършило е справки и изчисления за определяне на пазарната стойност на добитата при отсичането дървесина и по този начин е определило пазарната стойност на обезличен куб. м от нея към 2011 г. и към 2016 г. Това е и реалният и доказан размер на имуществената вреда, която ищцата е понесла - 2 097 лева. Тъй като тя претендира 1 250 лева, ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати именно тази сума, ведно със законната лихва от 03.08.2015 г. до окончателното й изплащане. С оглед на крайния резултат по спора претенцията за присъждане на понесените от страната разноски, представляващи разходи за държавна такса, експертизи, транспортни разходи по линията К. - С. и обратно, както и такси за призоваване на свидетел, описани в списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л. 83 от делото, се преценява за основателна и следва да бъде уважена изцяло в размер на 233 лева, съгласно чл. 10, ал. 3, предл. първо ЗОДОВ. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение