Решение № 4275 от 5.5.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение05.05.2022 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение 644/14.05.2021 г., постановено по адм. дело 382/2021 г. от Административен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н. Неделчев от [населено място] срещу Решение ЛДЖ-20-8/2020 от 09.02.2021 г. на инспектор С. Мулячка от Инспектората към Висшия съдебен съвет, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, частната жалба на Н. Неделчев срещу Разпореждане 8657/01.07.2021 г. на съдията-докладчик, с което е оставена без уважение негова молба с.д. 9859/30.06.2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 644/14.05.2021 г., постановено по адм. дело 382/2021 г. от Административен съд Варна. Касационната жалба на Н. Неделчев е насочена срещу посоченото решение, като се иска всички негови възражения да бъдат приети за правилни и съответно да бъдат вписани в диспозитива на решението или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Касационната жалба на С. Мулячка инспектор в ИВСС, чрез процесуален представител, е насочена срещу посоченото по-горе решение на съда, с което е отменено нейно Решение ЛДЖ-20-8/2020 от 09.02.2021 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалба ЛДЖ-20-08/03.11.2020 г. на Неделчев с твърдяното нарушение на ЗЗЛД при обработване на личните му данни по пр.пр. 4967/2020 г. на РП-Варна, ДП 540/2020 г. на Трето РУ при ОДМВР-Варна, с доводи за противоречие на обжалваното Решение с материалния закон. Иска се неговата отмяна. Н. Неделчев е подал и частна жалба срещу разпореждане 8657/01.07.2021 г. на съдията-докладчик, с което е оставена без уважение молба с.д. 9859/30.06.2021 г. с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Моли разпореждането да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на подадената касационна жалба от Неделчев, поради липса на правен интерес от оспорването, а подадената частната жалба намира за неоснователна. По отношение на касационната жалба С. Мулячка инспектор в ИВСС, смята същата за основателна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение ЛДЖ-20-8/2020 от 09.02.2021 г. на инспектор С. Мулячка от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с което е отхвърлена като неоснователна жалба ЛДЖ-20-08/03.11.2020 г. на Н. Неделчев с твърдяното нарушение на ЗЗЛД при обработване на личните му данни по пр.пр. 4967/2020 г. по описа на РП-Варна, ДП 540/2020 г. на Трето РУ при ОДМВР - Варна. Съдът е приел оспорването за допустимо и основателно и е отменил обжалвания административен акт, като е върнал преписката на ИВСС за ново разглеждане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност по реда на чл. 146 и чл. 168 АПК е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при нарушение на приложимия материален закон. Решението е неправилно. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, но въз основа на това е стигнал до изводи за нарушение на материалния закон, които настоящата инстанция не споделя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД (изм. ДВ,бр.17/2019 г.) по смисъла на закона лични данни e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, който определя личните данни като: всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съгласно § 1, т. 3 обработващ лични данни е понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679 - означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. Безспорно в Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 02.10.2020 г., водено срещу Н. Неделчев за извършено престъпление от общ характер (по чл. 325, ал. 3 НК) се съдържат негови лични данни, а именно двете му имена, както и обстоятелства, свързани с психичното му здраве. Безспорно е също, че прокурорът действа в качеството си на публичен орган, който обработва лични данни. Актът, изготвен от прокурор при Районна прокуратура Варна, с който наказателното производство е било прекратено, е изпратено както на обвиняемия, така и на пострадалите, на основание императивна норма НПК - чл. 243, ал. 4, за да могат последните да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съгласно законовото изключение на чл. 49 ЗЗЛД: Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват.. Целите, които законодателят е посочил в чл. 42, ал. 1 от с.з. са: предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗЛД: Обработването на лични данни, разкриващо данни, свързани със здравословното състояние . на лицето, е разрешено, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България. След като в законодателствата на РБ, по-конкретно в НПК законодателят императивно е задължил компетентния да разкрива престъпления публичен орган - Прокуратурата - да връчи на пострадалите препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу извършител на престъпление от общ характер, и това е абсолютно необходимо за реализиране на правата на пострадалите лица, то са налице законовите изключенията, посочени в чл. 49 и чл. 51 ЗЗЛД и обработването на личните данни е законосъобразно, както правилно е преценил и инспекторът от ИВСС. Оспорваният акт на инспектор Мулячка е обоснован и законосъобразен, поради което е следвало да бъде потвърден. Като го е отменил съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а спорът да се реши по същество като се отхвърли оспорването по жалбата на Н. Неделчев. Частната жалба срещу Разпореждане 8657/01.07.2021 г. на съдията-докладчик, с което е оставена без уважение молба с.д. 9859/30.06.2021 г. с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователна. Частният жалбоподател не е посочил конкретни отменителни основания. Обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е разяснил на касатора правата му по чл. 213а, ал. 4 АПК, а именно, че има право да подаде отговор на подадената от г-жа Мулячка касационна жалба срещу решението, което и той обжалва; че срокът за подаване на отговор не е преклузивен и че във всеки момент до приключване на делото пред касационната инстанция може да изрази становището си по подадената касационна жалба. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 и чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение