Решение № 14354 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2018 г.

Решение № 14354 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Запрянов, от гр. [населено място] против решение № 306/23.11.2017 г. по адм. дело № 261/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 306/23.11.2017 г. по адм. дело № 261/2017 г. Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. Запрянов, от гр. [населено място] срещу решение № 1040 – 23 – 14/10.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърден отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка № 4004 – 23 – 214 # 3/06.04.2017 г., издаден от началник отдел КПК при ТП на НОИ и касаещ периода 8.02.2007 г. – 31.12.2009 г. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че М. Запрянов е самоосигуряващо се лице, което се е осигурявало в качеството си на съдружник чрез "Канексо Солюшънс" ООД, гр. Стара Загора. Подал е декларация в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис гр. Стара Загора, че ще се осигурява от 8.02.2007 г. за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство". Внесените осигурителни вноски до 31.12.2009 г. са само за фонд "Пенсии". При тези обстоятелства органите на ТП на НОИ са отказали да заверят осигурителния му стаж и доход за периода 8.02.2007 г. – 31.12.2009 г., приемайки че след като не е променил вида на осигуряването си по предвидения от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) ред не са налице предпоставките по чл. 6, ал. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за заверка на осигурителната му книжка за процесния стаж. Развитите от касатора доводи, че съгласно чл. 4, ал. 4 КСО осигуряването на самоосигуряващите се лица за рисковете общо заболяване и майчинство е "по избор" не отчита обстоятелствата, че този избор трябва да бъде изрично и своевременно заявен. Съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, в техните актуални редакции във връзка с фактите по спора, видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до края на януари на съответната календарна година. Съгласно чл. 6, ал. 7 и ал. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска върху годишния осигурителен доход, определен, като разлика от декларирания доход и сборът от доходите върху които са внасяни авансова осигурителни вноски. Внесените авансово осигурителни вноски за периода 8.02.2007 г. – 31.12.2009 г. в случая не са съобразени със заявения от жалбоподателя вид и размер на осигуряването. Законът е предвидил в императивен порядък, че заверката на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица може да бъде извършена само при внесени дължими осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение