Решение № 10639 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2017 г.

Решение № 10639 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е подала касационна жалба против решение № 15 от 3.05.2017 г. по адм. дело № 105/2016 г. по описа на Административния съд - Р. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. И. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 310 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, претърпени в периода 10.01.2013 г. - 22.06.2013 г. вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол" - Р., ведно със законната лихва от 22.06.2013 г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева за всяка инстанция. О. Н. И. Николов е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, както и неговата правилност в обжалваната му част съобразно направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Н. И. Н. срещу Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, възлизащи общо на 310 лева, от които 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол"- Р., и 160 лева, заплатени от ищеца за консултация с лекар-психиатър; за заплащане на обезщетение от 18 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.01.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, причинени от отмененото наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол" - Р.. Административният съд установил, че за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, по отношение на Н. И. Н. е било издадено наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол" - Р., с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева и на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА от лицето били отнети дървена рибарска лодка № Рс 0271, черна на цвят с дължина 6 м. и два броя мрежи. Наказателното постановление било оспорено от Н. Н. пред съда. С решение № 552 от 4.06.2013 г. по НАХД № 351/2013 г. по описа на Районния съд-Р., влязло в сила на 22.06.2013 г., наказателното постановление било отменено. Съгласно разписка от 20.06.2013 г., за процесуално представителство по НАХД № 351/2013 г. по описа на Районния съд - Р., Николов платил на ангажирания от него адвокат А. Г. възнаграждение в размер на 150 лева. От събрани по делото писмени доказателства и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза съдът установил, че ищецът страда от рядко заболяване - разстройство на обмяната на медта - "болест на Уилсън - Коновалов", което води до органично разстройство на личността, характеризира се със смущения в подтиците и настроението, ограничаване на критичните оценъчни възможности и контактите със социалната среда. Заболяването било диагностицирано през 1994 г. С експертно решение № 0598 от 4.03.2010 г . на Междуобластна психиатрична трудово-експертна лекарска комисия- Р. на Николов била определена 76 % нетрудоспособност вследствие на заболяването. Според заключението на медицинската експертиза, психиатричното състояние на Н. Н. се влошило след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, той станал трайно потиснат, напрегнат, тревожен, не можел да спи, загубил апетит, не се хранел, страхувал се да излиза от дома и да общува с околните, нямал желание за нищо, бил лесно уморяем и не можел да се справя с ежедневните си работи. Отбелязано е още, че състоянието му е в пряка връзка с травмиращия го момент, като тревожността се засилила до степен на паника, след като бил информиран за размера на финансовите санкции, от които е застрашен. По повод здравословното си състояние ищецът направил две консултации (на датите 17.04.2013 г. и 10.01.2014 г.) с лекар-психиатър, за което заплатил общо 160 лева. Съобразно тази фактическа обстановка съдът приел, че ищецът е понесъл имуществени, както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него страдания, стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадежност и социален дискомфорт в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г . на началник сектор "Рибарство и контрол"- Р.. Административният съд отбелязал, че периодът, през който ищецът е търпял вреди, е от момента на съставянето на акт за установяване на административно нарушение (10.01.2013 г.) до датата на отмяната на наказателното постановление с влязло в сила съдебно решение (22.06.2013 г.). Обезщетението за имуществени вреди съдът определил в размер на 310 лева, от които 150 лева, заплатени от ищеца за възнаграждение на адвокат и 160 лева, заплатени от него за преглед при лекар-психиатър. Според мотивите на съда, настъпилите за ищеца неимуществени вреди следвало да се възмездят със сумата 3000 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2013 г. С решението си административният съд осъдил Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Н. Н. обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 310 лева и обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане. За периода 22.06.2013 г. - 30.03.2016 г. или от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление до датата на внасяне на исковата молба, както и за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева съдът отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Върховният административен съд намира, че решението, в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди е неправилно. В останалата част, в която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдената върху двете обезщетения законна лихва, решението е недопустимо. Съдът е приел за доказани претенциите за имуществени вреди, въпреки че ответникът е оспорил доказателствената сила на представените от ищеца частни писмени документи в уверение, че е направил разходи за адвокатско възнаграждение и за медицинска консултация. Съгласно чл. 193, ал. 2 ГПК при оспорване на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила. Ищецът не е представил други освен оспорените писмени документи, които валидно и редовно да удостоверяват направените от него разходи и да имат достоверни дати. Съгласно чл. 182, ал. 2 ГПК за установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. Административният съд не е оценил доказателствената сила на представените документи и не е изложил мотиви защо приема за доказано заплащането на сумата 150 лева за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения на стр. 21 от НАХД № 351/2013 г. договор за правна защита и съдействие от 2.03.2013 г., сключен между Н. Н. и адвокат А. Г., точка III - "Договорено възнаграждение/платена сума" от договора е изцяло зачертана и не съдържа отбелязване нито за договорено, нито за платено възнаграждение. В исковото производство е представено копие от разписка, съставена от адвокат А. Г. на 20.06.2013 г., с неясен подпис на "получил сумата". Според записаното в разписката, адвокат Ганева е получила от Н. Н. сумата 300 лева за водените производства по НАХД № 351/2013 г. и НАХД № 343/2013 г. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че разписката е на гърба на друг документ- удостоверение № 18207179-007/11.01.2013 г. за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав. Копие от същия документ е представено и по НАХД № 351/2013 г., но на гърба му липсва записа на разписката. Съдът не е мотивирал констатацията си, че ищецът е заплатил на адвокат Ганева сумата 150 лева за правна помощ и защита по НАХД № 351/2013 г., макар възнаграждението по разписката от 20.06.2013 г. да е общо за двете дела, както и преценката си, че представената разписка действително удостоверява реално извършено плащане между страните по договора за правна помощ и съдействие. Същите изводи за несъответни на доказателствата фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се направят и по отношение на частните документи, съставени от съдебния психиатър д-р Н. А.-Б. (стр. 34 и 35 от делото) . Във всяка от представените две "справки-декларации", според които на датите 17.04.2013 г. и 10.01.2014 г. Н. Н. е бил консултиран във връзка със заболяването си, е отразено, че лекарят оценява труда си за сумата 80 лева. Не е записано обаче, че сумата от 80 лева за всяка консултация е заплатена в брой от ищеца и е получена от лекаря, което опровергава направения от съда доказателствен извод, че ищецът е направил такъв разход. Отделно от това, съдът не е констатирал, че едната от датите - тази на консултацията от 10.01.2014 г. е извън периода, в който ищецът, според изложените в решението мотиви, е търпял вреди. С оглед допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до несъобразени с доказателствата фактически констатации, решението в частта, в която Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Н. И. Н. общо сумата от 310 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г., следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В частта, в която Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Н. Н. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за времето от 10.01.2013 г. до 22.06.2013 г., като резултат от отменено то като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол" - Р., решението на съда е недопустимо и следва да се обезсили. Налице е несъответствие между мотивите на съда и постановения осъдителен диспозитив. В мотивите на решението съдът е приел, че съобразно чл. 52 ЗЗД справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 3000 лева, която сума кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт и влошено здравословно състояние на ищеца, а в диспозитива на решението е осъдил Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да заплати в полза на Н. Н. сумата 4000 лева като обезщетение за понесените от него неимуществени вреди. Съдът е присъдил законната лихва върху сумите за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от 22.06.2013 г., без да ищецът да е направил такова искане, нито в исковата молба, поради което и в тази част решението следва да се обезсили като недопустимо. За пълнота на проверката следва да следва да се отбележи, че административният съд не е анализирал факта, че обстоятелствата, съставляващи основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по това дело и по адм. дело № 104/2016 г. по описа на Административния съд-Р., съвпадат до голяма степен. Както на касационната инстанция е служебно известно, с решение № 14 от 3.05.2017 г. по административно дело № 104/2016 г. на Административния съд- Р., разгледано от същия съдебен състав, на Н. Н. е било присъдено обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се във "влошено здравословно състояние", ".. душевни страдания и негативни чувства, емоции като стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадеждност, тревога, социален дискомфорт." С решение № 9429/10.07.2018 г. по адм. дело № 7049/2017 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 14/3.05.2017 г. по адм. дело № 104/2016 г. на Административен съд - Р., в частта, в която Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Н. И. Н. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 500 лева до присъдения размер от 3 000 лева, претърпени от наказателно постановление № 18-8 от 4.02.2013 г., издадено от Началник сектор "Рибарство и контрол"- Р., за периода 10.01.2013 г. - 12.04.2013 г. Решението на административния съд е оставено в сила в останалата част. Прави впечатление съвпадението на по-голямата част от исковия период по двете дела, за който се претендират идентични по своя характер вреди. Тъй като на ищеца са съставени две наказателни постановления на една и съща дата, очевидно става дума за кумулирани по своя ефект, а не за самостоятелно проявени вредоносни последици, за които следва да се присъждат отделни обезщетения. Разделянето на делата обаче е довело до предявяването на два вместо на един иск за обезщетяване на неимуществени вреди. При новото разглеждане на делото тези особености следва да се отчетат без да се игнорират различията във фактическите обстоятелства, каквито са по-високия размер на глобата, определена с наказателно постановление № 18-7/4.02.2013 г. на началник сектор "Рибарство и контрол" - Р. и разпореденото с постановлението отнемане на собствените на ищеца лодки и две мрежи. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд