Решение № 2422 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2014 г.

Решение № 2422 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ срещу Решение № 2225/04.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2610/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Претендира се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Мохамед Лори Сила редовно призован не се явява и не се представлява, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е осъдил ДАБ при МС да заплати на Мохамед Лори Сила, гражданин на Гвинея, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обезщетение за неимуществени вреди в размер на един лев. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният от Мохамед Сила иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ДАБ при МС за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, довели до задържане на ищеца в СДНВЧ е основателен и доказан. Прието е, че на ищеца е отнета свободата на придвижване, което е предизвикало у него огорчение, подтиснатост и отчаяние, тъй като търсил закрила от нарушаване на човешките му права, а вместо това фактически е претърпял ограничаване на личната му свобода. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. В случая обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, по следните съображения: Мохамед Лори Сила е сезирал административния съд с искане, намиращо своето правно основание в чл. 257, ал. 1 от АПК, да бъде осъдена ДАБ при МС да извърши регистрирането му по реда на чл. 61, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и да го настани в свое териториално поделение. Освен това на основание чл. 204, ал. 2 от АПК е поискал ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените от бездействието вреди в размер на 1 лев. Искът се основава на това, че в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника ДАБ, довело до задържането му в СДВНЧ, е ограничено правото му на свободно придвижване, което предизвикало у него огорчение, отчаяние и подтиснатост. В хода на делото с влязло в сила определение производството по чл. 257, ал. 1 от АПК е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Ищецът в случая е сезирал съда с нередовна искова молба. Съдържанието и е относимо към първоначално заявеното искане по чл. 257, ал. 1 от АПК, производството по което обаче е прекратено. Обстоятелствената част на предявения иск за обезщетяване на причинени вреди се състои от едно единствено изречение, като тя не съдържа дори конкретизация имуществени или неимуществени вреди се претендират от ищеца. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава предявеният иск и непълнотата на самото искане отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне, тъй като не е въведен надлежно предмет на делото. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск и е постановил недопустим съдебен акт, като е отхвърлил предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер от един лев. Приетото в обжалваното решение, че с исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди поради причинени на ищеца душевни страдания, стрес и дискомфорт в периода на принудителното му настаняване в СДНВЧ - от подаване на молба за закрила по ЗУБ на 11.12.2012 г. до извеждането му на 20.03.2013 г., както и че причинените болки и страдания са в пряка причинно следствена връзка с бездействието на служители на ДАБ да регистрират молбата му за закрила, не съответства на съдържанието и. В исковата молба не е посочен периода на бездействие, за който е прието от съда, че се претендира обезщетение за вреди, вида на твърдяните за причинените вреди и техния характер. В нея единствено се сочи, че от ищеца е подадена молба по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ на 29.01.2013 г. Недопустимо с решението си по делото, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е извел съдържание на исковата молба, каквото тя няма. Освен това в мотивите си съдът приема, "че за доказване на претърпените неимуществени вреди ищецът може да се позове на данните, посочени в Обобщен доклад на Институт "Отворено общество" - София, "Гражданско наблюдение в Специалните домове за настаняване на чужденци на МВР в периода януари - юни 2011 г. " /по данни от Интернет/". Безспорно ищецът не се е позовал на този доклад, а от своя страна съдът, пренебрегвайки доказателствената тежест се основава на доказателство, което не е допуснато и събрано по законоустановения ред. Дори да е счел, че се касае до общоизвестни факти, то следва същите да се съобщят на страните съгласно чл. 155 от ГПК, с оглед реализиране правото им на защита, което не е сторено. Решението на съда се основава на несъбрани по надлежния ред доказателства, което също се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е проведено само едно съдебно заседание, протоколът от което не е подписан от председателя, каквото е изискването на чл. 150, ал. 4 от ГПК. Съгласно чл. 152 от ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Той е официален документ, който ги доказва, като неподписването му от председателя отрича валидността им. При изложеното следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, вида на търсената защита, определяща и тази, която иска ответника има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,