Решение № 7128 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД, с ЕИК 115552190 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, против Решение 2651 от 19.04.2024 г., постановено по адм. дело 1398 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1100 от 19.12.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) и електроразпределителното дружество е осъдено да заплати на Комисията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100, 00 лв., а на адв. Ю. Димитров от Адвокатска колегия Монтана адвокатско възнаграждение от 1000, 00 лв. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт с доводи за постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако ответниците по касация претендират юрисконсултско възнаграждение над максималния размер по чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ или адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела, без материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага аргументи във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът К. К. Л. с адрес в София, [жк], [улица], [адрес], оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира заплащане в полза на представляващия я адвокат на адвокатско възнаграждение за оказана й от същия безплатна правна помощ за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът КЕВР с адрес на управление в София, бул. Княз Ал. Дондуков 8-10 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки. Иска отхвърляне на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1100 от 19.12.2023 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия за своя сметка, като измести средството за търговско измерване (СТИ) в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на К. К. Л., находящ се на адрес в гр. Котел, УПИ-XII, кв. 1, с клиентски номер 1010074916 и ИТН 2218588, и възстанови електрозахранването за този обект и 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1, да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Производството пред КЕВР е започнало по жалба, вх. Е-11ИН-00-586/09.10.2023 г., на К. К. Л. срещу Електроразпределение ЮГ ЕАД (л. 26 от първоинстанционното дело), с която лицето възразило срещу отказа на електроразпределителното дружество да осигури захранване с електрическа енергия за собствения й имот, находящ се в гр. Котел, УПИ-XII, кв. 1, чрез изнасяне, по нейно искане, на електромерното табло на границата на собственост на обекта. В жалбата е посочено, че захранването на обекта й е било прекъснато в края на 2022 г. след авария на захранващия кабел, преминаващ по тротоара, причинена от неизвестен извършител. Изложени са твърдения, че кабелът от електромерното табло до имота е положен от бившия собственик на този имот и че кабелът се води частен, независимо че преминава по тротоара до границата на УПИ XII, кв. 1. Л. подчертала, че поради местоположението му на тротоара, където преминават и други комуникации, включително и кабели на Електроразпределение ЮГ ЕАД, кабелът е нараняван многократно и изместването му е крайно наложително. Установено е от съда, че К. Л. подала до Електроразпределение ЮГ ЕАД молба, вх. 10236918/17.12.2022 г. (л. 12, пак там) и Заявление, вх. 75278/16.01.2023 г. (л. 14, пак там) за изместване на електромерното табло до границите на имота й и възстановяване на електрозахранването на обекта. Служители на електроразпределителното дружество извършили проверка на място и установили авариен кабел, който не е част от мрежата на Електроразпределение ЮГ ЕАД и се намира след границата на собственост (изходящите клеми в електромерното табло). В отговор на молбата на Л. от 17.12.2022 г., Електроразпределение ЮГ ЕАД информирало с писмо по електронната поща от 05.01.2023 г. (л. 13-гръб, пак там), че има техническа възможност за изместване на електромерното табло в близост до имота, но, че За да се извърши проверка дали е осъществима, е необходимо да подадете искане за изместване на таблото за Ваша сметка. Разяснено й е, че след проучване на ситуацията и, ако е възможно, ще се изготви калкулация за строително-монтажни работи. В писмо-отговор на заявлението на Л. от 16.01.2023 г. (л. 15, пак там), първоинстанционният и касационен жалбоподател уточнил, че съгласно Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, дружеството поддържа електрическата инсталация до границата на мерене. Подчертал, че инсталацията след границата на мерене е частна собственост и поддръжката й е задължение и отговорност на клиента, като Л. е уведомена, че ако извършва ремонтни работи и има необходимост от обезопасяване, последното ще бъде подсигурено от електроразпределителното дружество. На 31.01.2023 г. Л. подала до дружеството Заявление (л. 15-16, пак там) за изготвяне на техническа и ценова оферта за изместване на съществуващото табло мерене до границите на имота й. На 01.03.2023 г. Електроразпределение ЮГ ЕАД изпратило писмо до Л. (л. 17, пак там), с което я информирала за изготвената количествено стойностна сметка за изместването на таблото на стойност от 1 234, 45 лв. без ДДС. Посочило, че сметката следва да бъде одобрена от нея, но не я приложило. По тази причина Л. изискала няколко пъти да се запознае с разбивката на количествено стойностната сметка, тъй като в публичния ценоразпис (л. 83, пак там) на Електроразпределение ЮГ ЕАД за описаната ремонтна услуга цената възлиза на 450, 00 лв. След входиране на жалбата на Л., КЕВР, на основание чл. 143 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, я изпратила на Електроразпределение Юг ЕАД за извършване на проверка. На 19.10.2023 г. дружеството изпратило становище по жалбата л. 9, пак там. На 19.12.2023 г. е постановено оспореното от Електроразпределение ЮГ ЕАД Решение Ж-1100 на Комисията. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че жалбата, подадена от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1100 от 19.12.2023 г. на КЕВР е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ орган, по предвидения за това ред и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма. Счел е, че спорният акт съответства на материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че спорът между страните е започнал от неправомерното прекъсване на електроснабдяването на имота на Л. в гр. Котел, но е приел, че същият се е развил в посока на това, за чия сметка следва да се случи това и ако разходите трябва да се поемат от Л. как са калкулирани и какво включва предложената й сума от електроразпределителното дружество. Подчертал е, че Л. се е оплакала, че местоположението на електромерното табло и СТИ за недвижимия имот, нейна собственост, не отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1 ЗЕ. Преценил е за безспорно установено, че Електроразпределение ЮГ ЕАД е поискало заплащане на преместването на електромерното табло. Тълкувал е разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, както и легалната дефиниция на средства за търговско измерване, дадена в т. 58 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ. Съобразил е, че, когато електрическата енергия се доставя на обект за потребление от съоръжения на оператор на електроразпределителна/затворена електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6 отменена), за която подчертал, че е императивна. Преценил е за правилен извода, формиран в оспореното решение на Комисията, че за да бъде спазено правилото на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6, във вр. с ал. 1 от същата разпоредба, СТИ за имота на Л. трябва да бъде монтирано на имотната граница и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Обосновал се е, че след като СТИ се намира в имота на ответника по касация, първоинстанционният и касационен жалбоподател не е спазил изискванията на ЗЕ и Наредба 6. Приел е, че мястото за присъединяване е изначално определено при действието на чл. 91 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 64/1999 година), който предвижда сключването на писмени договори за присъединяване на обектите към разпределителната мрежа при условия, определени в наредба. Посочил е, че тази наредба е Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн. в ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отменена през 2005 г., като, съгласно чл. 27 от нея, за жилищни и обществени сгради, електромерните табла се монтират от електроенергийното предприятие на границата на имота или в общите части на етажната собственост на място, определено от него. Подчертал е, че законодателната логика и правила, съществуващи още от 1999 г., са в смисъл, че СТИ следва да са монтирани в самостоятелни табла, наричани електромерни табла, монтирани до или на границата на имота на потребителя на място, определено от разпределителното дружество. Приел е за безпротиворечиво установено, че тези правила не са спазени в случая, като Електроразпределение ЮГ ЕАД не е изпълнил лицензионните си задължения за преместване на конкретното СТИ. Отхвърлил, като неоснователни, доводите на електроразпределителното дружество за приложение по казуса на нормата на чл. 73 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която разпоредба тълкувал в смисъл, че касае случаи на нововъзникнали нужди при строителство, а не такива вследствие на авария, при която е засегнат съществуващия кабел извън имота на засегнатия потребител. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на КЕВР и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. То не страда от посочените от касационния жалбоподател пороци, които да обосновават отмяната му. Фактическата обстановка по делото е вярно установена, на възраженията на страните е даден обоснован отговор, като първоинстанционният съд е формирал правилен извод за законосъобразност на оспореното Решение Ж-1100/19.12.2023 г. на КЕВР. Изискването на ЗЕ (чл. 120, ал. 1) е СТИ да е разположено до или на границата на имота на клиента. В задължение на собственика на СТИ (оператора на електропреносната мрежа, оператора на електроразпределителната мрежа или оператора на затворена електроразпределителна мрежа) е да го разположи именно на мястото, посочено в закона. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отменена, но в сила към датата на постаноявяване на спорния акт), в която е регламентирано, че електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Изразът до границата следва да се тълкува в непосредствена близост или възможно най-близо до границата на имота. Eнергийното дружество, съобразно конкретните факти, преценява мястото на монтажа на електромерните табла, стига същите да са до или на границата на имота. В конкретния случай, видно от разменената между Л. и Електроразпределение ЮГ ЕАД кореспонденция и след извършена проверка от служители на електроразпределителното дружество, е установено, че СТИ за имот, находящ се в гр. Котел УПИ-XII, кв. 1, клиентски номер 1010074916 и ИТН 2218588, не е разположено до или на границата на имота на клиента, като е констатиран авариен кабел, който се намира след границата на собственост (изходящите клеми в електромерното табло). След като електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си по закон, правилно с оспорения индивидуален административен акт Комисията му е дала указания за точното изпълнение на законовото му задължение. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че, след като процесният имот е присъединен към електроразпределителната мрежа преди влизане в сила на действащия към момента чл. 120, ал. 1 ЗЕ, не може да се приеме, че за електроразпределителното дружество е възникнало задължение по силата на ЗЕ да измести съществуващото електромерно табло до или на границата на имота на Л.. Член 120, ал. 1 ЗЕ урежда по нов начин, занапред правоотношенията, които са възникнали преди влизането му в сила, поради което при поискване от лице страна по такова заварено правоотношение, електроразпределителното дружество е длъжно да изпълни задължението, предписано му от закона и да разположи СТИ до или на границата на имота му. Още повече, че Л. има клиентски номер към Електроразпределение ЮГ ЕАД и притежава недвижим имот с Номер на измервателна точка (ИТН), която представлява уникален 7-цифрен номер, идентифициращ конкретния обект, като такъв захранен от електроразпределителното дружество. Вътрешно противоречиви са твърденията на касационния жалбоподател, че Видно от доказателствата ЕР ЮГ не е направило отказ за изместване на СТИ (л. 3 от касационната жалба/ л. 4 от касационното дело) и Представляваното от мен дружество няма задължение да измести електромерното табло до или да границата на имота... (л. 4 от касационната жалба/ л. 4 (гръб) от касационното дело). Несъстоятелна е и защитната му теза, че, нито административният орган, нито съдът, са определили правилно предмета на спора. Противно на твърденията на касатора, жалбата на Л. до КЕВР не е във връзка с отказа на дружеството да предостави калкулация на разходите за изместване на СТИ, а касае отказ на дружеството ЕР ЮГ EVN група да ни осигури захранване с ел. енергия чрез изнасяне на електромерното табло на границата на собственост по искане на клиента в имот попадащ в регулационните граници на гр. Котел. (л. 26 от първоинстанционното дело, абзац втори от жалбата). В този смисъл са и нейна молба, вх. 10236918/17.12.2022 г. (л. 12, пак там) и Заявление, вх. 75278/16.01.2023 г. (л. 14, пак там), адресирани до електроразпределителното дружество. В тези писма е описана фактическата обстановка по казуса и е отправена молба за изместване на електромерното табло до границите на имота й и за възстановяване на електрозахранването на обекта. Неотносимо към разрешаването на спора е касационното оплакване, че изместването на конкретното СТИ е свързано с изграждането на ново трасе на електрозахранването, което, от своя страна, е свързано с ново проучване на условията за присъединяване на обекта на клиента към електрическата мрежа. Това възражение касае начина и средствата, чрез които електроразпределителното дружество следва да изпълни задължението си по чл. 120, ал. 1 ЗЕ, но КЕВР не е бил сезиран да се произнесе по този въпрос, поради което не е указвал в решението си. По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявените претенции на ответниците по касация за разноски, на КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лв., а в полза на представляващия К. Л. адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Позоваването на каационния жалбоподател на Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 във връзка с възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК, е неотносимо в конкретния случай, доколкото, както в първоинстанционното, така и в касационното производство К. Л. е защитавана от адвокат, оказал й безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), т.е. не става дума за споразумение между клиент и адвокат/ адвокатско дружество относно адвокатски хонорар на или над минимума по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което споразумение съдът да преценява дали ограничава конкуренцията, а се касае за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от с.р. на ЗАдв., в която хипотеза съдът е задължен да определи адвокатския хонорар в размер не по-нисък от предвидения в тази Наредба за съответния вид правна помощ. Поради това процесното решение на СЕС е неприложимо по казуса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия