Решение № 12900 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2012 г.

Решение № 12900 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 7789/01.06.2012 г. по адм. дело № 640/2012 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 4, чл. 31, ал. 2 и чл. 35 от Инструкция Iз-1711/15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в Министерството на вътрешните работи и за реда в тях (Инструкцията) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Ангел Петров Дъхтев, от гр. Брезово счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед № К-10821/04.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР на Ангел Петров Дъхтев е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и му е отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Фактическите основания, обусловили наложеното наказание са точно изяснени от първостепенния съд. Решаващият състав е приел, че липсват доказателства главен инспектор Дъхтев, в качеството си на началник участък "Полиция" - Брезово да не е изпълнил възложени му служебни задължения по контрол на подчинените му, произтичащи от чл. 31, ал. 2 и чл. 35 от Инструкция № Iз-1711 от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях (Инструкцията) във връзка с бягството на лицето Димитров от полицейското управление на 10.08.2011 г. Фактите по спора сочат, че избягалото лице не е било със статут на "задържано лице" по смисъла на ЗМВР. Както в административната преписка, така и в обобщена справка то е посочено единствено като доведено, поради което спрямо дежурния полицай са неотносими разпоредбите на Инструкцията относно отговорността при организацията и охраната на задържаните лица. Доказателствата по делото установяват, че е била създадена необходимата организация по изясняване на разследвания инцидент. Доведеното лице е очаквало оказване на медицинска помощ като е имало полицейски служител, който да контролира неговите действия. Останалите длъжностни лица, включително и ответника по касационната жалба са били ангажирани с конкретни служебни дейности във връзка с функциите си в учреждението и по изясняване на фактите за разследвания инцидент. Изводите на административния орган за допуснато нарушение на служебната дисциплина от главен инспектор Дъхтев обосновано са възприети от първоинстанционния съд като недоказани. Това е обусловило и констатациите за неточно прилагане на материалноправните разпоредби във връзка с ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя на МВР. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав