Решение № 3800 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2010 г.

Решение № 3800 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10313/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Стефан Богданов, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, Батак, ул. "Родопи" № 4 против Решение № 998 от 6.07.2010 г. по адм. д. № 1038/2009 г. на Пловдивски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт/РА/ № 130800492/4.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 327/20.05.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди 1.02.2007 г. -30.04.2008 г. по 49 фактури с издател "Еко форест 2004" ЕООД Пловдив и предмет "дървен материал и палети" е отказан данъчен кредит в размер общо в размер на 57 182,47 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необоснован е изводът на съда за нереални доставки по процесните фактури на дървен материал и палети. Не били взети предвид многобройните представени още в ревизионното производство доказателства относно реалността на доставките и представените пред съда приемо-предавателни протоколи; съдът изобщо не е обсъдил по същество експертното заключение и ревизионните актове на прекия доставчик, анализирани и от вещото лице. Иска отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в посочената част както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата директора на Д"ОУИ" Пловдив" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на "Еко форест 2004" ЕООД Пловдив на дървен материал в данъчни периоди -м. 02.2007 г. - 04.2008 г. вкл. При ревизията са констатирани несъответствия между представените от страна на РЛ и на неговия доставчик доказателства за осъществяване на доставките към всяка една фактура. Представени са както от страна на РЛ, така и от страна на доставчика - спецификации за транспортиране на фасониран дървен материал, превозни билети и пътни листи. Към част от процесните фактури са представени пътни листове, а към друга част от тях-превозни билети. При ревизията е установено, след проверки на ДДС "Алабак" Велинград и ДГС гр. Варна, посочени като източник на фактурирания дървен материал, че известна част от превозни билети със съответни номера са от обявен за изчезнал кочан билети или са част от кочан с билети, за който не е доказано да е закупен от доставчика. Органите по приходите са приели, че представените от РЛ превозни билети са негодни доказателства, доколкото не са заверени от съответен орган и обосновават съмнение. Прието е, при това, че реалните доставки по процесните фактури не са доказани като първа предпоставка за правото на данъчен кредит на получателя. За да отхвърли жалбата на търговеца, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките на дървен материал и палети. Този извод на съда е направен при липса на конкретни мотиви относно спорните по делото факти. За разлика от ревизионния доклад, в който конкретно по всяка една от процесните фактури са обсъдени представените от РЛ и доставчика доказателства, в мотивите на съдебното решение липсват каквито и да било конкретни съображения относно доказателствената стойност на представените в ревизионното производство доказателства. На стр. 4-та, предпоследен абзац от мотивите на съдебното решение, е прието, че процесните фактури не са отразени в дневници за продажби и справки-декларации, при положение, че на стр. 5 от ревизионния доклад е прието обратното. Липсват мотиви относно това, доказано ли е плащане на данъчната основа по фактурите и спорните в тази връзка въпроси за наличие на регистриран ЕКАФП на доставчика и фискални бонове. Не отговаря на истината и посоченото в мотивите на съдебния акт, че по претенцията на РЛ за данъчен кредит са представени само процесните фактури. Съдът от една страна изрично е посочил, че кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а в същото време изобщо не е обсъдил констатациите й. Същото се отнася и за ревизионните актове на прекия доставчик по ЗДДС, приключващи ревизии по ЗДДС за данъчни периоди, съвпадащи с процесните. Един от тези РА - № 160801289/10.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, е отменен с влязло в сила Решение № 1658/10.12.2009 г. по адм. дело № 229/2009 г. на Административен съд - Пловдив /потвърдено с Решение по адм. д. № 2501/2010 г. на ВАС/, в частта, с която на "Еко форест 2004" ЕООД, гр. Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 6, 7, 8, 9.2007 г. по доставки със същия предмет като процесните. Всичко изложено, оправдава касационните оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, изразяващи се в липса на конкретни мотиви в първоинстанционния съдебен акт, което не позволява ефективен касационен контрол на съдебното решение и налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претенциите на страните за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение