Решение № 629 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2009 г.

Решение № 629 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Весел Кирилов Симеонов от гр. Варна срещу Решение № 1416/03.08.2009 г. по адм. д. № 558/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър на административен район "Аспарухово" - Община Варна, в частта относно нанесената по кадастралната карта граница между имоти с идентификатори 10135.5545.3329 и 10135.5545.321. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба са представили писмен отговор. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че установеното съответствие на кадастралната карта в оспорената част, със съществуващата на място материализирана граница между двата имота и с нанесената граница по действащия кадастрален план, послужил като информационен източник при изработването на картата по смисъла на чл. 41, ал. 1 от наредбата, обуславя извод за съответствие на кадастралната карта с материалния закон и нормативните критерии за установяване на кадастралните граници по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 3/2005 г., при отсъствие в конкретния случай на критерия по чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата. Решението е законосъобразно. Правилни са изводите на съда, че са спазени критериите за определяне на границите на поземлените имоти при създаване на кадастралната карта, установени в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в тяхната последователност. Приоритетно значение има критерият по чл. 14, ал. 1, т. 1 означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочените от собствениците гранични точки, който в случая не е налице- липсва съставен протокол от собствениците на съседните имоти и представител на службата по кадастъра или означени с регламентирани трайни знаци границите на имота от собственика, съответно носителят на друго вещно право, но са приложени следващите критерии по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 от наредбата, даващи основание за нанасяне границата по кадастралния план. Установено е, че нанесената по кадастралната карта граница между двата имота представлява нетрайно материализирана граница по чл. 14, ал. 2, т. 2 от наредбата, ограда от бетонни колове и мрежа и съответства на нанесената граница по кадастралния план, действащ към момента на одобряването на кадастралната карта, както и че имоти 3211 и 3329 по действащия кадастрален план са отразени с попълнените през 1994 г. кадастрални данни, поради което са спазени изискванията на закона при отразяване на границата между имотите по кадастралния план. Правилно не са приети за относими от съда възраженията на заинтересуваните лица, че границите в които Стефан и Венетка Ковачеви упражняват владение върху имот 3211, по издаден нотариален акт от 2007 г. по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) не съответстват на предоставеното право на преминаване по чл. 36 ЗКИРИ през 1984 г., което не им дава право на собственост върху спорната площ от 150 кв. м пътека. Тези възражения са относими в спор за материално право. В този смисъл са неоснователни доводите в жалбата за незаконосъобразност на съдебното решение и оспорената пред съда заповед и искането да се разпореди извършване на поправка на кадастралната карта, свързана със спор за собственост между страните. Противно на доводите в касационната жалба, съдът не е приел, че е съставен протокол по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г.,подписан между страните, а че са налице критериите по чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 3/2005 г. за определяне на границите между имотите. Доводите, че през 1979 г. границата между имотите не е била изчертана с черни плътни линии, а това е станало през 1994 г. при изготвяне на ПНИ за м. "Зеленика" не могат да променят изводите на съда, тъй като в съответствие с изискванията, при отразяването на границите по оспорения план, службата по кадастъра се е съобразила с границите по предходния кадастрален план. В производството по обжалване на кадастралната карта, съдът не може да изследва границите на процесните имоти по документите са собственост, а проверява спазването на изискванията за нанасяне на границите между имотите по кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. Воден от изложеното, Върховният административен съд