Решение № 13885 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2016 г.

Решение № 13885 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община М. против решение № 25/24.02.2016 г. по адм. д. № 328/2015 г. по описа на Административен съд С. З. с молба за отмяната му като неправилно. О. С. И. Козарев в подаден срещу касационната жалба писмен отговор поддържа становище за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното отменително оспорената от ответника по касация заповед № 94 С-203-3#1/13.07.2015 г., издадена от кмета на община М. на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ решение, Административен съд С. З. е приел, че заповедта не съдържа индивидуализация на строежа, чието премахване е разпоредено с диспозитива й, че не е установено времето на извършване на строежа, което прави преценката за неговата търпимост невъзможна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съставения в хода на административната преписка констативен акт и окомерната скица към него, строежът е описан като надстройка на част от магазин с размери 15.80/4.10 м. и височина 2.60 м., изпълнена от тухли, покрита с гофрирана ламарина, находяща се в УПИ IV-1199, кв. 17 по ЗРП на с. Я., одобрен със заповед № 132/11.03.1991 г., с което, противно на становището на първоинстанционния съд, незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен. Обстоятелството, че заповедта не съдържа уточнение относно времето на извършване на строежа не обосновава само по себе си извод за нейната незаконосъоразност, тъй като този релевантен факт е установен в материалите по преписката. Тези материали, вкл. възражението на извършителя К., подадено срещу констативния акт, сочат, че строежът е извършен през или непосредствено след 1995 г., когато по силата на надлежно издадени строителни книжа е осъществил магазин за хранителни стоки и риба-преустройство и пристройка. При това установяване съдът без основание е разглеждал търпимостта на строежа в хипотезата на § 16, ал. 1ПРЗУТ, тъй като приложима евентуално е разпоредбата на ал. 2, а във връзка с предпоставките на § 127, ал. 1 ЗИДЗУТ не е изложил съображения, независимо от констатациите на в. л. Кондева в представеното по делото писмено заключение, което е цитирано, без обсъждане в съвкупност с останалите доказателства. Предвид изложеното подложеното на касационна проверка решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд