Решение № 15896 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2012 г.

Решение № 15896 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Етажна собственост "Ерма" гр. София, ул. "Христо Белчев" № 42, Ганка Христова Шишкова и на Парашкева Атанасова Георгиева, двете от гр. София, както и на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 2972/4.06.2012 г., постановено по адм. д. № 2602/2011 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Панайот Павлов Панайотов от гр. София, срещу Заповед № ДК-02-СО-38/13.08.2007 г. на н-к Столична РДНСК. Ответникът, Панайот Павлов Панайотов, в писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Панайот Павлов Панайотов Заповед № ДК-02-СО-38/13.08.2007 г. издадена от н-к Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "преустройство на жилище (апартамент 4) без смяна на предназначението", представляващо изграждане на нов тухлен зид, оформящ санитарно помещение над жилищно помещение на долния етаж, находящ се в жилищна сграда с административен адрес в гр. София, ул. "Христо Белчев" № 42. За да постанови решението си съдът приел, че за процесния строеж е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за който не се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил безспорно релевантните факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират на тях. В конкретния случай е установено, че процесният строеж представлява изграждане на нов тухлен зид, оформящ самостоятелно сервизно помещение в собствен апартамент без да се променя предназначението му. От заключението на вещото лице се установява, че с това преустройство не е изпълнен санитарен възел /мокро помещение/, не са засегнати общи части на сградата и носещи конструктивни елементи, такива елементи не са премахнати, преместени или направени отвори в тях, не е променено предназначението на помещението /каквото е посочено и в оспорената заповед/ и натоварването на помещенията не е променено. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че се касае за извършени строително-монтажни работи, квалифицирани по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Освен това съдът е съпоставил разрешеното строителство с Разрешение за строеж № 66/23.05.2007 г., издадено от главния архитект на СО - район "Средец", което е относимо за друго строителство - за остъкляване на балкон и приобщаването му към кухнята на апартамента, които строително-монтажни работи не са предмет на оспорената заповед по настоящето дело. С оглед на това правилно е прието, че това разрешение за строеж е неотносимо за спора. Излагайки мотиви в тази насока с оглед събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания в отменителното решение на касационната инстанция, поради което не е допуснал съществено процесуално нарушение. Като е взел предвид установените безспорно правно-релевантни факти и обстоятелства, при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 146 АПК и на чл. 151, ал. 1, т. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като я отменил. С оглед изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Решението е недопустимо, в частта му, постановено спрямо заинтересуваните лица - етажна собственост и други физически лица. Както многократно в практиката си, която е непротиворечива, Върховният административен съд е постановявал, че в производствата по констатиране и издаване на заповед за премахване на незаконни строежи по чл. 225, ал. 1 ЗУТ /което е различно от производството по издаване на разрешение за строеж и оспорването му/, страни в административното производство, респективно в съдебното производство по оспорване на издадения акт, са само органът издал акта и лицето, задължено да премахне строежа, като не участвуват и не се конституират заинтересувани лица. Това е , защото се засяган само права и интереси на задължения да премахне незаконния строеж, но не и на други лица. Правилното конституиране на страните се следи служебно от съда, включително и от касационната инстанция. Като е конституирал такива, съдът е постановил недопустимо решение спрямо тях, поради което в същата част решението следва да се обезсили. Нарушени евентуално права /претърпяване на вреди, пропуснати ползи и пр./ тези лица могат да ги реализират по общия исков ред. С оглед изложеното налице е основанието по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на решението, постановено спрямо заинтересуваните лица. На ответника по касационните жалби Панайот Панайотов, следва да се присъдят разноските за тази инстанция, които са поискани своевременно и доказани в размер на 400 лв. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 и чл. 143, ал. 3 АПК