Решение № 1677 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 664/2017 г.

Решение № 1677 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 664/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - А. против решение № 1778 от 3.11.2016 г. по адм. дело № 1213/2016 г. на Административен съд Б., с което е отменена Заповед № А735/18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - А., с която е отказано предоставянето на семейна помощ за двете деца на С. Т. С. и М. Е. Р.- Д. С. Т. и С. С. Т. на основание чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД, тъй като родителските права върху децата не са предоставени по съдебен ред, потвърдена с Решение № 6/18.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Б., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по прилагане на закона в обстоятелствената част на решението, в срок от 14 дни от влизането му в сила, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че споразумението между родителите относно родителските права по чл. 127, ал. 1 от СК не е влязло в сила и не е утвърдено от съда. По подробни съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - С. Т. С., чрез пълномощника си адвокат А. Т. оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Поддържа, че за предоставяне на семейната помощ не е необходимо споразумението по чл. 127, ал. 1 от СК да бъде утвърдено от съда. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Б. е отменил Заповед № А735/18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - А., с която е отказано предоставянето на семейна помощ за двете деца на С. Т. С. и М. Е. Р.- Д. С. Т. и С. С. Т. на основание чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД, тъй като родителските права върху децата не са предоставени по съдебен ред, потвърдена с Решение № 6/18.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Б., върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по прилагане на закона в обстоятелствената част на решението, в срок от 14 дни от влизането му в сила, и е присъдил разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че в случая са изпълнение предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 22, ал. 2 от ППЗСПД за отпускане на месечна помощ за двете деца. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с молба-декларация № А 735/23.03.2016 г. С. С. е сезирал директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. А. с искане да му бъде отпусната месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД. Към молбата си приложил доказателства, включително споразумение по реда на чл. 127 от Семейния кодекс, подписано от С. С. и М. Р., от което е видно, че родителските права върху родените от фактическото им съжителство деца - Д. Т. и С. Т. се предоставят на бащата С. С.. Споразумението е нотариално заверено. След извършената служебна проверка на обстоятелствата във връзка с подадената молба, социалният работник Д. М. изготвила предложение да бъде отказано отпускането на помощ на основание чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД, тъй като родителските права върху децата не са предоставени по съдебен ред. Становището било съгласувано допълнително от втори социален работник - И. Г. С писмо изх. № СП-94сс/0053 от 31.03.2016 г. на Дирекция "СП" гр. А., на Савов са дадени указания в 14-дневен срок да представи съдебно решение относно присъждане на родителските права, като в противен случай исканата от него помощ ще му бъде отказана. След като Савов не представил исканото съдебно решение за предоставяне на родителски права, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - А. издал заповед № А735/18.04.2016 г., с която отказал предоставянето на семейна помощ за двете деца, тъй като родителските права върху децата не били предоставени по съдебен ред. По жалба на Савов с Решение № 6/18.05.2016 г. /изх. № 9104-6/18.05.2016 г./ на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Б. жалбата е била отхвърлена като неоснователна. С оглед на така установеното от фактическа страна правилен е изводът на първоинстанционният съд, че отказът на административният орган е неправилен и необоснован. В случая са налице всички предпоставки за отпускане на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 22, ал. 2 от ППЗСПД месечна помощ за двете деца. В случая е безспорно установено, че двете малолетни деца живеят при своя баща С. С., че същите са съответно на тринадесет и единадесет години, че доходът на чл. от семейството е по-нисък от дохода по чл. 4, и живеят постоянно в страната. По делото е представено нотариално заверено споразумение по чл. 127 от СК, от което е видно, че родителските права върху родените от фактическото им съжителство деца - Д. Т. и С. Т. се предоставят на бащата С. С. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде отпусната месечна помощ за двете деца. Неоснователни са наведените оплаквания, че посоченото споразумение по чл. 127 от СК не е утвърдено от районният съд. Такова изискване не е поставено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД. Помощта се предоставя на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В случая тези права са предоставени с нотариално завереното споразумение по чл. 127 от СК. Касае се за деца, родени от фактическо съжителство на двамата родители, които към момента са разделени. Утвърждаване на споразумението от районният съд е само една правна възможност. За целите на ЗСПД е достатъчно споразумението да бъде подписано от двамата родители. Въпросът за предоставянето на родителските права винаги може да бъде пререшаван. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,