Решение № 4165 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2009 г.

Решение № 4165 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Арис - Костадин Армазов" гр. Пловдив, представляван от Костадин Иванов Армазов, чрез адв. Светослава Хаджиева срещу Решение № 18/23.01.2009 г. по адм. дело № 15/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 1603972/27.10.2006 г. на ТД на НАП-Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 1202/15.12.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при НАП-Пловдив, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 77360 лв. и дължими лихви в размер на 18313,94 лв. В касационната жалба се излагат подробни твърдения, навеждащи на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество - с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави в сила РА, Пловдивския окръжен съд е установил, че по отношение на доставчиците: "Рупас 21" ЕООД, "Прима тур" ООД, ЕТ "Байер - Елена Нейкова - Добромир Нейков", ЕТ "Румет - Румен Атанасов" не са изпълнени предпоставките на ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на ЕТ "Арис - Костадин Армазов" гр. Пловдив. От наличната по преписката документация е видно, че на жалбоподателя е отказано приспадане правото на данъчен кредит на ЕТ "Арис - Костадин Армазов" гр. Пловдив по доставките с "Рупас 21" ЕООД, гр. Варна в размер на 19360 лв., на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. При извършената насрещна проверка на доставчика е било установено, че той никога не е издавал фактури на жалбоподателя и съответно същите не са отразявани в дневника за продажбите и в справките-декларации по ЗДДС. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, ведно с наличните доказателства и тези събрани по времето на съдебното производство, включително и допуснатите съдебно - счетоводна и съдебно - графологическа експертизи, от които е видно, че не може да се направи проверка в счетоводството на този доставчик и не може да се представят исканите писмени доказателства за установяване на начисляването на данъка в счетоводството като задължение в бюджета. Предвид на обстоятелството, че отказът на органа по приходите се базира на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, за да се признае правото на данъчен кредит е необходимо данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Следователно на първо място следва да се установи дали данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС, а съгласно този чл. данъкът се смята за начислен когато доставчикът кумулативно изпълни условията: да издаде данъчен документ, в който да посочи размера на начисления данък; да отрази този документ в регистър - Дневник за продажби по чл. 104, ал. 3 от ЗДДС; да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и да отрази данъка в подадена справка-декларация. Правилно Съдът е преценил, че в настоящия случай не са изпълнени всички условия на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Независимо от това, че жалбоподателят доказва изрядност при отразяването на процесните фактури в своето счетоводство, той не доказва нито в административното, нито в съдебното производство, че данъкът е отразен в ДПр. и СД на доставчика, нито пък, че данъка е отразен в счетоводството на последния като задължение към бюджета. За да се направи преценка за начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика следва да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, имащи значение за отразяване на осъществената стопанска операция. В настоящия случай поради липса на достъп до счетоводството на доставчика подобна проверка е било невъзможно да се извърши, както е било и отбелязало в заключението на вещото лице. При това положение правилен е извода на Съда, че правилно е отказан данъчният кредит на посоченото в РА основание. Настоящата инстанция намира за неотносимо представеното в производството Решение № 3526/17.03.2009 г. на ВАС, Първо отделение по адм. дело № 10116/2008 г., тъй като се касае за различен данъчен период и са разглеждани различни предпоставки, тъй като основанието на данъчните органи за отказ и допълнително начислен данък е различно. Не е признат данъчен кредит в общ размер на 58000 лв. на жалбоподателя по издадените фактури на доставчиците "Прима тур" ООД, гр. Бургас; ЕТ "Байер - Елена Нейкова - Добромир Нейков", гр. Стара Загора и ЕТ "Румет - Румен Атанасов", гр. Пловдив, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 24 и 25, ал. 1 от ЗДДС. Не се спори по делото, че при ревизията е било установено, че цялостното плащане на данъчните основи по посочените фактури е извършено в периоди, следващи периодите, през които са издадени съответните първични счетоводни документи. Съдът правилно е приел, че наименованието на стопанската операция не означава частично изпълнение на договорите. След като във фактурите е записана определена стойност, която следва да бъде заплатена, то се касае за плащане, а не за изпълнение на договор. Спорът в случая се фокусира относно датата на настъпване на данъчното събитие. От заключението на вещото лице от 23.04.08 г., възприето от съда, е видно по отношение на "Прима-тур" ООД, че ДДС по процесните две фактури е платен по ДДС-сметка на 02.12.04 г. и 22.02.05 г., а данъчната основа по фактурите е платена по банков път в различен период от време, като нито данъчната основа, нито ДДС е платен съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС. В тази разпоредба е посочено, че доставчика издава данъчният документ в срок от пет дни от датата на възникване на данъчното събитие, а данъчното събитие съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; датата на плащането - цялостно или частично авансово плащане. От заключението на вещото лице е видно, че към датата на издаване на процесните фактури не е налице авансово плащане, нито на данъчната основа, нито на ДДС. Аналогични са изводите и по отношение на доставчиците ЕТ "Румет - Румен Атанасов" и ЕТ "Байер - Елена Нейкова -Добромир Нейков". Правилни са изводите в съдебното решение, че на посочените във фактурите, издадени и от тримата доставчици дати не е било възникнало данъчно събитие, което да обоснове издаването на съответния данъчен документ. Не е спазен в тези случаи предвидения в закона срок, в който е следвало да бъде начислен данъка. В тази връзка не може да с говори за изпълнение на изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, тъй като те трябва да се преценяват към датата на възникване на данъчното събитие. В процесния случай по отношение на преките доставчици съдът не е установил да са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), свързани с начисляването на данъка по процесните доставки. Така постановеното решение е правилно. Окръжният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. С оглед липсата на доказателства за начисляване на данъка съобразно реда предвиден в чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), правилно съдът е приел, че по отношение на процесните фактури не може да бъде признато право на данъчен кредит на търговеца. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,