Решение № 9267 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2018 г.

Решение № 9267 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Т. Филчева и И. Иванов и двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. Кърпачева и адв. Николова, срещу решение № 1040 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 522/2018 г. на Административен съд София – област, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № СА – 19 от 11.04.2018 г. на Кмета на община Ботевград за одобряване на проект за подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за имот с идентификатор № 05815.3.6 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Ботевград, м. "Зелин" с цел промяна на предназначението на същия "За жилищни нужди и работилница за ремонт на ел. системи за автомобили", с който се предвижда ниско застрояване със съответните технически показатели: височина на застрояването до 7 м., плътност на застрояването 40 %, интензивност на застрояването – 0, 8, озеленена площ – мин. 50 %, разположено свободно, съгласно приложен проект по заявление на М. Маринов. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът въобще не е обсъдил възраженията им за нарушена процедура при издаване на заповедта и в частност липсата на съобщение по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ до жалбоподателя И. Иванов, за липса на предвидените в чл. 59 от АПК реквизити на заповедта, както и възраженията, че с одобряването на ПЗ с промяна на предназначението на съседния имот за работилница за ремонт на ел. системи на автомобили ще се обезцени техния имот. Твърдят и материална незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с чл. 104, ал. 2 и чл. 108, ал. 1 – 5 от ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта за одобрение на ПУП - ПЗ. Претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника Маринов. Ответникът Кметът на Община Ботевград с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът М. Маринов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Д. Стайков не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че жалбоподателите като собственици на съседния имот идентификатор № 05815.3.23 по КККР на гр. Ботевград са заинтересовани страни при одобряване на плана съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като с оспорения ПЗ се променя предназначението на съседния имот идентификатор № 05815.3.6, предмет на ПЗ. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59 от ЗУТ. Приел е, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, спазена е процедурата по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, както и че мотивите се съдържат в придружаващата заповедта административна преписка. Приел е, че дори жалбоподателят да не е бил уведомен за проекта за ПУП – ПЗ, то била е уведомена съпругата му, а и липсата на такова уведомяване предвид това, че Иванов е упражнил правото си на жалба, не може да се приеме за съществено, тъй като не са били нарушени правата му. Приел е и материална законосъобразност на заповедта, тъй като същата е издадена във връзка с производство по промяна на предназначението на земеделска земя по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за неземеделски нужди. Приел е, че имота граничи от три страни със земеделска земя, а от една страна с местен път на общ. Ботевград, свързващ града с в. з. "Зелин", като е приел, че ПУП – ПЗ е одобрен в съответствие с чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 2, чл. 59 и чл. 60 и чл. 129 от ЗУТ. Приел е и липса на допуснато нарушение на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, тъй като липсват комулативно дадени двете предпоставки по нормата – масов достъп и наднормено замърсяване. Посочил е, че въпреки изложените мотиви намира тази норма за неприложима в случая. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му относно вида на одобрения ПУП-ПЗ, а именно такъв във връзка с необходимостта да се придвижи процедура по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Като в тази връзка оспореният ПУП – ПЗ е изработен в съответствие с разпоредбите на чл. 59 и 60 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че с решение № 325 от 30.11.2017 г. на ОбС – Ботевград на основание чл. 124а, ал. 1 и 5 от ЗУТ във връзка с чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 2, чл. 59, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 и чл. 40 от ППЗОЗЗ е разрешено на ответника М. Маринов, като собственик на ПИ 05815.3.6 от КК на гр. Ботевград да изработи проект за ПУП - ПЗ за имота, с показатели за устройствена зона "Жм", ниско, свободно застрояване, с Н - до 7 м., придружен от решение на КЗЗ по чл. 18 и 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Одобреният ПЗ с оспорената заповед е съобразен с посочените в разрешението условия за изработване. Предмет на същия е жилищно застрояване и застрояване с работилница в ПИ 05815.3.6, с показатели за устройствена зона "Жм", а именно: максимална плътност на застрояване - 40 %, максимална интензивност Кинт 0, 8, минимална озеленена площ - 40 %, които показатели отговарят на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. ПУП - ПЗ е придружен от решение на КЗЗ по ЗОЗЗ, с което на основание чл. 22, ал. 1 и чл. 19 от ЗОЗЗ е утвърдена площадка за проектиране на ПУП - ПЗ за имота за изграждане на обект "Жилищна сграда и работилница за ремонт на ел. инсталации на автомобили", като това решение е предпоставка за одобряване на процесния ПУП - ПЗ, а след влизането му в сила предстои промяна на предназначението на земята по чл. 24 от ЗОЗЗ. По аргумент от чл. 42, ал. 2 от ЗУТ и във връзка с чл. 17 от Наредба № 7/2003 г. е допустимо в имота да бъде предвидена по ПУП – ПЗ работилница. Съгласно графичната част на плана, застрояването е свободно, както и съдържа линии на застрояване, задължителни такива, до които е задължително да се разположи застрояването. Планът съдържа и всички необходими план - схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, поради и което е неоснователно възражението на касаторите за допуснато нарушение на тази разпоредба. По изложените съображения изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед за одобряване на ПУП - ПЗ са правилни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заповедта няма мотиви по чл. 59. Част от тези мотиви се съдържат в заповедта, а друга в представената по делото административна преписка, като съобразно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни има в настоящия случай. Неоснователно е и възражението на касаторите, че в оспореното решение не са изложени мотиви по наведените от тях възражения. Напротив изложени са такива и досежно възражението, че проекта за ПУП – ПЗ не е съобщен на единия касатор по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, като настоящия състав споделя аргументите на първата инстанция, че това не е нарушение от категорията на съществените, което се е отразило на правото на защита, тъй като и И. Иванов е упражнил правото си на жалба, като в съдебното производство е навел своите възражения. Най – накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил възражението в жалбата, че с проектираното застрояване на имота на съседа им и предвиждането на работилница в него, ще се намали цената на собствения им имот. Това възражение е неотносимо към производството по одобряване на ПУП – ПЗ, като правилата за това за законово разписани и между тях не е налице такова. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Искането на ответника М. Маринов в тази връзка е основателно. Основателно е обаче и възражението на касаторите за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на Маринов. Видно от представения списък на разноските от процесуалния представител на Маринов се претендират разноски в касационната инстанция в размер на 100 лв. за запознаване с материалите по делото и 400 лв. за изготвяне и подаване на писмен отговор по касационната жалба и за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600 лв. или общо 1100 лв. Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР" е определено минимално възнаграждение от 600 лв. Видно от разпоредбата такова възнаграждение се дължи не само за процесуалното представителство, а и за защитата и съдействието по административни дела по ЗУТ, които включват и запознаването с делото и изготвянето на отговор. Поради това и предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че в полза на ответника по касация Маринов следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение