Решение № 363 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2007 г.

ВКСIII гражданско отделение29.04.2009 г.докладчик т Таня Митова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 23.02.2007 г. по гр. д. № 883/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, поправено с решение № 359 от 18.06.1007 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 237 от 13.07.06 г. по гр. д. № 40/06 г. на Петричкия районен съд.

Мотиви

Решение № 363 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. и Й. С. П., двамата от с. Р., община П., чрез пълномощника им адв. В, срещу решение № 52 от 23.02.2007 г. по гр.д. № 883/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, поправено с решение № 359 от 18.06.1007 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 237 от 13.07.06 г. по гр.д. № 40/06 г. на Петричкия районен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретните доводи са свързани с твърдението, че по отношение на касаторите няма влезли в сила решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, който факт според тях, трябва да промени изводите на съда, свързани с възможността да придобият спорния имот по давност. Ответниците В. Н. Щ. и И. Т. Щ., двамата от с. Р., община П., оспорват касационната жалба с писмена молба. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск на В. Н. Щ. и И. Т. Щ., двамата от с. Р., община П., срещу Д. С. П. и Й. С. П., също от с. Р., община П., за установяване право на собственост и предаване на владението върху нива с площ от 2,100 дка, представляваща западната част от нива, цялата с площ от 12,347 дка, която се намира в местността "Средно поле" и представлява имот № 0* по картата на с. Р., при описани в решението съседи, съдът е приел, че ищците са доказали материалноправната си легитимация в процеса, докато ответниците не са защитили възражението си, че те са собственици на имота, респ. че го владеят на валидно правно основание. Претендираната част от имота, заедно с целия имот № 0* е възстановена в патримониума на наследниците на И. Н. Щ. с план за земеразделяне /влязло в сила р. № 30056/22.05.98 г. на ПК - гр. Петрич и скица № К00145/8.07.2003 г./, а те са го отчуждили с договор за покупко-продажба, предмет на н. а. № 178/2003 г., в полза на ищците - съпрузите И. и В. Щ. Свидетели по делото са установили, че ответниците, сега касатори, владеят около 2 дка от западната част на този имот, откакто "върнаха земята". Същевременно на тях, както и на другите наследници на С. В. П., също с план за земеразделяне, е възстановен имот с площ от 15 дка в м. "Червените скали", както и други четири имота в различни местности. Отречена е и възможността ответниците да се легитимират като собственици на имота и на оригинерно правно основание, с оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Решението е законосъобразно и обосновано. В него е направен пълен, задълбочен и точен анализ на представените по делото доказателства, а въз основа на тях съдът е направил съответстващи правни изводи. В касационната жалба липсват оплаквания, на които вече да не е даден отговор с въззивното решение. Действително с план за земеразделяне на касаторите-ответници са върнати земеделски земи, които може и да не съответстват по граници и местоположение на внесените в ТКЗС - чл. 17, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Те не притежават влязло в сила реституционно решение, което да ги легитимира като собственици на частта от земеделския имот, който владеят, нито в тяхна полза може да се зачете придобивна давност, която започва да тече занапред - от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ /ДВ, бр.107/97 г./, но не е изтекла до предявяването на иска на 19.01.2006 г. От друга страна ищците и техните праводатели по сделката от 2003 г., са придобили собствеността на валидно правно основание и могат да я претендират от всеки, който владее имота без основание. Налице са елементите от състава на иска за ревандикация и съдът правилно го е уважил по съображенията, изложени във въззивното решение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

Цитирани разпоредби

3