Решение № 3124 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от Е. Петкова, чрез пълномощник против решение 1503 от 16.08.2023 г., постановено по адм. д. 11/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Е. Петкова против Решение 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол N01377/30.09.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив (погрешно посочено като разпореждане [номер]). Касационната жалбоподателка прави оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Според изложеното в касационната жалба, решаващ за правния спор е въпросът следва ли да се зачита като учителски трудовият стаж, полаган като педагог за периодите 15.11.1995 01.07.1996 г. и 23.09.1996 13.08.2003 г. в детски ясли в гр. Пловдив. Според касационната жалбоподателка, определящ следва да е характера на труд и областта, в която се полага. Буквалните изводи на решаващия съд, че трудов/осигурителен стаж на длъжност педагог в детска ясла, е признат за учителски от 01.01.2009 г. не следва да са определящи, 1. Характерът на труд не се е променял и променил преди и след тази дата; 2. Квалификацията трудов стаж и характера на полагания труд в детска ясла не може да е незачетен като такъв, свързан с преподавателска и възпитателна дейност, каквото е изискването по чл. 19, ал. 1 от НПОС (чл. 41, ал. 1 от ППЗП отм.); 3. Характерът на труд е определящ, като необсъждането на показанията на разпитаните свидетели са довели до необоснованист на съдебното решение. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и да се постанови съдебен акт по същество или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ гр. Пловдив в приложен по делото отговор оспорва основателността й. Искането му е да се остави в сила първоинстанционното решение и да се присъдят разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че решението на административният съд е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Е. Петкова против решение 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол N01377/30.09.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Административното производство е започнало по заявление на касационния жалбоподател с искане за отпускане на ЛПОСВ. Към дата на подаване на заявлението, жалбоподателката е отговаряла на условията възраст 62 години и 7 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 36 г. 04 м. и 17 дни, в това число 6 месеца на отложено пенсиониране. Определен е месечен размер на пенсията. От издаденото разпореждане от 30.09.2021 г. жалбоподателката не е останала доволна и го оспрова по административен ред пред компетентния по чл. 117 от КСО директор на ТП на НОИ. С обжалваното пред Административен съд Пловдив решение на административния орган, последният приема общият осигурителен стаж е 36 г. 04 м. и 17 дни, от които 25 г. 10 м. и 03 дни учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 от НПОС. Ответник по касационнта жалба не е приел за основателно оплакването, че към учителския стаж трябва да се прибави и този, пред който жалбоподателката е полагала труд като педагог, съгласно удостоверителни документи в детски ясли в гр. Пловдив, общо определен на 07 години, 06 месеца и 05 дни. Има отбелязване в оспорваното решение на ответник по касационната жалба, кога е възникнала възможност за г-жа Петкова да се пенсинира и по какъв ред, но съобразно нейното заявление е признат посочения осигурителен стаж от който 25 г. 10 м. и 03 дни, с добавка за 2 месеца учителски стаж за времето от 28.03.2021 г. до 01.06.2021 г. от Учителски пенсионен фонд. За да постанови решението си, съдът е приел, че спорът по делото е свързан с въпроса дали стажът на жалбоподателката през периодите 15.11.1995 01.07.1996 г. и 23.09.1996 13.08.2003 г., за полаган труд като педагог в детски ясли в гр. Пловдив не се зачита като преподавателски и/или на възпитател. В оспорваното пред административен съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, съобразно редакцията на чл. 19, ал. 1 от НПОС, ответник по касационната жалба сочи, каква дейност следва да се упражнява и в какви обучителни или социални институции, за да бъде признат учителски стаж за сочените периоди, през които е зачетен общ осигурителен стаж като педагог. Изводите на административен орган са признати за правилни от съда, като в постановеното решение са посочени нормативни изисквания и при действалата към спорните периоди правна уредба по приложимия ППЗП (отм.), и НПОС в относимите редакции. Понятието учителски стаж е въведено с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ, бр. 40/1991 г. Според ал. 1 на чл. 41 ППЗП (отм.), учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, а според ал. 2, учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В ал. 3 е регламентирано, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС 63 от 1991 г. Идентични условия за зачитане на положения осигурителен стаж като учителски стаж са регламентирани в сега действащите разпоредби на чл. 19, ал. 1 и 2 НПОС. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Текстът на чл. 19, ал. 2 от НПОС гласи, че учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се преценява в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Съгласно чл. 19, ал. 4 НПОС (Нова - ДВ, бр. 17 от 2008 г., доп. бр. 1 от 2009 г.) за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността възпитател в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността възпитател в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността педагог или възпитател в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. В предходната и сега действаща правна уредба, засягаща спорните периоди от трудовия стаж на касационната жалбоподателка като педагог в детска ясла няма различия, че детските ясли не са заведения в обхвата на образованието; педагог в детска ясла не е професия, за която се признава учителски стаж до 2009 г. В случая, противно на развитата теза в касационната жалба, касационният състав не споделя, че определящи са трудовите функции на педагог, без значение от местоработата. Етимологията на думата не е определяща, а правната уредба. Административният съд в подробното си изложение посочва Наредба 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отменена 06.12.2008 г.), като наред с развитото, следва да се има предвид, че този подзаконов нормативен акт не е издаден от министър на образованието, т.е. законодателно не е предвидено организацията на работа, както и трудовоправния статут на работещите в детски ясли да са образователни и/или учителски дейности. Като е проследил нормативната уредба по организацията и подчинеността на детските ясли, като социални, но не образователни заведения, първоинстанционен съд е стигнал до споделения извод, че положения трудов стаж до 01.01.2009 г. от касационната жалбоподателка като педагог в детска ясла не се зачита като учителски, а като общ стаж при определяне на ЛПОСВ. В случая, с измененията на НПОС и създаването на нова алинея четвърта на чл. 19, трудовият стаж като педагог в детски ясли от 01.01.2009 се зачита като такъв, имащ отношение към приложимостта на чл. 69в от КСО. Правната норма няма ретроактивно действие и не може да е приложена за период от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г. и от 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г., както са изведени оплакванията за незаконосъобразност на административния и съдебния акт. Съставът на шесто отделение на ВАС не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са обсъдени и кредитирани, като основателни и относими доказателствата, ангажирани от жалбоподателката. В случая, както е посочено в решението на административния съд, по отношение на исканията за ревизиране на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ, от значение е единствено откога следва да се зачита трудов стаж на педагог в детска ясла за осигурителен стаж по чл. 69в от КСО. Положеният от жалбоподателката Петкова трудов стаж в детски ясли на длъжност педагог не може да бъде квалифициран като учителски по смисъла на чл. 41 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите и чл. 19 от сега действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. По отношение оплакванията за нарушения, свързани с необсъждане характера труд, като се сочи отменена Наредба 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри, касационният състав не намира приложението й по отношение на категоризирането на трудовия стаж като педагог в детска ясла като учителски стаж. Подзаконовият нормативен акт в приложението към чл. 11, т. 3 въвежда изискванията за образователен ценз за заемане на длъжност възпитател в яслена група, на каквато длъжност жалбоподателкта не е била за спорния период в двете детски градини. По отношение на длъжността педагог, в т. 7 са посочени на какви изисквания следва да отговаря заемащ длъжността, но в училище или в детска градина. Съпоставени със заеманата длъжност педагог в детска ясла, сочените в Наредбата изисквания не се приемат като критерий, от който да се прави извод, че трудовия стаж на тази длъжност, може да се приеме за стаж по чл. 69в от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение